Отваря главното меню
Грегорио ди Чеко. "Мадона на трон с ангели" началото на XV в. Музей Лихтенщайн, Виена.
Поклонение на влъхвите. ок. 1420 г., Частна сбирка, Швейцария

Грегорио ди Чеко (итал. Gregorio di Cecco; известен от 1418 г. до 1424 г.) - италиански художник от Сиенската школа[1].

Съдържание

БиографияРедактиране

Известно, че той е приемен син и ученик на Тадео ди Бартоло, работи в неговото ателие, а единственото негово достоверно произведение е олтар, изписан от него през 1423 година за параклиса на Франческо Толомеи в Сиенската катедрала, на който стои негов подпис. Датата на смъртта на художника не е известна. На 1 июли 1424 година Симонина, вдовица на Тадео ди Бартоло, се разпорежда да предадат имуществото на Грегорио на неговия брат Андреа, от което може да се заключи, че Грегорио ди Чеко към този момент вече не е между живите.

Произведението - Олтар на ТоломеиРедактиране

Олтарът на Толомеи достига до наши дни не в цялост. Това е единствената надлежно подписана творба на художника. Основната част от произведението се съхранява в Сиенската катедрала: „Мадона с младенеца и ангели“, „Св. Августин“, „Йоан Кръстител“, апостолите Петър и Павел, два панела с изображения на св. Бияджо и св. Ансаний и на върха - „Възнесение на Мария“. На полиптиха има надпис: GREGORIUS DE SENIS PINXIT HOC ANNI D(OMINI) M.CCCCXXIII (Грегорио от Сиена - изписа през 1423 година от Р.Х.).[2]

Полиптихът е предназначен за параклиса на Толомеи, построен по разпореждане на Франческо ди Бияджо Толомеи, каноник на Сиенската катедрала. Строителството е започнато през 1422 година и завършено през 1424 година.[3] В документите на катедралата от XV -XVI век е отбелязано, че произведението на Грегорио е украсявало олтара на параклиса, но през XVII век параклиса е разрушен, а полиптихът, вероятно е разделен. Някои негови части се оказват в различни музеи. От петте детайла на пределите сега са известни само три: „Рождество на Богородица“ (Ватикана, Пинакотека), „Разпятие“ (Сиена, Пинакотека) и „Обвързване на Мария“ (Национална галерия, Лондон). Известни са така два ненамерени детайли на върха на панелите с изображение на сцената на Благовещение: Ангел с Благата вест (Торино, частна колекция) и „Благовестената Богородица“ (Музей Стиберт, Флоренция)[4].

ЗначениеРедактиране

Изследователите на неговото творчество отбелязват, че макар да има явни черти на сходство на произведенията на Грегорио с работите на неговия учител, за тях е характерна по-тънка и рафинирана стилистика, а така също и изискана колоритна гама.[5][6]

Галерия от произведенияРедактиране

Произведения на художникаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • E. Carli, Il Museo dell'Opera e la Libreria Piccolomini di Siena, Siena 1946, pp. 56 s., 62 s.
  • C. Brandi, Quattrocentisti senesi, Milano 1949, pp. 36, 184, 249, 251 s.;
  • P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, p. 209;
  • M. Boskovits, Su Niccolò di Buonaccorso, Benedetto di Bindo e la pittura senese del primo Quattrocento, in Paragone, XXXI (1980), 359-361, pp. 10, 20 s.;
  • G. Corti, La compagnia di Taddeo di Bartolo e G. di C., con altri documenti inediti, in Mitteilungen des Kunsthistorischen Institutes in Florenz, XXV (1981), pp. 373-377;
  • E. Neri Lusanna, Un episodio di collaborazione tra scultori e pittori nella Siena del primo Quattrocento: la "Madonna del Magnificat" di S. Agostino, ibid., pp. 325-340;
  • A. Bagnoli, in Il gotico a Siena (catal.), Siena 1982, p. 355; L. Bellosi, ibid., pp. 294, 346-348;
  • R. Bartalini, inAntichi maestri pittori. 18 opere dal 1350 al 1520 (catal.), Torino 1987, n. 10;
  • C. Alessi, in La pittura in Italia. Il Quattrocento, II, Milano 1987, p. 652 (con bibl.);
  • Giulietta Chelazzi Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. pp. 209-211
  • Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, pp. 126-137, 620

БележкиРедактиране

  1. R. Bartalini, inAntichi maestri pittori. 18 opere dal 1350 al 1520 (catal.), Torino 1987, n. 10
  2. E. Carli, Il Museo dell'Opera e la Libreria Piccolomini di Siena, Siena 1946, pp. 56 s., 62 s.
  3. P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, p. 209
  4. C. Alessi, in La pittura in Italia. Il Quattrocento, II, Milano 1987, p. 652 (con bibl.)
  5. P. Torriti, La Pinacoteca nazionale di Siena. I dipinti dal XII al XV secolo, I, Genova 1977, p. 209
  6. Corti, La compagnia di Taddeo di Bartolo e G. di C., con altri documenti inediti, in Mitteilungen des Kunsthistorischen Institutes in Florenz, XXV (1981), pp. 373-377