Доменико Гирландайо
Domenico Ghirlandaio
предполагаем автопортрет – 1485 година
предполагаем автопортрет – 1485 година
Рождено име Доменико ди Томазо ди Курадо ди Дофо Бигорди
Роден
Починал
11 януари 1494 г. (на 44 г.)
Националност италианец
Учители Алесо Балдовинети
Уебсайт http://www.domenico-ghirlandaio.org/
Доменико Гирландайо
Domenico Ghirlandaio
в Общомедия

Доменико Гирландайо (на италиански: Domenico Ghirlandaio) е флорентински ренесансов художник, роден през 1449 година, починал през 1494 година. Представител на Флорентинската живописна школа.

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Гирландайо е роден с пълното име Доменико ди Томазо ди Курадо ди Дофо Бигорди през 1449 година във Флоренция. Баща му Томазо Бигорди е бижутер и златар. Прякорът „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), който Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на баща му, известен с изработката на колиета подобни на венци, които са носени от флорентинските жени по това време. Вазари в своето „Жизнеописание на Доменико Гирландайо“ съобщава, че неговия баща е златар, измислил гирляндите: „…Томазо е първият, измислил и пустнал в оборот украшения, които носят на главите си флорентийските момичета и които се назовават гирлянди, за което и получава името Гирландайо“. Отчитайки, че Вазари е лично познат на сина на Доменико, художника Ридолфо Гирландайо, тази версия има право на съществуване като семейно предание.

Доменико е най-голямото от шестте деца на Томазо и първата му съпруга Мона Антония. От тях само Гирландайо и двамата му братя Давид и Бенедето оцеляват през детството. Томазо има още две деца от втората си жена, също с името Антония, за която се жени през 1464 година. Полусестрата на Доминико – Алесандра, родена през 1475 година – се омъжва за художника Бастиано Минарди през 1494 година.[1]

Гирландайо става чирак в ателието на художника Алесо Балдовинети, където отива да изучава живопис и изкуството на мозайката.

КариераРедактиране

 
Тайната вечеря (1480), църквата „Вси Светии“ във Флоренция.
  • Съгласно Вазари, първите работи на Гирландайо са фреските на капела Веспучи в църквата Онисанти (частично съхранени), и фрески с житието на свети Павлин Нолански (разрушени), след които той „завоюва велика слава и придобива известност“. Изследователите считат, че фреските с житието на светията са създадени от художника около 1470 година. Работите в капела Веспучи се отнасят към 1472 година. В същата 1472 година художникът встъпва в Братството на Св. Лука – обединение на живописци, скулптури, ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство.
  • В първата половина на 1476 година, художникът се връща във Флоренция, и, вероятно, прекарва известно време в ателието на Верокио, където тогава работят БотичелиПеруджино, а по-късно Леонардо да Винчи. Тази „лаборатория“ по живопис, в която се водят безконечни спорове за цветовете, динамиката и ритъма на изображението, изиграва важна роля във формирането на стила на Доменико.
  • През 1480 година, Гирландайо изпълнява стенописа „Saint Jerome in His Study“ и други фрески в църквата „Вси Светии“ (Ognissanti) във Флоренция. В манастирската трапезария към храма, той изрисува в мащаб 1:1 сцената на тайната вечеря.
  • В периода 1481-1485 година, художникът е ангажиран със стенописите в „Sala dell Orologio“ във флорентинския дворец Палацо Векио.
  • През 1483 година, Гирландайо е привлечен в Рим от папа Сикст IV за изпълнение на фреската „Christ calling Peter and Andrew to their Apostleship“ по странична стена в Сикстинската капела. През тези години, той изпълнява стенописи и в главната църква на тосканското градче Сан Джиминяно, което по това време е под управлението на Сиена.
  • Завръщайки се във Флоренция през 1485 година, живописецът изпълнява поредица от големи поръчки. Цели цикли със стенописи и множество портрети, поръчани от меценатите – банкерите Франческо Сасети и Джовани Торнабуони, и двамата ръководители на банката на Медичите.
  • Гирландайо се занимава с мозайки. През 1490 година заедно с брат си Давид, Доменико украсява с мозаика на сцената „Благовещение“ люнета на храма Санта-Мария-дел-Фиоре; (през 1491 година те създават мозайки в капелата на Свети Зиновий във Флорентийската катедрала; презв 1492 година Доменико реставрира мозаиката на Чимабуе в Пизанската катедрала, а през 1493 година Давид украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя).

В историята, името на Гирландайо остава и с факта, че в неговото ателие е чиракувал младият Микеланджело Буонароти, който обаче предвид непокорния си характер, не се задържа дълго при него.

Семейство и смъртРедактиране

Доменико Гирландайо има шест деца от два брака. Синът му Ридолфо Гирландайо също става известен за времето си художник. Въпреки множеството потомци, фамилията „Гирландайо“ изчезва през XVII век, когато последните ѝ членове постъпват в манастири.

Доменико умира през 1494 година на 44 годишна възраст, вследствие на треска причинена от чума. Той е погребан в известната ренесансова флорентинска църква Санта Мария Новела.

ГалерияРедактиране

Портрет на
Джована Торнабуони
(1488)
музей Тисен, Мадрид
Олтарно пано (1492)
Пинакотека Комунале,
Волтера
Мадоната и младенеца (1486)
музей Уфици, Флоренция
Св. Екатерина Сиенска и
Св. Лаврентий (1490-1498),
Старата Пинакотека,
Мюнхен
       

ИзточнициРедактиране

  1. Jean K. Cadogan, Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan, Yale University Press, 2000, pp. 14-15, 20.
  • Andreas Quermann, Ghirlandaio, serie dei Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Francesco Razeto, La Cappella Tornabuoni a Santa Maria Novella, in AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6

Външни препраткиРедактиране