Тадео ди Бартоло

италиански художник от Сиенската школа от 14 – 15 век

Тадèо ди Бàртоло, също Тадео Бартоли (на италиански: Taddeo di Bartolo; * 1362, Сиена, Сиенска република, † 26 август 1422, пак там) е италиански художник, представител на Сиенската школа и XIV век – т. нар. италианско Трече́нто.

Тадео ди Бартоло
Taddeo di Bartolo
Предполагаем автопортрет във вид на апостол Тадей, детайл от олтара „Възнесение на Мария“
Роден
1362
Починал
26.8. 1422
Сиена
Националноститалианец
Стилготика
Известни творбиолтар на „Възнесение на Мария“. 1401 г.
ПовлиянФранческо ди Ванучо и Лука ди Томе
Тадео ди Бартоло в Общомедия
Големият олтар на „Възнесение на Мария“. 1401 г. Монтепулчано, катедрала.
Мадона с младенеца. 1400е г. Авиньон, Пти Пале.

Биография редактиране

Жизнеописанието на Тадео ди Бартоло е съхранено за бъдещите поколения от Джорджо Вазари. В него се съобщава, че той е син на художника Бартоло ди Фреди, но в действителност баща му е бръснарят Бартоло ди Мино. Въпреки загубата на много произведения, което е неизбежно в изминалите 600 години, художественото наследство на Тадео ди Бартоло е доста голямо.

Първото споменаване в документи на Тадео ди Бартоло се отнася към 1386 г. В него се съобщава, за неговата работа по изрисуване на статуетки в Сиенската катедрала. През 1388 – 1389 г. той работи като съветник по оформлението на Сиенската катедрала, а през 1389 г. за първи път се споменава като независим художник. Неговото формиране става под влияние на Франческо ди Ванучо и Лука ди Томе, макар че сравнително бързо Тадео изработва свой, индивидуален маниер, близък до сиенската традиция, ценяща декоративността и изяществото, а не джотовския рационализъм, популярен по това време в Тоскана. Заедно с тях главна особеност на Тадео е това, че той съблюдава чувството за мярка и не изпада в изкушението да натоварва своите произведения с прекалена фантазия и прекаления разкош на „придворната“ готика.

Тадео ди Бартоло умира в Сиена през 1422 година – както съобщава Вазари[1], „на възраст петдесет и девет години“.

Произведения редактиране

Тадео ди Бартоло работи не само в родната Сиена, но и в Генуа, Пиза, Перуджа, Волтера, Сан Джиминяно и Флоренция.

 
Мадоната с Младенеца, св. Андрей и Йоан Кръстител, 1395 г. Будапеща, Музей за изящни изкуства.
 
Цезар и Помпей, фреска. 1414 г. Палацо Публико, Сиена.
  • През 1389 г. той изписва полиптих за капелата „Сан Паоло а Колегарли“ в селището Сан Миниато ал Тедеско между Пиза и Флоренция (сега в частна колекция)
  • през 1394 г. фрески в Сан Джиминяно – „Страшния съд“, „Ад“, „Рай“, „Пророци“; през 1395 г. полиптих за църквата „Сан Франческо“ в Пиза (сега в Музей за изящни изкуства, Будапеща)
  • през 1397 г. изписва сцената „Кръщение на Христос“ в град Триора
  • В Пиза, в църквата „Сан Франческо“ прави фреските „Сцени от живота на Мария“ и „Светци“
  • През 1440 г. триптих в Сиена
  • През 1401 г. изписва триптих за катедралата в Монтепулчано
  • През 1403 г. полиптих за църквата „Сан Франческо ал Прато“ в Перуджа
  • През 1406 – 1407 г. изписва фрески в капелата на Сиенската градска управа – Палацо Публико, а през 1413 – 14 г. в същата сграда изписва фреската „Прослава на мъжеството“, която става първообраз за по-нататъшни вариации на антични теми, които са много популярни през Ренесанса. Това разбира се не е пълна картина на работата му по градовете на Италия.

Сред най-крупните му творби следва да се споменат „Олтар от Сан Джиминяно“ (Сан Джиминяно, Градски музей), „Олтарът на Сан Паоло ал Орте“ от Пиза (1395 г., сега в Гренобъл, Музей за изящни изкуства), големият олтар „Възнесение на Мария“ от катедралата в Монтепулчано (1401 г.); „Олтар на Благовещението“ (1409 г., Сиена, Национална пинакотека) и олтарът от Волтера (Волтера, Пинакотека). Той оставя няколко забележителни изображения на „Мадоната с Младенеца“, съхранявани в различни музеи на света, и впечатляващото монументално „Разпятие“ (Сиена, Национална пинакотека).

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Джорджо Вазари „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството – 1568 г.
  • The Grove Dictionary of Art, MacMillan Publishers (2000)
  • Giorgio Vasari. Las Vidas de los más excelentes arquitectos, pintores y escultores italianos desde Cimabue a nuestros tiempos, Editorial Cátedra (2002), ISBN 84-376-1974-2
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Таддео ди Бартоло“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​