Баня (област Пазарджик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.
Баня е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.
Баня | |
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“ | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 591 души[1] (15 март 2024 г.) 17,4 души/km² |
Землище | 34,017 km² |
Надм. височина | 520 m |
Пощ. код | 4523 |
Тел. код | 03536 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 02717 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Панагюрище Желязко Гагов (независим политик; 2023) |
Кметство – кмет | Баня Димитър Арбалиев (СДС, БЗНС) |
Баня в Общомедия |
География
редактиранеСело Баня е построено в планински район. То е разположено в Същинска Средна гора, в Бъто-Банската котловина. През селото тече Банска Луда Яна, която се влива в река Панагюрска Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (общински център) на 11 км и село Бъта на 4 км (по течението на Банска Луда Яна). На югозапад от селото се намира връх Букова могила (974 м надм. вис.).
История
редактиранеСело Баня (Панагюрско) е с богата история. То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, изложба от която може да се види в кметството. Родно място е на вдъхновителя на въстаниците от Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Инфраструктура
редактиранеВ селото има читалище, библиотека, детска градина и основно училище. С изключителната си природа, минералните извори, закрит и открит минерални басейни, хотел, ресторант и механа, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Температурата на минералната вода е 38 - 42 °C, а дебитът ѝ – 20 л/сек.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 705 | 100.00 |
Българи | 687 | 97.44 |
Турци | – | – |
Цигани | – | – |
Други | – | – |
Не се самоопределят | – | – |
Неотговорили | 18 | 2.55 |
Религия
редактиранеНаселението е християнско – има две църкви и малък параклис със стари и красиви стенописи.
Забележителности
редактиранеВ центъра е издигнат паметник на поп Груйо Бански. Отворена за посещения е неговата къща музей. По живописна пътека може да се посети местността Калето, където има останки от древноримска крепост. Там по време на османското владичество населението е намирало убежище. Сьщо така има и римски път по който все още се виждат павета. Характерни за землището на селото са стари дъбови и букови гори, рядко срещаният червен камък и стотиците декари с трайни овощни насаждения – вишна и синя слива.
Редовни събития
редактиране- Възстановка „Заклятието на Оборищенци“ – РК „Традиция“ с. Баня – представя Ангел Вранчев
- Тодоровден
- Киноложка изложба с представяне на ловни породи кучета - съдия Митю Точев
- Света троица
- Плувно лято
- Екопътека Дуродан
-
Кметството и Пощата на с. Баня
-
Къща за гости (хотел)
-
Капак от античен саркофаг (намира се в кметството)
-
Иван Проданов – кмет на Баня (2011 г.)
Личности
редактиране- Родени в Баня
- Поп Грую Бански (1836-1908), участник в Априлското въстание, в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
- Иван Груев (1922 – 2002), български лесовъд
- Стефан Амбарски, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[6]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ „Справка за населението на село Баня, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 23 юни 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53