Отваря главното меню

Давид Йонович Бронщайн (Дави́д Ио́нович Бронште́йн) е съветски (последователно украински, руски, беларуски) шахматист, гросмайстор (1950) и съдия по шахматна композиция. Финалист е в мач за шахматната корона и световен вицешампион (1951).

Давид Бронщайн
Давид Бронштейн
David Bronstein 1968b.jpg
Информация
Държава Флаг на СССР СССР, Флаг на Украйна Украйна,
Флаг на Русия Русия
Роден
19 февруари 1924 г.(1924-02-19)
Починал
5 декември 2006 г. (на 82 г.)
Звание гросмайстор (1950)
Най-високо ЕЛО 2590
Място в света 29-то за всички времена
Давид Бронщайн в Общомедия

Двукратен шампион на СССР – 1948 (разделя първо място с Александър Котов) и 1949 (разделя първо място с Василий Смислов). Шесткратен шампион на Москва (1946, 1953, 1957, 1961, 1968 (с Тигран Петросян), 1982 (с Нухим Рашковски). Победител в междузоналните турнири в Салтшьобаден (1948) и Гьотеборг (1955). По оценка на експертите, Бронщайн е един от най-великите и оригинални шахматни играчи на всички времена. По мнение на Виктор Корчной, именно Бронщайн най-дълбоко от всички свои съвременници разбира шахмата.[1]

Съдържание

БиографияРедактиране

Давид Бронщайн е роден на (19 февруари 1924 г. в Била Церква (Бяла Църква – бълг., Белая Церковь – рус.), Киевска област, Украйна, в еврейско семейство. Детските си години прекарва в Киев. Възпитаник е на шахматната школа на Киевския дворец на пионерите[2] и ученик на Александър Маркович Константинополски.[3]

Бащата на Давид Бронщайн е арестуван през 1937 г. като „народен враг“. Давид мечтаел да стане математик, но пътят към университета бил затворен за него. Спасявайки се от нашествието на фашистите, се оказва в Кавказ, после често говори, че го е преследвала съдбата на скитник.

Шахматът, който възприемал като сфера на изкуството, става главно дело в живота на Бронщайн. Участник е в мача за титлата „световен шампион“ през 1951 г. в Москва. Това е първият мач, в който Михаил Ботвиник защитава своята титла. Мачът завършва наравно (12:12), и шампионът остава на трона.
Бронщайн внася значителен принос в теорията на дебютите (Царски гамбит и откритите дебюти, Староиндийска защита, Френска защита, Защита Каро-Кан, Холандска защита и др). Творчеството на Бронщайн е оказвало и продължава да оказва влияние на всички шахматисти, които подхождат към играта както към импровизация, творчески процес с непредвиден по-рано резултат. Да достигне по-високи спортни резултати (особено в борбата за световно първенство) на Бронщайн е пречело отсъствието на специфична „шампионска злоба“, а също прекомерната преоценка на възможностите на съперника (зад който Бронщайн нерядко виждал такива възможности, за които съперникът, особено отстъпващ по класа, даже не е подозирал).

Бронщайн е един от тези, които способстват за реформация на временния контрол в шахмата. От неговата лека ръка започват съревнования по бърз шахмат. Бронщайн е измислил идеята за двубой, при който гросмайсторите едновременно играят един с друг няколко партии (и спечелва такъв сеанс с гросмайстора Евгений Васюков). Бронщайн развива и обогатява идеята за хронометраж на партиите, предложена първо от Бениамин Блюменфелд.

Свободно разговарял на няколко европейски езика.[2]

Бронщайн е написал най-популярните книги за шахмата. Той е автор на настолната книга на шахматистите за всички времена и възрасти „Международен турнир на гросмайсторите“ (за турнира на претендентите в Цюрих, 1953). Автор е и на други книги, без които е трудно да си представим шахматното образование на класния шахматист: „200 открити партии“, „Самоучител на шахматната игра“. Появилият се труд „Давид против Голиат“ (в съавторство със С. Воронков) е забележително творение за борбата на човешкия гений (в лицето на Бронщайн) против компютърните програми. За творчеството на Бронщайн е написана прекрасната книга на Б. Вайнщайн „Импровизация в шахматното изкуство“.

Личен животРедактиране

Бронщайн е бил женен три пъти. Първата му жена се наричала Марина. След смъртта на втората си жена 59-годишният Бронщайн през 1983 г. се жени за дъщерята на своя шахматен приятел, гросмайстор Исак Ефремович Болеславски Татяна, която е била по-млада от него с 22 години и с която той се запознава още през 1964 г., а за пръв път я видял, когато тя била едва на три години. Този брак продължава 23 години. Татяна Исаковна Болеславская завършва Минската консерватория – изкуствовед, доцент в Белоруския държавен университет.[2] През 1990-те години Бронщайн получава в Русия пенсия и идва да живее при жена си в Минск.
Изцяло погълнат от шахматното творчество, по отзиви на съвременниците, в бита Бронщайн е бил рядко непрактичен човек. Колегите-шахматисти казват, че Бронщайн купувал подаръци на такъв принцип: вещта трябва да бъде скъпа, безполезна в бита и неудобна за транспортиране. В неговото двустайно жилище в Арбат винаги е царял безпорядък. По спомени на последната му жена Татяна Исаковна, двете стаи били затрупани с книги, стари списания, изрезки от вестници, купчини с някакви документи. Когато Давид Йонович е бил сам, той нищо не си готвел – пиел само чай. Известна е, впрочем, рецепта за супа „от Бронщайн“, описана в неговата книга. Всичко, което имал у дома – банани, краставици, пипер, той смесвал в един съд и го варил. И неочаквано се получавало вкусно.[2]

 
Гробът на Давид Бронщайн в Минск, Чижовското гробище

През последните години от живота си Бронщайн, по думите на жена си, вече нищо не правел – не искал, към всичко изгубил интерес. Немного привличат неговото внимание събитията от „оранжевата“ революция в Киев, която той наблюдавал по телевизията и случайно видял дома, в който преминало неговото детство. Бронщайн ходел вече трудно, лошо виждал, развил глаукома. Обаче гросмайсторът принципно не се лекувал и не приемал лекарства.

Умира на 5 декември 2006 г. в Минск от инсулт. Получил удар, „Бърза помощ“ го закарала в болницата. Лекарите констатирали обширен кровоизлив в мозъка. И макар че Бронщайн се намирал в съзнание и даже можел да говори, 82-годишнният гросмайстор вече не смогнал да се пребори с болестта. Преди края си той често повтарял: „Аз ще умра, и с мен ще умре цял пласт от шахматната култура“.[2]

Погребан е в Чижовското гробище в Минск.

Основни спортни резултатиРедактиране

Година Турнир Резултат Място
1940 Шампионат на Украйна 2
1944 13-ти шампионат на СССР 6½ от 16 15
1945 14-и шампионат на СССР 10 от 17 3
Радиомач по шахмат СССР – САЩ (10 дъска) 2 от 2
1946 Шампионат на Москва 11½ от 15 1
Радиомач по шахмат СССР – Великобритания
(7 дъска)
1 от 2
Мач-турнир Москва – Прага 10½ от 12
1947 Шампионат на Москва 9 от 14 1 – 3
15-и шампионат на СССР 11 от 19 6
1948 Междузонален турнир 1948 13½ от 19 1
1948 16-и шампионат на СССР 12 от 18 1 – 2
1949 17-и шампионат на СССР 13 от 19 1 – 2
1950 Турнир на претендентите 12 от 18 1 – 2
Мач с Исак Болеславски 7½:6½
1951 Мач за званието „Световен шампион“ по шахмат 1951 г. с Михаил Ботвиник 12:12
19-и шампионат на СССР 9½ от 17 6 – 8
1952 20-и шампионат на СССР 10½ от 19 7 – 9
1953 Турнир на претендентите 16 от 28 2 – 4
Шампионат на Москва 12½ от 15 1
1953 – 54 Хейстингс 6½ от 9 1 – 2
1954 Белград 13½ от 19 1
1955 Междузонален турнир 1955 15 от 20 1
1956 Турнир на претендентите 9½ от 18 3 – 7
1957 24-и шампионат на СССР 13½ от 21 2 – 3
Шампионат на Москва 10½ от 12 1
Гота 1
1958 25-и шампионат на СССР 11½ от 18 3
Междузонален турнир 1958 11½ от 20 7 – 11
1959 26-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13
Москва 7 от 11 1 – 3
Шампионат на Москва 10 от 15 3
1960 27-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13
1960 Мар дел Плата 11½ от 15 3
1961 28-и шампионат СССР 9 от 19 12 – 13
Мемориал Мароци (Будапеща) 9½ от 15 2 – 3
Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2
Мач с Леонид Александрович Шамкович на първенство на Москва 3½:2½
29-и шампионат на СССР (ноември – декемри 1961) 12½ от 20 3
1962 Москва 9 от 15 3 – 6
1963 Бевервейк 11½ от 17 2
Мишколц 2
31-ви шампионат на СССР 11½ от 19 4 – 6
1964 Междузонален турнир 16 от 23 6
1964 – 65 32-ри шампионат на СССР 13 от 19 2
1965 33-ти шампионат на СССР 9½ от 19 9
1966 Мемориал Асталоша (Сомбатхей) 11½ от 15 1 – 2
1966 – 67 34-и шампионат на СССР 10½ от 20 8 – 9
1968 Шампионат на Москва 10½ от 15 1 – 2
Амстердам 2
Мемориал Ласкер (Берлин) 1 – 2
1971 Сараево 9 от 15 1 – 3
39-и шампионат на СССР 11½ от 21 7 – 8
Мемориал Алехин (Москва) 9 от 17 8 – 10
1972 40-и шампионат на СССР 9½ от 21 13 – 16
1973 Междузонален турнир (Петрополис) 10½ от 17 6
1974 Сан Хосе 1
1975 43-ти шампионат на СССР 7½ от 15 9 – 10
1975 – 76 Хейстингс 10 от 15 1 – 3
1976 Сандомеж 1
1977 Будапеща 11 от 16 1
1978 Юрмала 10 от 15 1
1982 Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2
Панчево 2 – 4

КнигиРедактиране

  • Международный турнир гроссмейстеров: Комментарии к партиям турнира претендентов на матч с чемпионом мира. Нейгаузен – Цюрих, 29 августа – 24 октября 1953 г. – Москва: Физкультура и спорт, 1956. – 436 с (2-е изд. 1960; 3-е изд. 1983)
  • 200 открытых партий. – Москва: Физкультура и спорт, 1970. 248 с.
  • Прекрасный и яростный мир: (Субъективные заметки о современных шахматах). – Москва: Знание, 1977. – 112 с, 8 л. ил. В соавторстве с Г. Л. Смоляном. (Доп. тираж 1978)
  • Самоучитель шахматной игры. – Москва: Физкультура и спорт, 1980. – 248 с (2-е изд. 1987)
  • Ученик чародея. – Москва: Рипол Классик, 2004. – 415 с, [8] л. ил. (Искусство шахмат). ISBN 5-7905-2667-5. В соавторстве с Т. Фюрстенбергом.

ИзточнициРедактиране

  1. Д. Бронштейн; С. Воронков. Давид против Голиафа. Рипол Классик. 2003. С. 12. ISBN 9785790516481.
  2. а б в г д Euruchess.org: Русский шахматный портал Евросоюза
  3. Григорий Аграновский. Обычный гений. „Частный корреспондент“, 19 февраля 2013 г.

ЛитератураРедактиране

  • Шахматный словарь, стр. 210 – 212
  • Вайнштейн, Борис Самойлович|Вайнштейн Б. С. Импровизация в шахматном искусстве: О творчестве гроссмейстера Бронштейна. Москва: „Физкультура и спорт“, 1976. 280 с. (Выдающиеся шахматисты мира)
  • Шахматы. Энциклопедический словарь, стр. 47 – 48

Външни препраткиРедактиране