Соасон (графство)

Уикимедия списък
(пренасочване от Графство Соасон)

Графство Соасон (на немски: Grafschaft Soissons, на френски: Comtè de Soissons) със столица Соасон е френско графство, съществувало от края на 9 век.

История на графствотоРедактиране

Първият достоверно известен владетел на Соасон е Херберт I дьо Вермандоа, който управлява графството между 886 и 898 г. След смъртта му то е в ръцете на неговия наследник граф Херберт II дьо Вермандоа, един от най-големите феодали в Западнофранкското кралство през втората четвърт на 10 век. Той успява да концертира в ръцете си огромни притежания, които след смъртта му са разделени между синовете му. Съдбата на Соасон е неизвестна. През 966 г. като граф на Соасон се споменава някой си Велдрик, а през 969 г. - Ги I, който в един от документите от юни 974 г. е посочен като син на граф Херберт II. За последно той се споменава през 986 г.

След смъртта на граф Ги I Соасон, вероятно чрез брак, преминава към графовете на Бар сюр Об: според коментарите към Acta Sanctorum относно живота на граф Симон дьо Валоа, вдовицата на Ги I – Аделиза се омъжва за Ношер I, граф на Бар сюр Об. [1] Според друга версия, изложена в Europäische Stammtafeln, Аделиза не е вдовица, а дъщеря на Ги I [2], но не е известно на какви източници се основава тази хипотеза. [3] След смъртта на граф Ношер Соасон е наследен от третородния му син Рено I [1], въпреки че има версия, основана на ономастични данни, че Рено I може би е син на граф Ги I [3]. Рено I умира в началото на 1057 г., а единственият му син Ги II го надживява за кратко.

След смъртта на Ги II през 1057 г. Соасон е наследен от сестра му Аделиза, която е омъжена за Гийом Бюзак, един от синовете на граф Гийом I д'E. Неговият внук Рено III е постриган за монах през 1141 г. Той няма деца, затова завещава Соасон на Ив II дьо Нел, правнук на Гийом Бюзак. [4]

 
Местоположение на Графство Соасон през 1180 г.

През 1147 г. Ив III дьо Нел, като част от армията на Луи VII, участва във Втория кръстоносен поход. Той умира през 1178 г. без наследници. Соасон за първи път е наследен от племенника му Конон, син на Раул II – кастелан на Брюге, а след смъртта на Конон през 1180 г.– от по-малкият му брат Раул III.

Раул III, като част от армията на крал Филип II Август, участва в Третия кръстоносен поход, по време на който се отличава при обсадата на Акра. След завръщането си във Франция той се озовава в тесния кръг на краля, участвайки активно в борбата срещу Англия. По-късно участва в Албигойския кръстоносен поход, както и в потушаването на бунта на френските барони срещу Бланш Кастилска, регентка на Франция на непълнолетния Луи IX. Раул умира през 1235 г. и е наследен от най-големия си син Жан II дьо Нел Добрият/Заекващият. Той е близък сътрудник на крал Луи IX, присъединявайки се към Шестия кръстоносен поход през 1248 г., по време на който е заловен през 1250 г., но скоро е освободен и се връща във Франция. През 1265 г. Жан участва в завладяването на Сицилия от Шарл I Анжуйски, а през 1270 г. се присъединява към Луи IX в Седмия кръстоносен поход, при завръщането си от който умира.

 
Герб на графовете на Соасон.

Потомците на Жан II управляват Соасон до началото на 14 век. След смъртта на граф Хю дьо Нел графството е наследено от единствената му дъщеря Маргарита, която се омъжва за Жан дьо Ено, господар на Бомон, брат на графа на Ено (Хегенау) Вилхелм I Добрият. След смъртта ѝ Соасон преминава чрез бракове у различни династии. През 1367 г. граф Ги II дьо Блоа-Шатийон, който според резултатите от Договора от Бретини е един от заложниците в Англия, неспособен да плати откупа за себе си, е принуден да даде Соасон на краля на Англия Едуард III, който го дава на своя зет Анжеран VII дьо Куси. Дъщерята на Анжеран – Мария I дьо Кюси, която се нуждае от средства, за да води съдебни дела за наследство с мащехата си, продава графството на херцог Луи I Орлеански през 1404 г.

През август 1413 г. синът на Мария дьо Кюси – Роберт дьо Бар, като компенсация за загубата на Херцогство Бар, което, заобикаляйки правата му, е прехвърлено на чичо му Едуард III, получава титлата „Граф на Марле“, както и част от Графство Соасон с графската титла. Останалата част от графството остава във владение на Шарл Орлеански, а след като неговият син Луи става крал на Франция през 1498 г. под името Луи XII, то е присъединено към кралските владения.

Дъщерята на Робер дьо Бар – Жана, през 1435 г. се омъжва за Луи Люксембургски, който е един от най-могъщите благородници на Франция по времето на управлението на Луи XI. Като зестра тя носи Соасон и Марл. През 1475 г. Луи е екзекутиран, но титлите „Граф на Соасон и Марл“ са върнати на сина му Пиер през 1376 г.

През 1487 г. Соасон преминава чрез брак у Франсоа Бурбон, граф на Вандом. По-късно Соасон става част от владенията на първия принц на Конде Луи I Бурбон-Конде, след чиято смърт графството с редица други владения е наследен от един от по-малките му синове Шарл. Синът му Луи не оставя законни синове, така че през 1641 г. Соасон е наследен от Томас Савойски, принц на Кариняно, който е женен за сестрата на Луи – Мария Бурбон-Соасон.

Представителите на Савоя-Каринян управляват Графство Соасон до 1734 г., когато последният граф Евгений Савойски умира бездетен. След това графството е присъединено към владенията на краля на Франция.

Графове на СоасонРедактиране

КаролингиРедактиране

Хербертинци

Неизвестна династия

  • 966: Валдрик († сл. 966)

Хербертинци (?)

  • пр. 969-сл. 986: Ги I († сл. 986), вероятен син на Херберт II
  • сл. 986-?: Аделиза, графиня на Соасон, вдовица или дъщеря на предходния
  • ок. 992: вероятен регент на Соасон Ношер I († сл. 1011), граф на Бар сюр Об, 1005-1019, втори съпруг на предходната

Династия Бар сюр Об

  • ?-сл. 1011: Ношер I († сл. 1011), граф на Бар сюр Об, граф на Соасон ок. 992
  • ?-1057: Рено I (* 985/992, † 1057), син на Аделиза и предходния или на Аделиза и Ги I
  • 1057: Ги II († 1057), граф на Соасон, син на предходния
  • 1057-?: Аделаида (ок. † 1105), графиня на Соасон, сестра на предходния; ∞ Гийом Бюзак († ок. 1076), граф на граф на Е, граф на Соасон

Дом Нормандия (Ролониди)Редактиране

  • 1057-ок. 1076: Гийом Бюзак (* пр. 10025, † ок. 1076/1077), граф на Е, граф на Соасон 1057 като съпруг на предходната.
  • ок. 1076-1099: Рено II († ок. 1099), граф на Соасон, син на предходния
  • 1099-1118: Жан I († 1118), 5-и граф на Соасон, брат на предходния
  • 1118-1141: Рено III († сл. 1141), 6-и граф на Соасон, син на предходния, става духовник 1141 г. и дава трона на Ив II от Нел

Дом НелРедактиране

  • 1141 - 1178: Ив II (III) дьо Нел Стари († август 1178), господар на Нел и на Фалви след 1125, 7-и граф на Соасон от 1141 г., правнук на Гийом Бюзак, братовчед на предходния
  • 1178 - 1180: Конон († 1180), кастелан на Брюге от 1153/1160, 8-и граф на Соасон от 1178, племенник на предходния, син на Раул II дьо Нел, кастелан на Брюге
  • 1180 - 1235: Раул I Добрия (Раул III дьо Нел) († 4 януари 1235), 9-и граф на Соасон от 1180 г., кастелан на Нойон от 1184, по-малък брат на предходния и племенник на Ив II.
  • 1235 - 1270/1272: Жан II Заекващия (* ок. 1224, † 1270/февруари 1272), 10-и граф Соасон от 1235, граф на Шартър 1235-1270, син на предходния и на втората му съпруга Йоланда.
  • 1270/1272 - 1284: Жан III (* ок. 1240, † 1284), 11-ти граф на Соасон 1270/1272, господар на Шиме, син на предходния и на Мария
  • 1284 - 1289: Жан IV (* ок. 1260, † 1289), 12-ти граф на Соасон, господар на Шиме пр. 1286, син на предходния и на Маргарита
  • 1289 - 1298: Жан V (* 21 март 1281, † 1298), 13-ти граф на Соасон, господар на Шиме от 1289, син на предходния и на Маргарита
  • 1298 - пр. февр. 1306: Хю († пр. февруари 1306), 14-ти граф на Соасон, господар на Шиме от 1298, брат на предходния
  • пр. февр. 1306 - 1344: Маргарита (* ок. 1306, † 1350), 15-та графиня на Соасон, господарка на Шиме пр. 1306, дъщеря на предходния и Жана д'Аржие, ∞ пр. 23 януари 1317 за Жан дьо Ено (* ок. 1288, † 11 март 1356), господар на Бомон

Дом Авен-ЕноРедактиране

Дом Блоа-ШатийонРедактиране

  • 1350 - 1367: Ги II дьо Блоа-Шатийон († 22 декември 1397), 17-ти граф на Соасон през 1350-1367, граф на Блоа и Дюноа от 1381, син на предходния и Лудовика I дьо Блоа. Без наследници, през 1367 г. е принуден да даде Соасон на английския крал Едуард III, който го дава на Анжеран VII дьо Куси.

Дом Гент: клон на господарите на КусиРедактиране

Дом Валоа: клон ОрлеанРедактиране

Дом Скарпон (Монбелиарски дом)Редактиране

Дом Валоа-ОрлеанРедактиране

  • Луи XII (* 27 юни 1462, † 1 януари 1515), син на Шарл Орлеански, херцог на Орлеан 1466, граф на Соасон, крал на Франция 1498 като Луи XII
  • Клод Френска (* 13 октомври 1499, † 20 юли 1524), графиня на Соасон 1505, херцогиня на Бретан 1514, дъщеря на предходния, ∞ за Франсоа I, крал на Франция (1515 - 1547).

Купената от Луи Орлеански част от Графство Соасон e включена във владенията на краля на Франция.

Дом Люксембург-ЛиниРедактиране

Бурбони: клон ВандомРедактиране

  • 1487 - 1495: Франсоа Бурбон-Вандом (* 1470, † 2 октомври 1495), граф на Вандом от 1478, граф на Сен Пол, Марл и Соасон от 1487, съпруг на предходната
  • 1495 - 1537: Шарл IV (* 2 юни 1489, † 25 март 1537), граф на Вандом 1495-1514, граф на Соасон и Марл от 1495, херцог на Вандом от 1514, син на предходния
  • 1537 - 1557: Жан I Бурбон-Конде (* 6 юли 1528, † 1 август 1557), 26-ти граф на Соасон, Марл, Анген от 1537, херцог на Естутвил и граф на Сен Пол от 1557, син на предходния
  • 1557 - 1569: Луи I Бурбон-Конде (7 май 1530 - 13 март 1569), принц на Конде от 1546 г., 27-и граф на Соасон, граф на Марл и Анген от 1557, херцог на Анген, брат на предходния
  • 1569 - 1612: Шарл Бурбон-Соасон (* 3 ноември 1566, † 1 ноември 1612), 28-ми граф на Соасон, граф на Марл, Дрю и Клермон от 1569, син на предходния
  • 1612 - 1641: Луи Бурбон-Соасон (* 1 май 1604, † 6 юли 1641), 20-ти граф на Соасон, граф на Марл, Дрю и Клермон от 1612, син на предходния
  • 1641 - 1656: Мария Бурбон-Соасон (* 3 март или 3 май 1606, † 3 юни 1692), 30-та графиня на Соасон, графиня на Марл, Дрьо и Клермон от 1641, сестра на предходния; ∞ 14 април 1625 за Томас Франциск Савойски (* 21 декември 1595, † 22 януари 1656), принц на Кариняно

Дом Савоя: клон Савоя-КаринянРедактиране

Френските части на Графство Соасон отиват през 1734 г. у френската короната.

ЛитератураРедактиране

  • ((fr)) Jean Favier: Dictionnaire de la France médiévale. Hachette, Paris 2005, ISBN 2-01-145278-3 (Carré Histoire 58 Les Dictionnaires Historiques), Stichwort „Soissons“.
  • ((de)) Schwennicke Detlev. Europäische Stammtafeln, Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten. — Marburg: J. A. Stargardt, 1984—2002.
  • ((ru)) Семёнов И. С. Европейские династии: Полный генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Карева, О. Н. Наумов. Вступительная статья О. Н. Наумов. — М.: ООО «Издательство Энциклопедия», ООО «Издательский дом ИНФРА-М», 2006, ISBN 5-94802-014-2

Вижте същоРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б
    Соасон
    Жанр статия-списък в Уикимедиен проект
    Соасон в Общомедия
  2. Europäische Stammtafeln, Band 3, Tafel 729 A.
  3. а б BEAUMONT & BEAUVAISIS (англ.). Foundation for Medieval Genealogy. Посетено на 16 октомври 2021 г.
  4. Дядото на Ив III – Ив II дьо Нел, е мъж на Раментруда, дъщеря на Гийом Бюзак.
  5. Титул учтивости.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Суассон (графство)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.