Голобрад
Голобра̀д е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
Голобрад | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 259 души[1] (15 март 2024 г.) 73,1 души/km² |
Землище | 3,547 km² |
Надм. височина | 528 m |
Пощ. код | 6793 |
Тел. код | 03655 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 15607 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
География
редактиранеНаселение по години [3] | |
---|---|
1934 г. | 493 души |
1956 г. | 603 души |
1975 г. | 370 души |
1985 г. | 322 души |
1992 г. | 241 души |
2001 г. | 158 души |
2011 г. | 134 души |
2019 г. | 176 души [4] |
Село Голобрад се намира в най-източната част на Западните Родопи, прилежащо към границата им[5] с Източните Родопи, на около 11 km западно от центъра на град Кърджали, 11 km североизточно от град Ардино и 2 km югозападно от западната част на язовир Кърджали.
Селото е разположено по полегатия източен склон на ориентирано в направление север – юг неголямо продълговато възвишение с надморска височина на билото около 600 m. В по-ниската източна част на склона се намира джамията, при която височината е около 520 m. Приблизително в средата на склона има изкуствено водохранилище с площ около 0,3 – 0,4 ha.
История
редактиранеСелото – тогава с име Кюсе Хасанлар – е в България от 1912 г.[6][7] Преименувано е на Голобрад с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6]
Към 31 декември 1934 г.[8] село Голобрад се състои от махалите Вражалци (Джинджилер), Червенец (Казал махле), Чучер (Деде оглар) и Шевица (Каръмджилар).[9]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 134 | 100,00 |
Българи | 0 | 0,00 |
Турци | 105 | 78,35 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 5 | 3,73 |
Неотговорили | 24 | 17,91 |
Религии
редактиранеИзповядваната в село Голобрад религия е ислям.
Обществени институции
редактиранеСело Голобрад към 2020 г. е център на кметство Голобрад.[11][12]
Културни и природни забележителности
редактиранеНа около километър северозападно от центъра на село Голобрад се намират останките на тракийската крепост Кюсе Хасанлартепеси, построена на едноименния връх.[14]
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Голобрад, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 75.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Чам-дере, Голобрад (Кюсе-Хасанлар)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Голобрад, общ. Ардино
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Голобрад – към 2020 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ С. Голобрад – крепост Кюсе Хасанлартепеси, архив на оригинала от 30 май 2019, https://web.archive.org/web/20190530102941/https://www.bulgariancastles.com/bg/node/542, посетен на 30 май 2019