Отваря главното меню

Греди Хаим Асса е български художник-живописец от еврейски произход.

Греди Асса
Роден
29 януари 1954 г. (65 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
Учители проф. Никола Гелов
Направление живопис

Съдържание

БиографияРедактиране

Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен.

През 1981 г. завършва специалност стенопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов.

Работата си като преподавател започва в плевенската музикална гимназия, където негови ученици са били Евгени Димитров – Маестрото и Слави Трифонов.[1]

В момента работи в Националната художествена академия, където понастоящем е професор и ръководител на катедра „Мода“, а в периода 2000–2004 г. е заместник-ректор.

Зам.-председател на Фонд „Култура“ при Министерство на културата (2000-2004).

От 2010 г. до края на юли 2015 г. е изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.[2][3]

Съпруг на преподавателката по културология в Софийския университет и преводачка на философска литература от френски език Жана Дамянова.

На 6 февруари 2014 г. министърът на културата Петър Стоянович го награждава с отличието „Златен век“ за неговия голям принос в развитието на българската култура.[4]

ТворчествоРедактиране

През 1986–1987 г. Греди Асса, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство „Градът“. Заедно правят изложбите „Градът?“ (София, април 1988), „Вавилонска кула“ до Дома на хумора и сатирата в Габрово (май 1989), политическия хепънинг „Хамелеон“ по повод последния конгрес на ДКМС (София, януари 1990), „Градът Утопия“ в Галерия Бонингтън, Нотингам (1990) и „Таванската изложба“ в София. През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо и на художника-емигрант Харалампи Орошаков. След разпадането на група „Градът“ Греди Асса се завръща към живописта.[5]

Твори в областта на пейзажа, голото тяло, абстрактната живопис. Предпочитани техники са акварел, туш и маслени бои. Характерни за стила му са символизмът и интензивността на цветовете и енергията и скоростта на контраста.

Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бундестага в Берлин, Музей „Петер Лудвиг“ в Кьолн, Колекция „Франк Пажес“ в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон, Музей за европейско изкуство в Ню Йорк, Колекция „Джон Бърнс“ при Бостън Колидж, Бостън, Музей за съвременно изкуство в Ниш, Корпоративна колекция „Студио 9“ в Лондон.[6][7]

СпециализацииРедактиране

ИзложбиРедактиране

Избрани колективни изложби от последните години
  • 2012 – Греди, Хубен, Койчев, Галерия за модерно изкуство, София
  • 2011 – 54-о Венецианско биенале на изкуствата, Венеция, Италия
  • 2010 – Четвърто международно биенале на изкуствата, Пекин, Китай
  • Студиото. Музи и модели, Софийска градска галерия, София
  • Точки на пресичане, Софийска градска галерия, София
Избрани самостоятелни изложби

Греди Асса има над 80 самостоятелни изложби, сред които:

  • 2013 – Магията на цвета, Къщата на Редута, Бон, Германия
  • 2012 – Птичето, Галерия Астри, София
  • 2011 – Исландия, моя утопия. Галерия Ракурси, София
  • 2010 – Йемая, Галерия Райко Алексиев, София
  • 2009 – Бял Скок, Галерия Ракурси, София
  • Балкански ветрове, Галерия Зенит, София
  • 2008 – Толкова близо, толкова далеч, Галерия Мимесис, Женева, Швейцария
  • Живопис и рисунки, Галерия Мулин, Шанхай, Китай
  • Живопис и рисунки, Галерия Да-спейс, Пекин, Китай

Греди Асса прави самостоятелни изложби в България, Великобритания, Германия, Люксембург, Полша, САЩ, Словения, Унгария, Южна Корея, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария. Взема участие в колективни изложби в Австрия, България, Великобритания, Германия, Китай, Русия, Словакия, Словения.

Отношения с Държавна сигурностРедактиране

През юни 2011 г. Комисията по досиетата обявява, че от 1979 година Греди Асса е бил секретен сътрудник на Първо управление на Държавна сигурност, ОУ на МВР-Плевен. За него са налични само един дневник, няколко картона и предложение за заличаване на делото му от 1990 г.[8] [9] Греди Асса отрича да е бил сътрудник на ДС - според данните на Комисията по досиетата той би трябвало да е вербуван на 25-годишна възраст, по време, когато е войник в Строителни войски, а според картона на ДС той е вербуван към разузнавателния отдел. Греди Асса посочва, че до неговото име няма име на вербувалия го служител и на този, който трябвало да го ръководи, което е изключение от всички досега публикувани списъци от комисията. Освен това няма документи за какъвто и да е донос, написан от него.[10] [11] Писателката Милена Фучеджиева в Отворено писмо, публикувано в блога ѝ, изразява подкрепата си към Греди Асса и съпругата му Жана Дамянова в опита им да попречат на опетняването на името му.[12]

БиблиографияРедактиране

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Людмила Първанова, „Греди Асса рисува блус“, в-к „Стандарт“, 4 ноември 2003.
  2. „Греди Асса предсрочно махнат от фонд „13 века България“ по време на отпуск“, mediapool.bg, 11 август 2015.
  3. „Греди Асса изненадващо бе уволнен като шеф на „13 века България“, в. „Сега“, бр. 5358 (184), 12 август 2015.
  4. „Министър Стоянович награди днес с отличието „Златен век“ проф. Греди Асса“, сайт на Министерство на културата, 6 февруари 2014.
  5. Мария Василева, Градът като антипод“, в-к „Култура“, бр. 33, 21 август 1998.
  6. Биографична информация за Греди Асса, галерия HLS
  7. Изложба живопис „Различия“ на Греди Асса
  8. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  9. „Художникът Греди Асса бил агент Спасов“, dariknews.bg, 16 юни 2011.
  10. „Греди Асса отрича да е бил агент на ДС“, btvnews.bg, 20 юни 2011.
  11. „Греди Асса: От досието си научих, че съм бил агент на ДС“, vsekiden.com, 20 юни 2011.
  12. „писмо до жана, жената на греди асса“, milenafuchedjieva.blogspot.com, 21 юни 2011.
  13. За Балканският кръстопът на културите на сайта на издателство Фабер.

Външни препраткиРедактиране