Петър Стоянович

български историк и политик

Петър Иванов Стоянович[1] е български историк, доктор на историческите науки, професор в Шуменския университет, журналист, политик, министър на културата в 92-рото правителство. По време на управлението на ОДС (1997 – 2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на бившия министър на външните работи Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001 – 2003) и в ПП „Движение „Гергьовден“ (2003 – 2010).

Петър Стоянович
български историк и политик
Роден

Националност  България
Образование Виенски университет
Професия историкжурналистполитик
Научна дейност
Област История
Работил в Института за исторически изследвания към БАН
Шуменски университет
Политика
Министър на културата
(29 май 20136 август 2014)
Семейство
Баща Иван Стоянович
Майка Ани Бакалова
Братя/сестри Димитър Стоянович
Деца 3

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София, България. Правнук е на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил „Държавни науки“ в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ - Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Един от основателите, първи капитан и дългогодишен председател на ФК „Левски“. Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ани Бакалова (1940 – 2016), известна театрална и филмова актриса. Брат му Димитър (р. 1977) е сценарист и автор на предавания.

Образование и редовна военна службаРедактиране

Завършва 6 основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия в София (тогава 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“).

Служи в поделение 28140, Стара Загора – наследник на 8 артилерийски на Н. В. Цар Фердинанд I Тунджански полк (1986 – 1988). Уволнява се със звание редник.

Следва „Германистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988 – 1989), завършва „Обща история“ и „История на Източна и Югоизточна Европа“ във Виенския университет (1989 – 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия“ на Виенския университет (1995). Защитава с отличие докторска степен – „доктор по философия“ на Виенския университет (1998). Защитава с отличие най-висшето научно звание „доктор на историческите науки“ (2015).

Академична кариераРедактиране

Доцент в Института за исторически изследвания към БАН (2016).[2] Хоноруван преподавател в Софийския университет.

Редовен преподавател във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла.[3]

Политическа кариераРедактиране

Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 – 2003).

Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“.

Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001-2003), секретар на НИС на СДС (2002 - 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002-2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.

Политически (2003 – 2007) и международен секретар (2005 – 2007) на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010 г.) Напуска ПП „Движение „Гергьовден“ през април 2011 г.

Член на редакционния екип на списание „Разум“.

След септември 2010 г. е на свободна практика.

Министър на културата, безпартиен, в редовното правителство на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 8 август 2014).

ОтличияРедактиране

Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001.

Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014.

СемействоРедактиране

Петър Стоянович има двама сина и дъщеря.

БиблиографияРедактиране

Монографии и научни студии
  • „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894–1899“. изд. ЛИК. С., 1999.
  • „Границите на европейската империя“, сп. „Разум“ (2002)
  • „Иван Стоянович-Аджелето. Живот и дело, 1862–1947“ (документална изложба, Пловдив 2008) – предговор и каталог
  • „Известният непознат. Иван Стоянович 1862–1947“, изд. Сиела, 2012.
  • „Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886–1887). Солисти и статисти - от Батенберг до Кобург“. С., Захарий Стоянов, 2017, 224 стр. ISBN 978-954-09-1161-8
Научна редакция
  • В. Александров, „Брест-Литовският мирен договор 1918“, Военно издателство, 2009 – научна редакция и предговор
Други
  • „Така би сготвила баба ти“, изд. „Гурме пъблишинг“, 2016.
  • „Така би замезил дядо ти“, изд. „Гурме публишинг“, 2017.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране