Баня (област Пазарджик)

село в община Панагюрище, обл. Пазарджик
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

Баня
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
България
42.4633° с. ш. 24.14° и. д.
Баня
Област Пазарджик
42.4633° с. ш. 24.14° и. д.
Баня
Общи данни
Население591 души[1] (15 март 2024 г.)
17,4 души/km²
Землище34,017 km²
Надм. височина520 m
Пощ. код4523
Тел. код03536
МПС кодРА
ЕКАТТЕ02717
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Желязко Гагов
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Баня
Димитър Арбалиев
(СДС, БЗНС)
Баня в Общомедия

География

редактиране

Село Баня е построено в планински район. То е разположено в Същинска Средна гора, в Бъто-Банската котловина. През селото тече Банска Луда Яна, която се влива в река Панагюрска Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (общински център) на 11 км и село Бъта на 4 км (по течението на Банска Луда Яна). На югозапад от селото се намира връх Букова могила (974 м надм. вис.).

Село Баня (Панагюрско) е с богата история. То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, изложба от която може да се види в кметството. Родно място е на вдъхновителя на въстаниците от Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Инфраструктура

редактиране

В селото има читалище, библиотека, детска градина и основно училище. С изключителната си природа, минералните извори, закрит и открит минерални басейни, хотел, ресторант и механа, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Температурата на минералната вода е 38 - 42 °C, а дебитът ѝ – 20 л/сек.

 
Аязмото на Баня с минерална вода
 
Балнеолечебницата

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341842
19461710
19561668
19651448
19751402
19851245
19921171
20011005
2011705
2021620
 
Манастирската църква Света Троица

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 705 100.00
Българи 687 97.44
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 18 2.55

Населението е християнско – има две църкви и малък параклис със стари и красиви стенописи.

Забележителности

редактиране
 
Панорамен изглед от читалището към село Баня с главния площад

В центъра е издигнат паметник на поп Груйо Бански. Отворена за посещения е неговата къща музей. По живописна пътека може да се посети местността Калето, където има останки от древноримска крепост. Там по време на османското владичество населението е намирало убежище. Сьщо така има и римски път по който все още се виждат павета. Характерни за землището на селото са стари дъбови и букови гори, рядко срещаният червен камък и стотиците декари с трайни овощни насаждения – вишна и синя слива.

Редовни събития

редактиране
  • Възстановка „Заклятието на Оборищенци“ – РК „Традиция“ с. Баня – представя Ангел Вранчев
  • Тодоровден
  • Киноложка изложба с представяне на ловни породи кучета - съдия Митю Точев
  • Света троица
  • Плувно лято
  • Екопътека Дуродан

Личности

редактиране
Родени в Баня