Горни Дъбник

българско село

Го̀рни Дъбнѝк е село в Северна България. То се намира в община Долни Дъбник, област Плевен.

Горни Дъбник
Общи данни
Население1825 души[1] (15 септември 2022 г.)
43,8 души/km²
Землище41,658 km²
Надм. височина131 m
Пощ. код5880
Тел. код06512
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ16537
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Долни Дъбник
Иван Ветов
(БЗНС)
Кметство
   кмет
Васил Недков
Горни Дъбник в Общомедия

ИсторияРедактиране

За възнивването на селото не се знае много. Историята му е предимно свързване с прочутата "Битка при Горни Дъбник" на 24 октомври 1877, по време на руско-турската освободителна война. Битката е ключова не само заради победата на руската армия срещу османската, а и заради изпълнението на предварителния план на руския Генерален щаб за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия. По този начин се затваря блокадният пръстен около Плевен, което впоследствие ще изиграе основна роля не само за предаването на града от Осман паша, но и за крайната победа на Руската империя срещу Османската. Руската армия се води от известния генерал Йосиф Гурко, докато турските части се командват от Ахмед Хивзи паша. В рамките на деня турският гарнизон при Горни Дъбник е разгромен и селото бива освободено.

При избухването на Балканската война един човек от Горни Дъбник е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Парк-музей „Генерал В. Н. Лавров“

Културна забележителност в селото е парк Лавров, където са се водили битките за превземане на Плевен. През 2004 г., бе извършено обновяване на инфраструктурата на парка, както и изграждането на параклиса „Св. Георги Победоносец“. На всеки 3 март и 24 октомври се отбелязват годишнина от съответно освобождението и битката в парка с тържествени програми и редовно присъствие на представители на Руското, Норвежкото и Финландското посолство.

Непосредствено до него се намира язовир Горни Дъбник който е защитена зона по „НАТУРА 2000“. Язовирът (270 м.н.в.) е един от най-големите в Северна България и е разположен между с. Горни Дъбник и Телиш, на приток на река Вит, непосредствено до главен път Е83. Залятата му площ е 11 800 декара, общата дължина на ивицата – 26 км и има най-дългата земно-насипна дига от 2200 м, която в основата си е широка над 300 м.

Иконостасът на храма „Света Параскева“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

Селото разполага с функциониращи:

  • Основно училище – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. Санирано и обновено, разполагащо с ремонтиран спортен салон;
  • Целодневна детска градина – ЦДГ „Цвята Христова“;
  • Читалище „Просвета 1903“. През 2022/2023 бе извършен основен ремонт на покрива на читалището. През 2022-ра бе възобновена организацията на клуба за народни танци към читалището;
  • Здравна служба.

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на селото – на Свети дух (50 дни след Великден)
  • Тодоровден – отбелязва се с т.нар. „кушии“ – конни състезания в близост до селото.

ЛичностиРедактиране

  • От Горни Дъбник води началото си родът на капитан Олимпи Панов. Негов прапрадядо — жупан Пано, дълги години е бил старейшина на селото;
  • През 1947–1951 г. в селото е интерниран предприемачът Димитър Савов;
  • Зоя Мутишева - певица. Участник в "Гласът на България";
  • Проф. Пламен Киров (роден в Плевен) - професор по конституционно право. Ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет и един от най-добрите специалисти по конституционно право в страната.

СпортРедактиране

Футболният отбор на с. Горни Дъбник се казва „Лавров“. Редовен участник в „А“ и „Б“ Регионалните футболни групи. Клубът поддържа и детски формации, взимащи редовни участия в регионалните надпревари. Лавров „Горни Дъбник“ играе домакинските си срещи на Стадион „Лавров“, с капацитет 500 зрители, разположен в близост до едноименния парк.

ДругиРедактиране

Покрай селото минава жп транспорт, както и първокласният път София – Русе. Има функционираща жп гара.

В близост до Горни Дъбник е изградена складова база на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.