Горно Строгомище (на македонска литературна норма: Горно Строгомиште; на албански: Strogomishta e Epërme[1]) е село в западната част на Северна Македония, в Община Кичево.

Горно Строгомище
Горно Строгомиште
— село —
41.6061° с. ш. 20.9656° и. д.
Горно Строгомище
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина797 m
Население1123 души (2002)
Пощенски код6253
Горно Строгомище в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в областта Горно Кичево.

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji, старобългарското *Стрѣгомишти от личното име *Стрѣгомъ, сравнимо с чешкото лично име Strěhom, полското Strzegom, съкратено от *Стрѣго-миръ.[2]

В Османската империя

редактиране

Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище, които завладели пасищата на Букойчани.[3]

В XIX век Горно Строгомище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Остроголища (Долно и Горно) (Ostrogolischta) е посочено като село със 150 домакинства с 400 жители мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Стрегомища има 400 жители българи мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Стрегомища е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Стрегомище като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Горно Строгомище има 1123 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 1093
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 26

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Личности

редактиране
Родени в Горно Строгомище
  • Ибраим Ибраими (1920 – 2013), югославски партизанин, генерал-майор от Югославия
  1. Строгомища е Епърме
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007