Йона Маджаров

български духовник, архимандрит, учител, деец на късното Българско възраждане в Македония

Йона Маджаров е български духовник, архимандрит, учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]

Йона Маджаров
български духовник
Iona Madzjarov.JPG
Роден
Починал

Религия Православие
Семейство
Деца Олга Маджарова
Подпис Iona Madzharov Signature.svg
Йона Маджаров в Общомедия

ЖивотописРедактиране

Роден е със светското име Иван Георгиев Маджаров през 1849 година в село Негован, Лъгадинско, в семейството на свещеник Георги Стоев Маджаров и Злата Георгиева Петрова. От четиригодишна възраст баща му го обучава да чете и пише на гръцки език. Освен това посещава и местното училище. През 1858 година заминава за Нигрита, където основно изучава гръцкия език. След това учи в т. нар. Голямо училище в Сяр, където се преподава по Ланкастърската метода. След завършването на пълния му курс се прехвърля в класното училище в същия град, където през 1864 година завършва втори клас. През 1865 – 1866 година учи в село Висока, Лъгадинско при известния учител Христодул Божиков, където изучава източно църковно пеене. В 1866 – 1867 година продължава образованието си в Серското класно училище. По това време се запознава със Стефан Веркович. Под негово влияние осъзнава българските си корени и открито започва да изповядва своето национално самосъзнание. Поради факта, че не е „благонадежден за елинизма“ в края на учебната година не получава свидетелство за завършване на пълния курс на училището.

През октомври 1870 година е ръкоположен е за дякон на митрополит Неофит Византийски в Солун, а през април 1871 година за свещеник. Служи за кратко в митрополитската църква в Солун. В края на 1871 година напуска гръцката църква и се присъединява към Българската екзархия. Маджаров има големи заслуги за утвърждаване на българщината в Солун и Солунско.[2] Той е дългогодишен учител, свещеник и църковен певец в родното си село (1864 – 1865, 1867 – 1870, 1871 – 1873), в Солун (1870 – 1871, 1873, 1879 – 1884), в Сяр (1875 – 1877, 1904 – 1910), във Воден (1873 – 1875) и в селата Вишене и Христос (1877 – 1879). Председател е на Серската българска община (1884 – 1885), Солунската българска община (1880 - 1881, 1886 – 1889, 1894 – 1904), архиерейски наместник на Солунската българска епархия, и председател на Воденската българска община (1890).

В 1910 година е ръкоположен за архимандрит под името Йона и е избран за председател на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.[3][4] Предоставя къщата си в Негован за българско училище и параклис.[5]

Синове на Маджаров са учителят Георги Маджаров, революционерът Лазар Маджаров и Владимир Маджаров, завършил в 1903 година с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[6] където след това преподава в 1903 - 1904 година.[7] Има още дъщеря Олга и син Светослав, завършил Солунската гимназия с двадесет и шестия випуск в 1912 г.[8] Освен това отглежда и племенника си Атанас Маджаров, останал сирак.

Умира в 1911 година в Цариград.[9]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – ?)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. // Македонски преглед (4). 2002. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 139 - 152.
  2. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  3. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893, София, 1969, стр.583.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 385.
  5. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  8. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.
Григор Алексиев председател на Ениджевардарската българска община
(1897 – 1898)
архимандрит Дионисий