Горни Стубол
Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Долни Стубол.
Горни Стубол (на македонска литературна норма: Горни Стубол) село в община Пробищип, Северна Македония.
|
Горни Стубол Горни Стубол |
|
|---|---|
| — село — | |
  Горни Стубол |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Плавица |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 99 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.
Землището му е 7,9 км2, като земеделската площ е 757 хектара, от които 330 хектара са земеделски земи, 249 хектара пасища и 133 хектара гори.[1]
Двете села Горни и Долни Стубол са наричани общо Стублите.
ИсторияРедактиране
В края на XIX век Горни Стубол е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 182 българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Горни Стубол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Стубол (Gorni-Stoubol) има 232 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Стубол (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия.
Според преброяването от 2002 година Горни Стубол има 99 жители – 54 мъже и 45 жени в 44 домакинства и 54 къщи.[1]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Горни Стубол
Павле, деец на ВМОРО, войвода на четата от Стублите, роден в Горни или Долни Стубол.[5]- Григор Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[6]
- Григор Циклев (?-1941), деец на ВМОРО и македонската федеративна организация.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.