Григор Алексиев
Григор (Григорий) Константинов Алексиев или Попалексиев (изписване до 1945 година: Григоръ попъ Алексиевъ) е български духовник и просветен деец от Българското възраждане в Македония.
| Григор Алексиев | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1913 г.
|
| Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
| Семейство | |
| Съпруга | Сава Палашева |
| Подпис |  |
| Григор Алексиев в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е около 1850 година в Прилеп, Османската империя. Жени се за велешанката Сава Палашева, която става главна учителка в Прилепското девическо училище в 1870 година.[1] Григор Алексиев става учител и преподава в българското училище в Скопие в учебната 1872 – 1873 година. След това три години, от 1874 до 1877 година, преподава в Прилеп,[2] а в 1880 година – в Струмица. В същата 1880 година, преследван от властите, е принуден да бяга в София, където почва работа като учител.[3] В 1882 – 1883 година е условен да преподава в Прилепското четирикласно училище, но отива една година учител в Скопие.[4]
На 19 юли 1881 година е избран за председател на Българомакедонското благотворително дружество.[5]
В 1891 година превежда и издава в Солун „Българско календарче“, а на следната 1892 година пак в Солун издава „Изкуството да обучаваш добре“. Приема духовен сан дякон и от 1894 до 1895 година и в 1898 – 1901 година преподава Закон Божи в Прилепското българско трикласно училище. Издава в Солун учебници по Закон Божи (1897 – 1898, 1904) и Славянски прочит (1894 – 1909).
Работи в Кукуш като черковен предстоятел/председател на Кукушката православна българска община (около 1898 година)[6] и става член на ВМОРО. В 1901 година е арестуван в Кукуш при Солунската афера. Амнистиран е в 1905 година, но му е забранено да работи като свещеник.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[7] Уредник е на излязлото в седем броя пловдивско списание „Неделна почивка“ (1908).[8]
След навлизането на сръбската армия в Македония, майор Любомир Вулович отива през март 1913 година в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 година. На Алексиев му е заповядано да напусне града и той избягва в родния си Прилеп.[9]
Емигрира в Свободна България, където и умира.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 639.
- ↑ Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
- ↑ ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. Дело № 6. По незаконно обсебените от униатите българска църква, училище и църковни имоти в Кукуш
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 50.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
| архимандрит Николай | → | председател на Ениджевардарската българска община (1896 – 1897) |
→ | свещеник Иван Маджаров |