Грую Тренчов, по-известен като Поп Грую Бански, е български революционер, участник в Априлското въстание, в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.[1][2] Роден е с името Гритор, но от малък всички го наричат с името Грую[3]

Грую Бански
български духовник и революционер
Портрет на Поп Грую – намира се в кметството на с. Баня (Област Пазарджик)
Портрет на Поп Грую – намира се в кметството на с. Баня (Област Пазарджик)
Роден
1836 г.
Починал
17 ноември 1908 г. (72 г.)
Семейство
СъпругаНейка Мутева (починала 1863)
ДецаДимитра (1858-1918), Мина (мъртвородена), Анна (1862-1925) Мария и Стана (мъртвородени близначки) 1863

Биография редактиране

Роден е в семейство на мутафчия и учи в местното килийно училище. През 1852 с помощта на чичо си, заминава да учи за свещеник в мъжкия метох на Рилския манастир в Самоков.[4] Връща се в село Баня през 1854 година и става учител в килийното училище. Учителства и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 година е ръкоположен за свещеник в горните села, а през 1863 година се връща като свещеник в родното си село.

След посещение на Васил Левски в селото, поп Грую става пламенен обществен деец и революционер. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско, двамата стават много близки съратници.[5] Нещо повече – поп Грую става председател на местния комитет. В неговия дом нощували революционни дейци, провеждали се съвещания, взимали се делови решения.

Поп Грую участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. По време на въстанието се сражава като войвода на чета.

 
Паметна плоча в Исторически музей Панагюрище

След потушаване на въстанието се укрива, но – за да спаси съселяните си от репресии – се предава доброволно. След общата амнистия бива освободен, но по време на Руско-турската освободителна война отново бива арестуван и хвърлен в Цариградската тъмница, а оттам – и в Мала Азия – Коня. През декември 1876 бил амнистиран. Докато се радвал на свободата си у роднини (къщата му била опожарена), започнала Руско-турската война и отново бил арестуван.[6] След Освобождението бива амнистиран окончателно и се завръща в селото си с тържествено посрещане. Отпусната му е скромна поборническа пенсия от 60 лева. През 1890 напуска свещеническа служба[6] рез 1908 предал Богу дух в родното си село Баня. По негово желание е покребан в селските, а не в черковите гробища

Семейство редактиране

Нейка Мутева – съпруга.

Има пет дъщери. Три от дъщерите му – Мина, Мария и Стана починали скоро след раждането. При последното раждане починала и съпругата му, Нейка[7] Отгледал е две дъщери Димитра (1858 – 1918)[7] и Анна (1862 – 1925)[7]. И двете били посветени в Априлското въстание и имали конкретни задачи. Захарий Стоянов пише за Димитра, че по време на Априлското въстание 16 годишната темпераментна девойка постоянно надничала на вратата, за да види лично „високия гостенин“ (Бенковски) и се заканвала да хване Ахмед ага[8][9] Дъщеря му Анна има син – Делчо Иван Оливеров.[6][10] (от съпруга си Иван, който на свой ред е син на Делчо Оливеров, водач на априлските въстаници в с. Поибрене). По тази линия потомството на Грую Бански се продължава и в наши дни[10]

Любопитно редактиране

За поп Грую се знае, че е бил много колоритна личност. Нямал навика да се подчинява никому дори на архиреите. през 1901 било организирано честване на 25 годишнината от Априлското въстани. Пристилгналият пълномощник на Пловдиският епископ, Теодосии втрещен видял поп Грую на кон и със сабя в ръка, подир когото вървял байряктар. Теодосий извикал поп Грую с намерение да му се скара и го питал дали има позволение от владиката за тези си действия. Поп Груюо ядосан отвърнал:

Аз? Да искам разрешение? Когато главата ми беше в торбата, нямаше кой да ми дава разрешение. Ако исках разрешение от Натанаиловци и Сатанаиловци, България не щеше още да се е освободила и ти нямаше да си тук“[10]

Спомени редактиране

През 1897 – 1998 написал спомени за априлското въстание под формата на поема. Тя била изложена в 248 страници на три неподвързани ученически тетрадки и носела заглавието „Записки за средногорското въстание“. През 1903 Д.Страшимиров откупил от поп Грую един препис, който в по-ново време бил откупен он Народна библиотека[11]. Този препис съдържа 127 листа/ 240 изписани и няколко бели страници[12]. Страшимиров дори цитирал някои откъси от нея в т. 2. на своите съчинения.[13] След смъртта на поп Груйо през 1908 г. оригиналът на поемата „Записки по Средногорското въстание“ останал на съхранение заедно с много други вещи и оръжия у неговия внук Делчо Иванов Оливеров. През втората половина на 30-те години на ХХ в. писателят Зв. Цонев посетил с. Баня и се запознал с този внук, който му подарил ръкописа с цел да бъде публикуван[14] През 1939 – 1940 г. двете неща, обединени в една книга, били отпечатани с помощта на Панагюрското свещеническо братство в 3000 тираж в печатницата на С. М. Стойков в София. Шест години по-късно писателят предложил на Св. Синод да откупи ръкописа на поемата за нуждите на Църковния музей. С решение на Св. Синод от 28 юни 1946 г. въпросната поема била откупена за 20 000 лв[15] Според Хр. Темелски в поемата личат силни влияния от стила на Раковски и по-конкретно от „Горски пътниик“. Също така той отбелязва, че Зв. Цонев проявил недобросъветност, като променил оригиналното име от „Записки за средногорското въстание“ на „Епопея на Априлското въстание“ от поп Груйо,“, като направил и някои технически изменения в текста.[16]

Библиография редактиране

Източници редактиране

  1. Йонков, Христо. Панагюрище – център на Априлското въстание. Държавно Военно Издателство, София, 1975.
  2. Цоневъ, Звезделинъ. Съ кръстъ и мечъ. Попъ Груйо и Априлското възстание 1876. София, 1939.
  3. Цонев, Зв. (1939). С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876, С., с. 20.
  4. Архим. Климент Рилец, Метохът на Рилския манастир в Самоков. – сп. Духовна култура, кн. 10, 1976, с. 36.
  5. Страшимиров, Д. Т. (1907). История на Априлското въстание, т. ІІ. Приготовления, Пловдив, с. 101.; Вж. Шопов, И. (1972). Поп Груйо Тренчов (Бански) – В: Оборищенци. Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година, С., с. 260
  6. а б в Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание)сп. История vol.23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf
  7. а б в Вж. Родословното дърво на поп Груйо у Кръстев, Ст. (1977). Поп Груйо Тренчов Бански. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание)сп. История vol.23, №6 2015 https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf
  8. https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/8#textstart Записки по българските въстания. кн. 1, гл 8 "Първа среща с Бенковски"
  9. https://bulgarianhistory.org/pop-gruio-banski/
  10. а б в https://milenavarbanova9.blog.bg/history/2018/07/13/jitie-i-stradaniia-na-pop-gruio-banski-avtor-milena-vyrbanov.1617132
  11. НБКМ – БИА, сиг. ІІ А 8532
  12. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf
  13. Страшимиров, пос. съч., с. 101 и сл. : цит в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание)сп. История vol.23, №6 2015
  14. Цонев, пос. съч., с. 18.; Вж. и Кръстев, Ст., пос. съч., с. 177 – 178
  15. До 1 февруари 1987 г. поемата е била в Централния църковен историко- археологически музей, а след тази дата заедно с всички ръкописи и доку- менти беше прехвърлена в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, инв. № 960. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf
  16. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2015/12/azbuki.bg_dmdocuments_Istoriq_06_2015_Hristo-Temelski.pdf Априлското въстание и Българската православна църква, С. с. 181 цит в: Темелски, Христо. Поп Груйо Тренчов и неговата поема за априлската епопея от 1876 в. (по повод 180 г. от рождението му и 140 г. от Априлското въстание)сп. История vol.23, №6 2015 стр. 597