Отваря главното меню

Горна или Горня Лисина (на сръбски: Горња Лисина или Gornja Lisina) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Горна Лисина
Горња Лисина/Gornja Lisina
Площадът на село Горна Лисина
Площадът на село Горна Лисина
Relief map of Serbia.png
42.55° с. ш. 22.35° и. д.
Горна Лисина
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1027 m
Население (2011) 328 души
Пощенски код 17538
Телефонен код 017
Горна Лисина в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Горна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Центърът на селото е отдалечен на два километра на северозапад от сливането на Божичката и Лисинската река. [1]. През селото тече Лисинската (Ръжанската) река.

Горна Лисина се състои от 8 главни, разпръснати махали – Драгойчеви кошари, Вѐнчинска махала, Ябуче махала, Орло̀вица, Разцѐпеница, Ко̀лища, Владѝчавци (Гарина махала), Село̀. Някои от тях се разделят на подмахали.[2]

ИсторияРедактиране

В землището на Горна Лисина, в местността Градище са намирани останки от стара крепост, погребения и монети. Според местните предания, най-старите родове и основатели на селото са Сталичини, Гмиичави, Койчави, Саратлии и Моравци. Местността Градище е ограбена от иманяри още преди 1918 г.[3]

В Османската империяРедактиране

Горна Лисина се споменава в османотурски документи от 1576 година.[4] В 1864 година Лисина баля е господарско село в нахия Краище, което има 77 ханета (371 мъже), а в 1874 година – 128 ханета (394 мъже, от тях 12 цигани-християни)[5].

През 1860 година е открито училище в Горна Лисина, чийто учители са свещеници и Грую Младенов Кумичин от рода Ку̀мичини (част от махалата Орловица). През 1871 година е построена църквата „Свети Илия“.[6]

В БългарияРедактиране

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Божичка община, а от 1887 година е център на самостоятелна община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия[7].

През 1880 година Горна Лисина има 879 жители, през 1900 – 1017, а през 1910 – 1120.[4]

През 1891 година е посторена първата училищна сграда, а в 1909 година в селото е основано читалище „Зора“.[8]

Горна Лисина споделя злочестната съдба на всички селища от Западните покрайнини от началото на 20 век. Така през месец май 1917 година из Босилеградския край върлува сръбска чета, водена от поручик Коста Иванович, която наброява 200 души. Четата тероризира местното българско население. На 15 май сръбските четници влизат в Горна Лисина, убиват българския учител Стоимен Божков и запалват селото. Остават да пренощуват в центъра на селото и на другия ден се отправят към Топли дол и Долна Ръжана. В резултат на терора на сръбските четници от 1917 из Босилеградските села са заклани 32 човека и са изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и стопанските постройки на 317 домакинства.[9]

В СърбияРедактиране

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1933 година е построена нова училищна сграда.

През 1941 – 1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

През 1945 година училището в селото прераства в прогимназия.[10]

НаселениеРедактиране

година Население
1948 1248
1953 1336
1961 1334
1971 1211
1981 896
1991 605
2002 474
2011 328

Според официалните данни от преброяването в Сърбия през 2002 година етническият състав на селото е както следва:

При това преброяване част от местните българи не са записани като такива, както и няколкото жители с цигански произход.

Редовни събитияРедактиране

Ежегоден събор на Илинден.

ЛичностиРедактиране

Родени в Горна Лисина
  • Грую (Груйчо) Младенов Кумичин (ХІХ век) – просветен деец.
  •   Асен Божков – български военен деец, полковник
Починали в Горна Лисина

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 300
  2. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 302 – 303
  3. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 11, 303
  4. а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 66.
  5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 182 – 183.
  6. Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 88.
  7. Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 15.
  8. Младенов, Ал., пос. съч, с. 88, Димитров, Тодор., пос. съч, с. 137.
  9. Рапорт на началника на планинската дивизия в Кюстендил относно събтията през май 1917 г. в Босилеградско, Главно управление на архивите, „Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975)“, София 2005, с. 111 – 112.
  10. Младенов, Ал., пос. съч. с. 88.