Ягол
Ягол (на македонска литературна норма: Јагол; на албански: Jagolli) е село в Северна Македония, община Кичево.
Ягол Јагол | |
— село — | |
Изглед към Ягол | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 952 m |
Население | 406 души (2002) |
Пощенски код | 6254 |
Ягол в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История
редактиранеСпоред османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]
В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ягол е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол:[8]
Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
15 | 27 | 31 | 13 | 44 | 26 | 36 | 62 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.[11]
Националност | Всичко |
македонци | 4 |
албанци | 399 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Личности
редактиране- Родени в Ягол
- Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[12]
- Михаил Янев Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г.[13]
- Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[14]
- Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[15]
- Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[16]
Бележки
редактиране- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.