Гоце Манолев

български революционер

Георги Манолев или Гоце Манолов с псевдоними Пирински, Уилсон или Уйлсън[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Гоце Манолев
български революционер
Роден
1872 г.
Починал
1924 г. (52 г.)

Биография

редактиране

Гоце Манолев е роден през 1872 година в мелнишкото село Горна Сушица, тогава в Османската империя. Учи до второ отделение в българско основно училище в Мелник. Присъединява се към ВМОРО и е част от Сярската група на Яне Сандански. След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и е близък на Алеко Василев.

През 1920 година заедно с Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Тома Радовски, Димитър Чегански, Илия Которкин и Кирил Лерински участва в дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци плащат мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция. тютюн и вино. [2]

През 1924 година участва на Серския окръжен конгрес като делегат от Мелнишка околия, на който е избран за редовен член на Окръжния комитет,[3] въпреки че е много болен и на легло. По време на Горноджумайските събития е уличен в спекулативни сделки и злоупотреби, а също и като заговорник в убийството на Тодор Александров и е убит.[4][5] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[6]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78, 98.
  2. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 16-17.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
  4. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 176.
  5. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  6. ДАА, Фонд № 1943К, оп.1