Грую Бански
Грую Тренчов, по-известен като Поп Грую Бански, е български революционер, участник в Априлското въстание, в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.[1][2]
| Грую Бански | |
|---|---|
| български духовник и революционер | |
 Портрет на Поп Грую – намира се в кметството на с. Баня (Област Пазарджик) | |
| Роден |
1836 година
|
| Починал | 17 ноември 1908 година
|
БиографияРедактиране
Роден е в семейство на мутафчия и учи в местното килийно училище. По-късно, с помощта на чичо си, заминава да учи за свещеник в мъжкия метох в Самоков. Връща се в село Баня през 1854 година и става учител в килийното училище. Учителства и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 година е ръкоположен за свещеник в горните села, а през 1863 година се връща като свещеник в родното си село.
След посещение на Васил Левски в селото, поп Грую става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско, двамата стават много близки съратници. На 8 февруари 1876 година, заедно със Стоян Каролеев и други банчани, образуват местен революционен комитет.
Поп Грую участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. По време на въстанието се сражава като войвода на чета.
След потушаване на въстанието се укрива, но – за да спаси съселяните си от репресии – се предава доброволно. След общата амнистия бива освободен, но по време на Руско-турската освободителна война отново бива арестуван и хвърлен в Цариградската тъмница, а оттам – и в Мала Азия – Коня. След Освобождението бива амнистиран и се завръща в селото си с тържествено посрещане.
До смъртта си през 1908 година, продължава да служи като свещеник и общественик в родното си село Баня.