Долна Лисина (според местния изговор Долня Лисина, на сръбски: Доња Лисина или Donja Lisina) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Долна Лисина
Доња Лисина/Donja Lisina
Църквата на село Горна Лисина
Църквата на село Горна Лисина
Reliefkarte Serbien.png
42.5333° с. ш. 22.4° и. д.
Долна Лисина
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1064 m
Население 195 души (2011)
Телефонен код 017
Долна Лисина в Общомедия

ГеографияРедактиране

Долна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположена е на 11 километра северозападно от Босилеград, на 960 метра надморска височина.

Традиционно Долна Лисина се състои от 11 разпръснати махали, разположени по двата склона на Божичката река – Сѐлище, Га̀берски дол, Ялова̀рник, Гу̀сто Лѐшье, Сръ̀бин дол, Леска̀, Село̀, Топлѝк, Габрѝче, Крѝви Прѐсад, Пеньѐвица, Станьо̀ Ньивчѐ.[1]. Някои от тези махали днес са обезлюдени.

В землището на селото се намират залежи от фосфати, оценявани на над 82 милиона тона със съдържание на полезно вещество от 9%.[2]

ИсторияРедактиране

Според местни предания село Долна Лисина се е отделило от Горна Лисина. Двете села съществували заедно в местността Обе реки под името Еленковци, но поради ветровитостта на старото им място се принудили да разселят – Горна Лисина по Горнолисинска река, а Долна – по течението на Божичката река. Първоначално Долна Лисина се наричала Долно Еленковци.[1]

В Османската империяРедактиране

Долна Лисина се споменава в османотурски документ от 1576 година.[3] В регистър на джелепкешани от 1576 г. селото е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Йове Милью и Петре Костадин, натоварени да доставят съответно по 50 и 30 овце.[4] През 1610 година е изографисана местната църква „Св. Параскева“.[1]

В 1864 година Лисина зир е господарско село в нахия Краище, което има 41 ханета (111 мъже), а в 1874 година - 28 ханета (130 мъже). Данните за 1866 година дават представа за общия брой на населението – 252 жители.[5].

В БългарияРедактиране

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Босилеградска селска община, а от 1887 - в Горнолисинска община.[6].

През 1880 година Долна Лисина има 314 жители, през 1900 - 441, а през 1910 г. – 466.[3]

Първото училище в селото е открито през 1890 година в частна къща. През 1893 година започва строежа на първата училищна сграда.[7]

В СърбияРедактиране

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци.

През 1941-1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

НаселениеРедактиране

През 1918 година Йордан Захариев пише:

Нещо характерно за Долня Лисина е красивият женски тип с особено правилни черти на лицето; мъжете пък са високи, тънки и въобще доста различни от тия на съседните села.[1]

Представен по години, броят на населението след 1948 година е следният:

година Население
1948 599
1953 632
1961 575
1971 611
1981 503
1991 365
2002 316
2011 195

Въпреки че селото е почти изцяло българско, при преброяването от 2002 година 38,60% от жителите му са записани като сърби, 29,46% като българи, а 2.21 като югославяни. През същата година са регистрирани 113 домакинства.

Културни забележителностиРедактиране

В селото има старинна църква „Св. Параскева“, която според преданието била някога метох на манастира „Св. св.ап. Петър и Павел“, чиито развалини днес могат да се видят на 2,5 km югоизточно в Милевското землище по пътя за Босилеград. Запазен е надпис над входната врата на църквата, който сочи, че тя е била изографисана през 1610 г.[8] Също така в Долна Лисина е имало и манастир някога, но от него днес не са останали никакви следи.[9]

РодениРедактиране

В Долна Лисина на 1 април 1925 г. е роден Владимир Асенов Спасов, който до смъртта си през 2009 г. е Генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП).

БележкиРедактиране

  1. а б в г Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 305-306.
  2. М.Я. Нов подем в приложението на фосфатите // Братство, година ХХХV, брой 1596, 1 февруари 1996, с. 7.
  3. а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 67.
  4. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 139.
  5. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 182-183.
  6. Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
  7. Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
  8. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.74
  9. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.74