Цепителност
Цепителността е способността на минералите и кристалите при удар да се раздробяват в определени кристалографски посоки, оформяйки гладки успоредни повърхности. Определя се от склонността им към разделяне по някои от плоскостите в зависимост от вътрешната структура на камъка и под въздействието на външни сили – нагряване, натиск, вътрешни напрежения и др. Зависи от естественото разположение на атомите и йоните в кристалната решетка, които създават гладки повтарящи се повърхности.[1][2][3]
Цепителността е векторна величина, зависеща от наличието на по-слаби звена в кристалната структура на минералите. От съществено значение за нея е и типът на химичните връзки. Проявява се в различни посоки при различните минерали. Те могат да имат цепителност в една, две или повече посоки, в зависимост от кристалната им структура. Минерали със слоеста структура обикновено имат съвършена цепителност в една посока. Тези с верижна структура имат цепителност в две или повече посоки, а при онези, чиято структура е от изометричен или псевдоизометричен тип се наблюдава цепителност в три и повече посоки.[1]
Ориентацията на цепителните плоскости се изразява чрез кристалографския индекс на Милър, характеризиращ разположението на атомните плоскости в кристала. Той представлява обработени координати на точките на пресичане на плоскостите на кристалната решетка с координатната система. Изразява се с цифри, затворени в скоби – например (001) (110) (102).[4]
Цепителността е много важно свойство, което се използва при обработването на скъпоценните камъни преди тяхното остеняване (фасетиране). В природата цепителността се проявява при разрушаването на скалите, като първите огнища на разрушение се формират в минералите с добре изразена цепителност.[1][2][3]
Видове цепителност редактиране
В зависимост от леснотата, с която минералите се разцепват, се разграничават следните видове цепителност:[1][2][3]
1. Съвсем съвършена цепителност – В тази група попадат минерали, които се цепят без всякакво усилие на отделни плочки или люспи с идеално гладки повърхности. Наблюдава се обикновено при слюдестите минерали.
2. Съвършена цепителност – Минерали, които лесно се разцепват по успоредни една на друга плоскости при лек удар с чук. Такива са калцита, халита, галенита и др.
3. Ясна (средна) цепителност – При разцепването на тези минерали количеството на получените гладки и неравни повърхности е почти равно. Пример за този вид цепителност са ортоклаз, плагиоклаз, оливин и т.н.
4. Несъвършена (неясна) цепителност – При разчупването на минералите от тази група, по-голямата част от получените повърхности е неравна – апатит, берил и др.
Видове, означавани според кристалографската структура редактиране
Цепителността може да се означава и чрез кристалографската структура на минерала, тъй като се проявява по съответните повърхности. Тя може да бъде кубична, призматична, октаедрична, ромбоедрична, додекаедрична или пинакоидална.[3]
1. Кубична – При кристали с кубична симетрия разцепването се осъществява по равнините (001), успоредни на стената на куба. Основни представители на групата са галенита и халит.
2. Призматична – Разцепването става по плоскости, успоредни на вертикалната равнина (110). Такава цепителност проявяват церуситът, сподуменът и др.
3. Октаедрична – Осъществява се при кристали с кубична симетрия по плоскостите (111), разцепвайки се на осмостенни форми. Главни представители на групата – диамант и флуорит.
4. Ромбоедрична – Възниква по плоскости, успоредни на (1011). Основен представител – калцит.
5. Додекаедрична – Цепителност се наблюдава успоредно на кристални равнини (110), които са додекаедрични за кристали с кубична симетрия.
6. Пинакоидална – Цепителността възниква по плоскости, успоредни на (001) при шестоъгълни кристали. Основни представители – слюда и графит.
Лом редактиране
Ломът на минералите е свойство, тясно свързано с тяхната цепителност и представлява начинът по който камъкът се счупва. За лом се говори когато минералът се раздробява неправилно под въздействието на напреженията. Цепителността се проявява по гладки кристални плоскости, а ломът представлява неравна повърхност на разчупване. Понякога се използва като характеристика за идентифициране на различни камъни.[1][2][3][5]
Псевдоцепителност редактиране
Качеството псевдоцепителност (отделност) се отнася до разцепването на един минерал по повърхности, които не са кристалографски цепителни. Това разцепване става по посока на структурни нарушения, които са като най-слабите звена в структурата на кристала. Може да бъде предизвикано от няколко фактора – наличието на допълнителни включвания в един кристал, срастъци, деформации под влияние на ориентиран натиск и др.[1][3]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/стр.60
- ↑ а б в г Тодоров, Тодор. „Речник на скъпоценните камъни“. София, „Просвета“, 1994. с. 205.
- ↑ а б в г д е Костов, Руслан. Основи на минералогията. Pensoft, 2000. с. 82.
- ↑ Энциклопедический словарь нанотехнологий – индексы Миллера
- ↑ The Mineral and Gemstone Kingdom