Славяно-гръко-латинска академия

висше училище в Москва, Русия (1685-1814)

Гръко-латинската и славянска академия в Московското княжество, a по-късно и в Руското царство е първото официално учебно заведение в историята на Русия

Славяно-гръко-латинска академия
Основан1685 г.
Закрит1814 г.
МестоположениеМоскваРуска империя
Карта

Институцията сменя наименованието си няколко пъти след 1687, докато през 1775 е реорганизирана от Платон II Московски и отваря врати за ученици по църковна история, църковно право и иврит.

През периода 1685 – 1700 в Киев съществува гръко-латинска школа, ръководена от Петро Мохиля, която става модел за Московската академия[1]. Счита се, че присъединяването на Левобрежна Украйна към Московското княжество води до централизация на теологическото образование.

Замислена и проектирана в края на 1670 от Петър Велики и Семьон Полоцки, академията е изградена от братята Лихуди с подкрепата на цар Фьодор III Алексеевич. Разположена е в Московския Богоявленски манастир. Академията има за цел да обучи не само руската църква, но в духа на Петровата политика за отваряне на Русия към западния свят да създаде и образован граждански елит. По подобие на учебната програма на Йезуитския орден в Академията се преподават граматика, поезия и реторика, философия и теология. През осемнадесети век чрез новия ректор Паладий Роговский в Академията проникват униатски влияния. Образователна политика се поддържа в хода на този период (1700 – 1775) с одобрението на образования държавен елит, сред които Степан Рязански и Петър I, а от 1701 се наемат преподаватели в Беларус и Украйна. След 1775 в академията се преопдават и светски науки като гражданска и църковна история, история на Руската църква, православния календар, съвременна физика, история на философията, медицината, пеене и модерни езици. Академията бавно се променя: все повече и повече студенти се подготвят за църковна кариера и в нея постъпват все по-малко аристократи.

През 1814 академията е преместена в Троице-Сергиевата лавра и се трансформира в Московска духовна академия под ръководството на Августин Московски.

Заиконоспаският манастир, където е отворила врати Гръко-латинската и славянска академия

Известни преподаватели и възпитаници редактиране

Повечето ректори през 18 век са били украинци. Включително:

Йоан (Козлович) е украински богослов, духовен писател.

Инокентий Кулчицки - епископ, мисионер.

Василий Ляшчевски е архим.

Теофилакт Лопатински - архиеп.

Вишневски Гедеон е архим.

Софроний Мигалевич е архим.

Вижте също редактиране

Книгопис редактиране

  • NICIK V. M., L'Académie slavo-gréco-latine et son rôle dans le développement de la philosophie russe des 17e et 18e siècles, Filosofs'ka i Sociologična Dumka – 1987, no2, p. 92 – 103 – ISSN – 5719 0130 – 5719
  • Chrissidis, Nikolaos A. (2000). Creating the New Educated Elite: Learning and Faith in Moscow's Slavo-Greco-Latin Academy, 1685 – 1694. Ph.D. dissertation, Yale University, New Haven, CT.

Източници редактиране

  1. Georges Florovsky, Les Voies de la théologie russe, Paris, 1937; trad. et notes de J.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Académie slavo-gréco-latine в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​