Го̀рна Сушѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Горна Сушица
Общ изглед на селото от 60-те години на ХХ век
Общ изглед на селото от 60-те години на ХХ век
Общи данни
Население 21 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,697 души/km²
Землище 30,129 km²
Надм. височина 554 m
Пощ. код 2811
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16403
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)
Горна Сушица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Горна Сушица се намира в планински район.

 
Църквата „Свети Димитър“

ИсторияРедактиране

Според старо предание жителите на селото са преселници от Неврокопския край. По време на поробяването на тези земи под османска власт, те са принудени да избягат от родния си край и да се заселят на по-безопасно място. Така успяват да съхранят имената и религията си.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сушица (Gorna souchitsa) е посочено като село с 85 домакинства с 300 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Горна Сушица, по същата посока от Мелник, малко нещо по̀ на С от горното село. Поминъкът на селянете същият; околност еднаква; 45 къщи българе.[3]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 515 жители, от които 500 българи-християни и 15 власи.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горна Сушица наброява 560 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 22 ученика.[6]

На 10 февруари 1908 година според митрополит Емилиан Мелнишки от заловен край Мелник куриер на ВМОРО, носещ писмо от организацията до комитета в село Манджово, властите разбират, че четата на Яне Сандански от 12 души се укрива в къщата на Дино Бориков. Къщата е обсадена, но четата успява да се измъкне. Властите арестуват много жители на селото, включително Бориков.[7]

В 1912 година е построена църквата „Свети Димитър“.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Горна и Долна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Над село Сушица има 3 язовира – голям, среден и малък.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на Петковден се провежда традиционният събор на селото. На площада пред черквата се прави курбан за здраве.

Празникът на селото е на 29 юни, Петровден, като също се прави курбан. Третият курбан се прави на 2 май.

ЛичностиРедактиране

Родени в Горна Сушица

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. έξωθεν του Μελενίκου, συνελήφθη οδηγός βουλγαρικής συμμορίας φέρων επιστολήν του βουλγαρικού κομιτάτου προς το σχισματικόν χωρίον Μάντζοβον, μίαν ώραν απέχον του Μελενίκου. Ο εν λόγω κακούργος ωμολόγησεν ότι εν τω χωρίω Άνω Σουσίτσα, ημίσ ειαν ώραν απέχοντι του Μελενίκιου, εκρύπτετο 12 μελής ληστανταρτική συμμορία του Σανδάνσκη, εν τη οικία του Δίνα Μπαρίκου και περιεκυκλώθη μέν το χωρίον, αλλ' η συμμορία προέλαβε και ανεχώρησε, συνελήφθησαν πολλοί όμως ύποπτοι, εν οίς και ο εν λόγω λησταποδόχος Μπαρίκος.
  8. Горна Сушица. // Община Сандански. Посетен на 29 юли 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.