Никола Хаджиев (Лехово)
Тази статия е за серския деец на ВМОРО и ВМРО. За охридския деец на ВМОРО вижте Никола Хаджиев (Райчица).
Никола Николов Хаджиев, наречен Даскала[1] и Венизелос[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
| Никола Хаджиев | |
| български революционер | |
 От ляво на дясноː Никола Хаджиев, брат му Димитър Хаджиев и Христо Попиванов от село Крушево по време на емиграция в Турция, 1925 г. | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: XXI ОНС | |
Биография редактиране
.jpg)
.jpg)
Никола Хаджиев е роден в 1882 година във демирхисарското село Лехово, тогава в Османската империя, в семейството на Никола Тодоров Уланов, син на Тодор Уланов. Завършва гимназия в Сяр и Солун. Става учител в родно си село в 1903 година. Поддържа имот в Пиперица, където се жени. Влиза във ВМОРО и оглавява леховския революционен комитет в състав Димитър Шарков, Костадин Иванов Попов, Кръстьо Шаламанов, Стоян Гонгов и Стоян Попов.[3] Подпомага Пейо Яворов в печатането на вестник „Свобода или смърт“ в Алиботуш в началото на февруари 1903 г. Яворов живее у Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата, след което се мести у Папа Стоян до Гергьовден.[4]
На 21 април 1903 година в къщата на Хаджиев пристигат 6 четници, начело с Йонко Вапцаров. На другия ден заедно с Яворов и хектографа те тръгват към Ловчанския конгрес, водени от леховските куриери Андон Чингов и Костадин Гъсков. На път за Голешово попадат на войска и започват сражение. Гъсков бяга към Лехово и съобщава на комитета, който организира местните четници Тодор Тарагюлев, Костадин Спанювиков, Тодор Ангов Хаджиев и други, които заедно с намиращите се в Лехово четници на Сандански Петър Витанов от Пиперица (шурей на Хаджиев), Стоян Барбарото също от Пиперица и дядо Божин от Петрово, фелдшер при Сандански, се намесват в сражението, а привечер пристига и четата на дядо Илия Кърчовалията и така четниците успяват да дочакат нощта и да се измъкнат от обкръжението.[4]
Хаджиев поддържа санданистите и е в близък контакт с Яне Сандански, а къщата му в Лехово е пункт на организацията. Участва в подготовката на преговорите с младотурците преди и след Младотурската революция в 1908 година. След преврата участва в установяването на конституционното управление в Сярско. В работата по създаване на Народната федеративна партия Хаджиев е между първите съмишленици на Сандански.[1]
След освобождението на Демирхисарско по време на Балканската война в 1912 година, Хаджиев е назначен за околийски управител на Демирхисарска околия.[5]
След Първата световна война, в 1918 година, когато Лехово е върнато на Гърция, семейството на Хаджиев се изселва в останалото в България съседно село Пиперица.[6] Заедно със синовете си Тодор и Кирил Хаджиеви подкрепя левицата във възстановената организация.[7] Привърженик е на ръководителя на Спомагателната организация на ВМРО Алеко Василев.
На 11 ноември 1923 година е избран за депутат от листата на Демократическия сговор от Петрички окръг заедно с Атанас Маджаров, пунктов началник на ВМРО и учител в Петрич, Димитър Голев, адвокат от Банско, Михаил Монев, чиновник в Горна Джумая, д-р Иван Каранджулов, виден юрист и д-р Петър Кушев.
Делегат е на Серския конгрес на ВМРО на 1-2 септември 1924 година от Демирхисарска околия, на който е избран за запасен член на Окръжния революционен комитет и за делегат на Общия конгрес на организацията.[8][9] След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., успява да избяга във Виена с Георги Хазнатарски, Тома Радовски, Иван Коджабашиев и брат си Димитър Хаджиев.[10] Раненият Яне Богатинов при стрелбата срещу Тодор Паница във Виена, след излизането си от виенската болница се установява в Цариград. Хаджиеви също заминават за Турция през Италия. [11] В 1929 година е в Цариград заедно с брат си Димитър Хаджиев, сина си Тодор Хаджиев, Яне Богатинов, Тего Куюмджиев и Михаил Герджиков формира комитет на ВМРО (обединена).[12]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Никола Хаджиев е избран за председател на Околийския комитет на Отечествения фронт в Свети Врач, а синът му Тодор Хаджиев става кмет на Катунци.[13]
На 06.03.1948 година Никола Хаджиев умира след тежко боледуване в село Пиперица. През 1950 г. в мазето на благоевградския затвор са убити Тодор Хаджиев, неговия брат Благой Хаджиев и Никола Коджабашев от село Ново Ходжово. Оцеляват останалите деца на Никола и Калина Хаджиеви – Кирил, Славка, Борис и Славчо. Те са репресирани от комунистическата власт по затвори, лагера Белене и интерниране до 1958 г. [14]
Бележки редактиране
- ↑ а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 8.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 6.
- ↑ а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 7.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 8-9.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 9.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 9.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
- ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 89, 180.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват. Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 - 16.
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 126.
- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 50.
- ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 71.