Грегор Щрасер
Грегор Щрасер (на немски: Gregor Strasser или Straßer) е германски политик, националсоциалист. Присъединява се към нацистката партия (НСДАП) през 1920 г. и бързо става влиятелна и важна фигура. През 1923 г. е участник в неуспешния Бирен пуч в Мюнхен, за което е лишен от свобода, но е освободен предсрочно по политически причини. Щрасер се присъединява към възстановената НСДАП през 1925 г. и отново се утвърждава като влиятелен член, което значително увеличава членството и репутацията на партията в Северна Германия. Лични и политически конфликти с Адолф Хитлер са причината за смъртта му през 1934 г. по време на Нощта на дългите ножове.
Грегор Щрасер | |
гаулайтер на Мюнхен | |
Мандат | 26 февруари 1925 г. – 1 ноември 1929 г. |
---|---|
Предшественик | - |
Наследник | Адолф Вагнер |
депутат в Райхстага | |
Мандат | 7 декември 1924 г. – 6 ноември 1932 г. |
член на баварския Ландтаг | |
Мандат | 4 май 1924 г. – 7 декември 1924 г. |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Религия | Католическа църква |
Родства | Ото Щрасер (брат) |
Полит. партия | НСДАП (1920–1923) Фьолкишер блок (1924–1925) НСДАП (1925–1932) |
Професия | фармацевт |
Военна служба | |
Години | 1914 – 1919 |
Преданост | Германска империя Ваймарска република |
Род войски | Баварска армия |
Военно звание | Оберлейтенант |
Войсково поделение | Фрайкорпс |
Войни/Битки | Първа световна война Германска революция |
Отличия | Железен кръст |
Грегор Щрасер в Общомедия |
Ранен живот
редактиранеГрегор Щрасер е роден на 31 май 1892 г. в семейството на католически съдебен служител, който живее в град Гайзенфелд.[1][2] Грегор израства заедно с по-малкия си брат Ото Щрасер, който е смятан за по-интелектуален от двамата.[3] Посещава местната гимназия и след заключителните си изпити служи като стажант фармацевт в долнобаварското село Фронтенхаузен от 1910 до 1914 г.[2]
Първата световна война
редактиранеКогато войната избухва в Европа през 1914 г., Щрасер прекъсва обучението си в университета Лудвиг Максимилианс в Мюнхен, за да се включи като доброволец в германската имперска армия. Той служи в 1-ви баварски полчески артилерийски полк, издигайки се до ранг оберлейтенант и е награден с Железен кръст за смелост.[2][4] През 1918 г. продължава обучението си във Фридрих-Александър-Университет. Той издържа държавния си изпит през 1919 г., а през 1920 г. започва работа като фармацевт в Ландшут.[1]
Паравоенна кариера
редактиранеПрез 1919 г. Щрасер и брат му се присъединяват към десницата Фрайкорпс, водена от Франц Ритер фон Еп.[5] Целта на групата е да потуши комунизма в Бавария. Той учредява и командва Sturmbataillon Niederbayern („Щурмови батальон в Долна Бавария“), а младият Хайнрих Химлер служи като негов адютант.[2] Щрасер е добре известен с огромния си ръст, командваща личност и безграничната си организационна енергия.[6] До март 1920 г. Фрайкорпс на Щрасер е готов да участва в неуспешния Каповски пуч, докато брат му Ото се обръща към лявата страна на политическия спектър и спомага в борбата с този десен държавен преврат.[2]
Братята Щрасер защитават антикапиталистическия социален революционен курс за НСДАП, който в същото време е и силно антисемитски и антикомунистически.[7]
Политическа кариера
редактиранеДейности в нацистката партия
редактиранеДо 1920 г. Щрасер и неговата паравоенна група обединяват усилията си с нацистката партия на Адолф Хитлер (НСДАП), друга крайнодясна политическа формация, базирана в Мюнхен.[1][4] През есента на 1922 г. Щрасер официално става член на НСДАП и СА.[3] Лидерските качества на Щрасер скоро са признати и той е назначен за регионален ръководител на SA в Долна Бавария.[8] През ноември 1923 г. той участва активно в неуспешния Бирен пуч, опит за преврат на Хитлер и Лудендорф срещу Ваймарската република. Той е съден с други дейци, малко след процеса на Хитлер, и е осъден за помощ и подбуждане към държавна измяна и предателство – истинският му арест е за опит за вербуване на войници за НСДАП, която е забранена на 12 май[6] и е осъден на 15 месеца лишаване от свобода с малка глоба.[9]
След няколко седмици Щрасер е освободен, защото е избран за член на баварския Ландтаг от свързания с НСДАП „Вьолкишер блок“ на 6 април и 4 май (в Пфалц) 1924 г., съответно.[10] През декември 1924 г. Щрасер печели място за „Националсоциалистическото свободно движение“ в Райхстага. Той представлява избирателния район Вестфалия Север.[11]
Тъй като Щрасер ръководи до 2000 души в Ландшут и е претоварен, той започва да търси помощник.[12] Хайнрих Химлер, който получава тази длъжност, е натоварен с разширяването на организацията в Долна Бавария.[13] След възраждането на НСДАП от Адолф Хитлер на 26 февруари 1925 г., Щрасер става първият гаулайтер на Долна Бавария и Горна Пфалц. От септември 1926 г. до края на декември 1927 г. той е националният лидер на НСДАП за пропагандата.[14]
Роля в националната организация на НСДАП
редактиранеСлед 1925 г., организационните умения на Щрасер помагат за превръщането на НСДАП от маргинална южногерманска партия в национална партия с масова подкрепа.[15][7] Поради забраната издадена срещу Хитлер за публични речи, Щрасер е заменен (от Хитлер), за да представлява партията на север и да говори.[16] През голяма част от 1925 г., Щрасер се възползва напълно от свободите си като член на Райхстага; използвайки свободните железопътни проходи, той обикаля широко северната и западната част на Германия, назначавайки гаулайтери, създавайки клонове на партията и провеждайки редица публични изказвания.[16][17] Липсващите му ораторски дарби на Хитлер да премества масите, само личността на Щрасер била достатъчна, за да повлияе на публиката.[18] Неговите съгласувани усилия влияят толкова много, че преди края на 1925 г. има около 272 местни депутати на НСДАП в сравнение със 71-те, преди неуспешния пуч. Ясната идея за социализма на Щрасер се чува от реч, който е направил пред Райхстага през ноември 1925 г.:
„ | Ние, националсоциалистите, искаме икономическата революция, включваща национализация на икономиката ... Ние искаме на мястото на експлоататорската капиталистическа икономическа система истински социализъм, поддържан не от бездушен еврейско-материалистичен възглед, а от вярващите, жертвените и безкористните стари немски обществени настроения, обществената цел и икономическото усещане. Ние искаме социална революция, за да доведем до националната революция.[19] | “ |
НСДАП получава само 2,6% от гласовете на национално равнище в общите избори през 1928 г. и в крайна сметка става втората по големина партия в Райхстага, осигурявайки 18,3% от гласовете до септември 1930 г.[20] Щрасер създава НСДАП в Северна и Западна Германия като силна политическа асоциация, която е постигнала по-голямо членство от южната част на Хитлер.[15][7] Също така собствената чуждестранна организация на партията се формира по инициатива на Щрасер. Заедно с брат си Ото през март 1926 г. Щрасер основава Berlin Kampf-Verlag, който публикува леви послания.[15][21] Щрасер назначава като главен редактор на Kampfverlag младия Йозеф Гьобелс, който е привлечен от политическото послание на НСДАП и от самия Щрасер. Двамата изготвят ревизирана версия на политическата програма на НСДАП през зимата на 1925–26 г., която е много по-вляво и разгневява Хитлер.[19] За да се справи с тези предложени промени, Хитлер призовава за среща в северния баварски град Бамберг. Гьобелс и Щрасер отиват там, надявайки се да убедят Хитлер за новото послание.[19] По време на изказването си в Бамберг, Хитлер слага край на левичарските идеи като по-скоро ги свързва с болшевизма, което дълбоко шокира и разочарова Щрасер и Гьобелс. Последващата реч на Щрасер е помрачена и неефективна. Отхвърлянето от страна на Хитлер на предложенията на Щрасер за политиката в Бамберг показва, че НСДАП официално е станала на Хитлер.[22]
Хитлер възлага лидерството на SA, временно освободено от Ернст Рьом, на един от близките на Щрасер – Франц фон Саломон.[23] По-важното е, че Хитлер започва лична кампания, за да привлече Гьобелс на своя страна, което се оказва успешно.[24][25] Бъдещият фюрер също сключва сделка с Щрасер да разпусне Северната работна група на НСДАП и го моли да поеме отговорността за партийния пропаганден отдел.[25] Щрасер приема тази позиция, но заради автомобилна катастрофа през март 1926 г. е на легло, което отлага встъпването му в длъжност. След възстановяването си е назначен отново на тази позиция.[26]
Между 1928 и 1930 г. Хитлер дава националната организация на НСДАП на Щрасер, чиито умения са по-подходящи за тази задача, тъй като Хитлер не е заинтересован от организационни въпроси и предпочита да обръща внимание на идеологически проблеми.[27] По време на реорганизацията, Щрасер преформулира границите на НСДАП, за да се приравни в по-голяма степен с тези на Райхстага и увеличава авторитета на гаулайтерите. Щрасер реорганизира както регионалната структура на партията, така и нейната йерархия на управление. Партията става централизирана организация с обширни пропагандни механизми.[7][15]
Конфликти с Хитлер
редактиранеГолямата депресия сериозно засяга Германия и до 1930 г. се наблюдава драматично увеличение на безработицата. През това време братята Щрасер започват да публикуват нов ежедневник в Берлин – Nationaler Sozialist.[28] Подобно на другите им публикации, те изразяват своето виждане върху нацизма, включително национализма, антикапитализма, социалната реформа и антизападизма. Гьобелс се оплаква вежливо на Хитлер от вестниците на съперника му Щрасер и признава, че успехът им е причинил вестниците, издавани от Гьобелс в Берлин, да бъдат „притиснати до стената“.[29] В края на април 1930 г. Хитлер публично и категорично обявява опозицията си срещу Грегор Щрасер и назначава Гьобелс за лидер на райхската пропаганда на НСДАП. Когато Хитлер посещава Гьобелс на 2 май 1930 г., Гьобелс забранява вечерното издание на Nationaler Sozialist. Грегор Щрасер се дистанцира от брат си и се оттегля от позицията си на издател на Nationaler Sozialist до края на юни, докато Ото напуска партията в началото на юли.[30]
През август 1932 г. на Хитлер е предложен поста на вицеканцлер на Германия от тогавашния канцлер Франц фон Папен по нареждане на президента Паул фон Хинденбург, но той отказва. Щрасер го принуждава да влезе в коалиционно правителство, но Хитлер смята, че предложението го поставя в положение на „втора цигулка“.[31][32] Докато мнозина в неговия вътрешен кръг, като Гьобелс, смятат неговата съпротива като героична, Щрасер е разочарован и вярва, че Хитлер греши като не иска канцлерството. Идеологическото и лично съперничество с Хитлер нараства, когато следващият канцлер Курт фон Шлайхер обсъжда с Щрасер, той да стане вицеканцлер през декември 1932 г.[33] Шлайхер се надява да разцепи НСДАП с помощта на Щрасер, който дърпа лявото крило на партията в „национал-консервативна“ страна, и така да спре Хитлер. Хитлер се ядосва и настоява Щрасер да откаже предложението на Шлайхер.[15] Щрасер подава оставка от партийните си служби на 8 декември 1932 г., само седем седмици преди НСДАП да получи политическа легитимност.[34] На 16 януари 1933 г. Хитлер публично отхвърля Щрасер заради взаимодействието му с Шлайхер. През март 1933 г., Щрасер официално се оттегля от политиката, като се отказва от мястото си в Райхстага.[35]
Последни години
редактиранеЖивот след политиката
редактиранеСлед като се отказва от мястото си в Райхстага, Щрасер се опитва да се върне към своята предишна професия като фармацевт. Чрез собствените си връзки и съгласието на Хитлер му е предоставена възможността да заеме ръководството на Schering-Kahlbaum, фармацевтична компания, дъщерно дружество за Берлин на ИГ „Фарбен“, ако обещае да прекрати цялата си политическа дейност, което той прави.[35] Той се откъсва от политиката, отказва да се срещне с бивши политически сътрудници и, противно на някои доклади, няма контакт с организацията на брат си Ото Черен фронт.[36]
Смърт
редактиранеСлед като през януари 1933 г. се издига на власт, Хитлер и НСДАП започват да премахват всички форми на опозиция в Германия. В онова, което става известно като Нощта на дългите ножове, цялото ръководство на СА е избито, между 30 юни и 2 юли 1934 г.[37] Хитлер заедно с други висши нацисти, като Херман Гьоринг и Химлер, се насочват към Ернст Рьом и други лидери на СА, които заедно с редица политически противници на Хитлер са арестувани и застреляни от СС и Гестапо.[38] Сред тях е и Щрасер. Историкът Ричард Еванс подозира, че Грегор Щрасер най-вероятно е убит, заради предложената му позиция от предшественика на Хитлер, което го прави потенциален политически враг. Не е известно дали Щрасер е убит по лична заповед на Хитлер.[36] Той е застрелян веднъж в главната артерия отзад в килията, но не умира веднага. По заповед на генерал-лейтенант Райнхард Хайдрих, Щрасер е оставен да кърви до смърт, което отнема почти час.[39] През 1933 г. брат му Ото емигрира.[40][41]
Източници
редактиране- ↑ а б в Evans 2004, с. 202.
- ↑ а б в г д Wistrich 2013, с. 246 – 247.
- ↑ а б Read 2005, с. 117.
- ↑ а б Hamilton 1984, с. 347.
- ↑ Childers 2017, с. 71.
- ↑ а б Childers 2017, с. 72.
- ↑ а б в г Fulbrook 2015, с. 45.
- ↑ Kershaw 2000, с. 270.
- ↑ Stachura 1983, с. 33.
- ↑ Read 2005, с. 118.
- ↑ Stachura 1983, с. 34.
- ↑ Read 2005, с. 119.
- ↑ Rosmus 2015, с. 36fn.
- ↑ Stachura 1983, с. 62.
- ↑ а б в г д Nicholls 2000, с. 253.
- ↑ а б Childers 2017, с. 82.
- ↑ Read 2005, с. 126.
- ↑ Childers 2017, с. 82 – 83.
- ↑ а б в Childers 2017, с. 84.
- ↑ Fulbrook 2015, с. 44.
- ↑ Longerich 2015, с. 100 – 101.
- ↑ Childers 2017, с. 86 – 87.
- ↑ Childers 2017, с. 87.
- ↑ Evans 2004, с. 206.
- ↑ а б Childers 2017, с. 88.
- ↑ Childers 2017, с. 89.
- ↑ Childers 2017, с. 110.
- ↑ Longerich 2015, с. 125, 126, 127.
- ↑ Longerich 2015, с. 125, 126.
- ↑ Longerich 2015, с. 128, 129.
- ↑ Kershaw 2008, с. 233, 234.
- ↑ Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 14,38-39.
- ↑ Kershaw 2008, с. 244, 245.
- ↑ Kershaw 2008, с. 245.
- ↑ а б Stachura 1983, с. 121.
- ↑ а б Stachura 1983, с. 123.
- ↑ Evans 2005, с. 31 – 41.
- ↑ Kershaw 2008, с. 309 – 314.
- ↑ Read 2005, с. 372.
- ↑ Nicholls 2000, с. 253 – 254.
- ↑ Longerich 2015, с. 130.
Литература
редактиране- ((de)) Daniel Wosnitzka, Gregor Strasser. Tabellarischer Lebenslauf im LeMO (DHM und HdG)
- Childers, Thomas. The Third Reich: A History of Nazi Germany. New York, Simon & Schuster, 2017. ISBN 978-1-45165-113-3.
- Evans, Richard. The Coming of the Third Reich. New York, Penguin Publishing, 2004. ISBN 978-1594200045.
- Evans, Richard. The Third Reich in Power. New York, Penguin Publishing, 2005. ISBN 978-0-14303-790-3.
- Fulbrook, Mary. A History of Germany 1918–2014: The Divided Nation. 4th. Chichester, John Wiley & Sons, 2015. ISBN 978-1-11877-614-8.
- Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
- Kershaw, Ian. Hitler: 1889–1936 Hubris. W. W. Norton & Company, 2000. ISBN 978-0393320350.
- Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
- Longerich, Peter. Goebbels: A Biography. Random House, 2015. ISBN 978-1400067510.
- Newton, Ronald. The Nazi Menace in Argentina, 1931–1947. Stanford University Press, 1992. ISBN 978-0804719292.
- Nicholls, David. Adolf Hitler: A Biographical Companion. ABC-CLIO, 2000. ISBN 978-0874369656.
- Overy, Richard. The Third Reich: A Chronicle. New York, Quercus Publishing Inc., 2010. ISBN 978-1-62365-456-6.
- Read, Anthony. The Devil's Disciples: Hitler's Inner Circle. New York, Norton, 2005. ISBN 978-039332-697-0.
- Rosmus, Anna. Hitlers Nibelungen. Grafenau, Samples Verlag, 2015. ISBN 978-3-93840-132-3. (на немски)
- Stachura, Peter D. Gregor Strasser and the Rise of Nazism. London, George Allen & Unwin, 1983. ISBN 978-0-04943-027-3.
- Wistrich, Robert. Who's Who in Nazi Germany. Routledge Publishing, 2013. ISBN 978-1136413810.