Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Дебърско, Албания. За селото в Преспанско, Гърция вижте Гражден.

Граждане или Граждани (на албански: Grezhdan или Grezhdani, Греждан/Греждани) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.

Граждане
Grazhdan
— село —
Albania relief location map.jpg
41.6111° с. ш. 20.4747° и. д.
Граждане
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 823 m
Население 624[1] души (2007)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов името на селото е жителско име от град, крепост, градище от * Gardjane и съответства на сръбското име Граджани.[2]

Гражданското кале е обявено 15 януари 1963 година за паметник на културата.[3]

Селото е споменато в османско преброяване от 1467 година като Гратулани.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Граждани (Grajdani) е посочено като село с 26 домакинства с 34 жители българи и 38 жители помаци.[4] Според Васил Кънчов към началото на XX век Граждане, подобно на останалите села в Поле като Макелари, Обоки, Ърбеле, и прочее, е българско село в процес на поалбанчване. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в Граждане живеят 85 души българи християни и 100 души албанци мохамедани. [5]

Село Граждани е било до скоро българско. Арнаути дошли малко преди 50 г. и сега те са болшинство. Има още 8 български къщи, които скоро ще бягат.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Граждани (Grajdani) има 40 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Граждане са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В АлбанияРедактиране

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Граждане е регистрирано като село с 234 албанци и 19 цигани, всичко 253 мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[9]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Граждане е отбелязано като село с 40 къщи.[10]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

ЛичностиРедактиране

Родени в Граждане
  •   Даме Христов, македоно-одрински опълченец[11]
  •   Кръсто Василев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[12]
  •   Кузман Силков (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[13]
  •   Назиф Граждани (1872/1873 - 1937), албански революционер
  •   Петър Йосифов (Петре, Петро, 1872 – ?), жител на Дебър, майстор, 2 рота на 1 дебърска дружина[14]
  •   Петър Йосифов, 3 рота на 2 солунска дружина[14]
  •   Стоян Радев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[15]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë. Посетен на 16 септември 2017.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170 – 171.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.152 – 153.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.840.
  9. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  10. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.765.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.610.
  14. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.328.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.590.