Източнокатолически църкви
Източнокатолическите църкви са онези части на католическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някои от източните обреди.
За източните католици важат църковни закони, различни от законите за западните католици. Според католическите догми папата е едновременно и епископ на Рим, примас на Италия и патриарх на Запада. Източнокатолическите църкви не са подчинени на папата в качеството му на патриарх на Запада, а само в качеството му на римски папа, тоест ръководител на цялата църква.
Около 2 % от католиците принадлежат към източнокатолическите църкви. Повечето от тях се състоят от бивши православни и бивши миафизити. В миналото източнокатолическите църкви са наричани униатски, но този термин се възприема днес като оскърбителен, поради което повече не се използва.
История
редактиранеДревната християнска църква се организира въз основа на апостолската традиция, но и съобразявайки се с местната традиция. По този начин оригиналната йерусалимска традиция се развива в няколко местни традиции: латинска, византийска, арменска, антиохийска (западносирийска) и халдейска (източносирийска). (По-късно тези 5 традиции са създали и свои местни версии.)
След няколкото нарушения на християнското единство, и особено след разкола през 1054 г. между православни и католици, римският папа неколкократно се опитва да възвърне християнското единство. Римският папа, разбира се, изхожда при това от презумпцията, че неговата църква е единствената Христова църква, а всички останали са еретици. Поради това, римският папа винаги е раглеждал християнското единство като обединение на всички християни под върховенството на Ватикана.
Първата стъпка в тази посока е Фераро-Флорентинската уния през 1439 г. Руската църква, Цариградската патриаршия, Сиро-яковитската църква, част от Арменската църква и част от несторианците се съгласяват, че римският папа ще е главата на християнството. Всъщност унията остава на хартия, никога не е приложена на практика поради съпротива от страна на голямото мнозинство от клира и вярващите от църквите, подписали унията.
След провала на Фераро-Флорентинската уния, римският папа се решава на различен подход. Изпратени са францискански и доминикански монаси по целия свят в териториите, където „еретиците“ имат сериозно влияние. Първата такава мисия е францисканската мисия до Мосул (Ирак) по време на папа Юлий III (1549 – 1555). Мисионерите имат за задача спечелване на групи вътре в източните църкви с цел тяхното откъсване от църквите им и преминаването им към Ватикана. С цел по-ефективни резултати, латинският обред не е наложен, а тези групи са оставени да продължават да живеят според техните обреди. Единтвеното изискване е приемането на върховенството на римския папа. Понякога дори и приемането на католическите догми не е наложено веднага, а постепенно: в началото догматичните различия са просто обявени за „грешки в превода“ или „недоразумения“.
Източнокатолическите църкви по обред и статус
редактиранеиме | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
---|---|---|---|---|---|---|
Етиопска католическа църква | 1839 г. | 6 800 000 | амхара | Адис Абеба, Етиопия | бивши миафизити | митрополия |
Коптска католическа църква | 1741 г. | 253 000 | коптски, арабски | Александрия, Египет | бивши миафизити | патриаршия |
име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
---|---|---|---|---|---|---|
Арменска католическа църква | 1742 г. | 500 000 | арменски | Бейрут, Ливан | бивши миафизити | патриаршия |
име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
---|---|---|---|---|---|---|
Албанска византийска католическа църква | 1626 г. | 3200 | албански | Тирана, Албания | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Беларуска гръкокатолическа църква | 1646 г. | 7000 | църковнославянски | - | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Църква на съединените с Рим българи | 1861 г. | 43 811 | църковнославянски | София, България | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Грузинска византийска католическа църква | 1646 г. | 1600 | църковнославянски | Грузия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Гръцка византийска католическа църква | 1829 г. | 2500 | гръцки | Гърция | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Итало-албанска византийска католическа църква | – | 60 000 | гръцки, албански | Рим, Италия | винаги са били към римския папа | „друг собствен статус“ |
Македонска византийска католическа църква | 1918 г. | 11 000 | църковнославянски | Скопие, Северна Македония | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Мелкитска византийска католическа църква | – | 1 000 000 | арабски, гръцки | Дамаск, Сирия | винаги са били към римския папа | патриаршия |
Румънска гръкокатолическа църква | 1697 г. | 1 000 000 | румънски | Блаж, Румъния | бивши православни | архиепископия |
Руска византийска католическа църква | 1905 г. | ? | църковнославянски | Москва, Русия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Рутенска гръкокатолическа църква | 1596 г. | 140 000 | църковнославянски | Питсбърг, САЩ | бивши православни | митрополия |
Славонска гръкокатолическа църкваа | 1611 г. | 50 000 | църковнославянски | Крижевци, Хърватско | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Словашка гръкокатолическа църква | 1646 г. | 225 000 | църковнославянски | Прешов, Словакия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
Украинска гръкокатолическа църква | 1595 г. | 5 500 000 | църковнославянски | Лвив, Украйна | бивши православни | архиепископия |
Унгарска гръкокатолическа църква | 1646 г. | 300 000 | унгарски, гръцки, английски | Хайдудорог, Унгария | бивши православни | „друг собствен статус“ |
име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
---|---|---|---|---|---|---|
Маронитска католическа църква | - | 15 000 000 | арабски, арамейски | Бкрикри, Ливан | винаги са били към римския папа | патриаршия |
Сирийска католическа църква | 1781 г. | 124 000 | арабски | Бейрут, Ливан | бивши миафизити | патриаршия |
Сиро-маланкарска католическа църква | 1930 г. | 500 000 | малаялам | Керала, Индия | бивши миафизити | архиепископия |
име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
---|---|---|---|---|---|---|
Сиро-малабарска католическа църква | 1498 г. | 1 000 000 | малаялам, хинди | Ернакулам, Индия | бивши несторианци | архиепископия |
Халдейска католическа църква | 1445, 1553, 1778 г. | 700 000 | асирийски, арабски | Багдад, Ирак | бивши несторианци | патриаршия |
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Етиопска католическа църква Архив на оригинала от 2010-02-25 в Wayback Machine.
- Коптска католическа църква
- Арменска католическа църква
- Гръцка византийска католическа църква
- Мелкитска византийска католическа църква Архив на оригинала от 2008-10-13 в Wayback Machine.
- Румънска гръко-католическа църква
- Словашка гръко-католическа църква
- Украинска гръко-католическа църква
- Унгарска гръко-католическа църква[неработеща препратка]
- Маронитска католическа църква
- Сирийска католическа църква
- Сиро-маланкарска католическа църква Архив на оригинала от 2008-07-25 в Wayback Machine.
- Сиро-малабарска католическа църква
- Халдейска католическа църква