Доменико Гирландайо (на италиански: Domenico Ghirlandaio; истинско име Domenico di Tommaso Corradi di Doffo Bigordi; 2 юни 1448 г. — 11 януари 1494 г.) е един от най-изтъкнатите флорентийски художници от периода Куатроченто, основател на художествена династия, която продължават неговите братя Давид Гирландайо и Бенедето Гирландайо и синът му Ридолфо Гирландайо. Ръководител на художествена работилница, в която работи младият Микеланджело. Представител на Флорентинската живописна школа.

Доменико Гирландайо
Domenico Ghirlandaio
италиански художник
предполагаем автопортрет – 1485 г.
предполагаем автопортрет – 1485 г.
Рождено име Доменико ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди
Роден
Починал
11 януари 1494 г. (на 45 г.)
Националност италианец
Учители Алесо Балдовинети
Направление Ренесанс
Известни творби фрески:
Сикстинска капела
Капела Веспучи
Капела Санта Фина
Капела Сасети
Капела Торнабуони
картини:
Портрет на Джована Торнабуони
Портрет на старец с внук
Поклонението на пастирите
Христос в слава
Повлиян Андреа дел Кастаньо,
Андреа Верокио,
Доменико Венециано
Повлиял Ридолфо Гирландайо,
Себастиано Майнарди,
Микеланджело
Уебсайт http://www.domenico-ghirlandaio.org/
Доменико Гирландайо в Общомедия

Съдържание

ПроизходРедактиране

Доменико Гирландайо е роден с пълното име Доменико ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди на 2 юни 1448 г.[1] във Флоренция. Той е най-голямото дете на Томазо Бигорди и първата му жена Антония. Оттогава фамилното име Бигорди (Bigordi) постоянно се появява в документите, свързани със семейството на художника, докато фамилията Corradi, с която е назоваван от някои автори (напр Baldinucci, Orlandi, Lanzi), никога не е използвана като фамилното име на баща му. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло е отбелязан запис за „Доменико, син на Томазо, и внук на Корадо Бигорди“.

Бащата на Доменико - Томазо Бигорди, е роден във Флоренция през 1424 г. в семейството на Корадо ди Дофо (или Досо) и Катерина ди Франческа Геручи. [2] В документи от това време Томазо е споменат като търговец и производител на коприна, гирлянди и украшения, но в нито един не се отбелязва че се е се е занимавал и със златарство. Според Джорджо Вазари, бащата на Доменико е известен флорентински ювелир, и името „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), което Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на Томазо, известен с изработката на колиета подобни на венци, които са носени от флорентинските девойки по това време. В своето „Жизнеописание на Доменико Гирландайо“, Вазари съобщава, за Томазо, че „...е майстор в бижутерския занаят, изработил навремето по голямата част от сребърните съдове за приношения, съхранявани по рано в манастира Аннунциата, а също и сребърните светилници на тамошната капела, унищожени по време на обсадата на града през 1529 г. Томазо е първият, който създава и пуска на пазара украшенията, които носят на главите си флорентинските момичета, които се наричат гирлянди, за което той получава и името Гирландайо, и то не само за това, че е е бил първият им създател, но и защото създал толкова много от тях, отличаващи се с голяма красота, така че се харесвали, видомо, само тези, които излизали от неговата работилница...“[3]. Гирляндите са познати във Флоренция много преди това, но отчитайки, че Вазари лично познава сина на Доменико, художника Ридолфо Гирландайо, тази версия за произхода на името на художника има право на съществуване като семейно предание.

Семейство Бигорди произхожда от градчето Скандичи, близо до Флоренция, в което дядото на художника притежава недвижими имоти. В началото на XV век Бигорди се преселват във Флоренция, но запазват връзката с родния си град и имота в Скандичи, за което свидетелстват данъчни документи. Доменико е най-голямото от петте деца на Томазо и Антония. От тях само Гирландайо и двамата му братя Давид (роден 1452 г. ) и Бенедето (роден 1458 г.) оцеляват през детството. Майка му Антония също умира през 1462 г. и през 1464 г. Томазо се жени за Антония ди Филипо ди Франческо дел Пуцола. От втората си жена той има още две деца - Джованбатиста (роден 1466 г.) и Алесандра (родена 1475 г.), която през 1494 г. се омъжва за художника Себастиано Майнарди, който работи в ателието на Доменико Гирландайо, а след смъртта му през 1513 г., се омъжва за ювелира Антонио Салви.[4]

Не е известно кога е починал Томазо Бигорди. Вазари съобщава, че след неговата смърт Доменико наследява бижутерската му работилница (този факт се потвърждава и от един запис в регистъра на починалите към енорията Сан Паоло), но никога не работи в нея, тъй като от детството си е отдаден на изобразителното изкуство.

ОбучениеРедактиране

Доменико започва обучението си като чирак на бижутера Бартоломео ди Стефано и чиракува при него в продължение на 10 години. [5] Според Вазари младежът, който не изпитва наклонност към ювелирното дело, не престава да се занимава с рисуване. В крайна сметка баща му е принуден да се откаже е плановете си Доменико да продължи семейния бизнес, и го изпраща да изучава живопис и изкуството на мозайката, в ателието на флорентинския художник Алесо Балдовинети. В мемоарите си писани през ХVІ век, неговият син Франческо Балдовинети, потвърждава това, като отбелязва за своя баща, че „Гирландайо, който става велик художник, е бил негов ученик“. [6] Чиракуването при Балдовинети изиграва важна роля за формиране на стила и художествения почерк на Гирландайо, които той ще доразвие впоследствие. Алесо Балдовинети е виден художник, мозаист и витражист, който изпитва влияния както от творците от флорентинската художествена школа като Андреа дел Кастаньо, Паоло Учело, Доменико Венециано, така и от някои популярни в Италия фламандски художници, като Рогир ван дер Вейден, Ханс Мемлинг и Хуго ван дер Гус.

Първи творбиРедактиране

Съгласно Вазари, първите самостоятелни работи на Гирландайо са фреските в капела Веспучи в църквата „Онисанти“ във Флоренция (частично съхранени), и фреските с житието на свети Павлин Нолански в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция (разрушени), след които той „..завоюва велика слава и придобива известност...“. Изследователите считат, че фреските с житието на свети Павлин са създадени от художника около 1470 година.

Първата значима работа на Гирландайо, която се е съхранила до наши дни, е фреската изобразяваща „Свети Йероним, света Варвара и свети Антоний“, нарисувана в абсидата на църквата „Сант Андреа а Черчина“ в околностите на Флоренция, се датира в началото на 1470 - те години според Марко Киарини[7], Алесандро Анджелини[8], Ема Микелети[9] и Роналд Кекс [10]. В тази ранна творба ясно проличава влиянието на други художници. По специално се отбелязват [11] [12] приликите с олтарната картина "Разпятието със свети Йероним и свети Антоний", приписвана на ателието на Верокио и съхранявана в църквата „Санта Мария а Арджано“ до Сан Кашано ин Вал ди Пеза до кражбата и на 21 юли 1970 г.[13] Още по близки са приликите с олтарната картина на Козимо Росели „Св.Йоан Кръстител, св.Барбара и св.Матей“, рисувана между 1468 и 1469 г. за Капела ди Санта Барбара в базиликата „Сантисима Анунциата“ във Флоренция, в момента съхранявана в галерията на Флорентинската академия. [14] [15]

 
Капела Веспучи (1472), църквата „Онисанти“ във Флоренция.

През 1472 г. художникът встъпва в Братството на Св. Лука – обединение на живописци, скулптури, ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство.[16]

През същата 1472 г. Гирландайо изписва Капела Веспучи във флорентинската църква „Онисанти“ където рисува сцените „Дева Мария на милосърдието“, „Пиета“ и две фигури на светци в ниши [17], което е отбелязано и от Вазари. В стари времена по време на множеството преустройства на църквата фреските са замазани и са преоткрити едва през 1878 г. под дебел слой мазилка. Поради това стенописите са претърпели значителни щети, като са унищожени краищата им и фигурите на двамата светци в ниши. Централната част на двете основни изображения обаче е сравнително добре запазена.

Капела Санта ФинаРедактиране

През 1473 г. името „Доменико от Флоренция“ се споменава за пръв път в градските документи на Сан Джиминяно, където той пристига за да работи в местната църква „Коледжата ди Санта Мария Асунта“ по фреските в капела Санта Фина. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица. [18] Капелата се помещава в седмата ниша на десния неф на базиликата. Тя е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Майано и Бенедето да Майано през 1468 -1472 г. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1474 - 1475 г. със сцени от живота на светицата - „Известяването на смъртта на св.Фина“ и „Погребението на св.Фина“ с различни чудеса, включително двете чудодейни изцеления на парализираната болногледачка и сляпото момче и ангела биещ камбаните на градските кули.

В ателието на ВерокиоРедактиране

През първата половина на 1476 г., художникът се връща във Флоренция, и, вероятно, известно време работи в ателието на Верокио, в което тогава работят Ботичели и Перуджино, а по-късно и Леонардо да Винчи???. Тази „лаборатория“ по живопис, в която се водят безконечни спорове за цветовете, динамиката и ритъма на изображението, изиграва важна роля във формирането на стила на Доменико.???

Първо пътуване до РимРедактиране

От ноември 1475 г. до април 1476 г. Гирландайо заедно с брат си Давид е в Рим, където двамата рисуват във Ватиканската библиотека фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя. В тези години започва да се формира художествената работилница Гирландайо, или както още я наричат „ботега Гирландайо“, в която с течение на годините се включват по малките братя на Доменико и зет му Себастиано Майнарди, формиращи най-близкия кръг. Впоследствие, от време на време и в зависимост от потребностите и поръчките, на работа били привличани и други художници - Бартоломео ди Джовани, Николо Чеко, Якопо дел Индако, Якопо дел Тедеско, Балдино Балдинели, Поджо Поджини. Сред най-знаменитите художници, работили в ателието са младият Микеланджело Буонароти, а също така Джулиано Буджардини и Франческо Граначи. За работилницата на Гирландайо е запазен платежен документ от 1490 г., благодарение на който е известно, че салонът-работилница по това време се намира на Пиаца Антинори и била част от ателието на архитекта и дърворезбар Бачо д’Аньоло, с когото Доменико изпълнява няколко общи проекта. Работилницата на Гирландайо по това време е едно от най-големите художествени предприятия на Флоренция от последните две десетилетия на XV век.

Свети Йероним в ОнисантиРедактиране

Фрески с „Тайната вечеря“Редактиране

През 1476 г. Доменико и Давид работят в абатството Сан Микеле Арканджело а Пасиняно, където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария.

От декември 1478 г. до февруари 1479 г. Гирландайо е в Пиза. В местният музей се съхранява картината „Мадоната с младенеца на трон, заедно със св.Йероним, св.Ромуалд, и двама светии“, която се отнася към този период.

През 1480 г., Гирландайо рисува „Свети Йероним в своята килия“ и други фрески в църквата „Онисанти“ във Флоренция. В манастирската трапезария към храма, той изрисува в мащаб 1:1 сцената на „Тайната вечеря.“ Съхранен е документ от 31 май 1481 г. за изплащане на възнаграждение на Доменико и Давид Гирландайо от монасите от манастира Сан Донато за изписването на манастирската трапезария, но тези фрески не се се съхранили.

Сикстинска капелаРедактиране

По това време Доменико Гирландайо е вече толкова успешен и известен живописец, че през 1481 г. папа Сикст IV го кани заедно с други прочути художници, да изрисуват капела във Ватиканския дворец, която по късно става известна като Сикстинската капела. Заездно с него за изписване на капелата са поканени и други известни майстори - Пиетро Перуджино, Бернардино Пинтурикио, Сандро Ботичели, Козимо Росели и Микеланджело.

През 1481 г. Доменико заедно с брат си Давид работи в Рим и рисува в Сикстинската капела две фрески: „Възкресението на Исус Христос“ (не е запазена) и „Призоваването на апостолите Петър и Андрей“ (запазена), в която рисува изображенията на най-видните флорентинци, служещи в Рим. Неговата работа прави голямо впечатление на флорентинците, удостоени с честта на бъдат увековечени в папската капела, и те побързали да съобщят това и на своите родственици във Флоренция. Ето защо не е чудно че Доменико се връща в родния си град в зенита на своята слава, и е буквално засипан от поръчки.

Завръщане във ФлоренцияРедактиране

На 5 октомври 1482 г. Доменико получава първата официална поръчка от флорентинското правителство: изписването на Залата с лилиите в Палацо Векио. Там Доменико рабои със своите братя и помощници. На 20 май 1483 г. Синьорията му възлага да изрисува олтара за капелата в същия дворец, на работата така и не била завършена.

Вила ди СпедалетоРедактиране

Капела СасетиРедактиране

Капела ТорнабуониРедактиране

През септември 1485 г. Гирландайо подписва договор за оформление на Капела Торнабуони в базиликата „Санта Мария Новела“, работите му в която стават най-големите и значителни произведения на художника. Работите в капелата продължават до март 1491 г., като по късно в нея са поставени и витражи, направени също по рисунки на Доменико.

Поръчката за капелата е направена от Джовани Торнабуони, родст­веник на Франческо Торнабуони, с когото художникът се запознава в Рим. Ка­пелата, която Доменико трябвало да изпише, вече била украсена със стари фрески, но заради течове и влага пострадали дотолкова, че вече не било възможно да се поправят. Работата дълго не започвала поради това, че патронажът на капелата се осъществявал от семейство Ричи, което нямало средства за създаване на нови стенописи. Джовани Торнабуони успява да намери компромисно решение, като обещава на семейство Ричи, да постави семейният им герб на най-видно място в капелата. На Гирландайо пък обещава за цялостното изписване на капелата хиляда и двеста златни дуката, а в случай, че фреските станат особено сполучливи - още двеста. Когато работата била завършена се се оказва, че Торнабуони не може да заплати обещаното допълнително възнаграждение, макар че стенописите му харесали много, което и сам признал на художника, Гирландайо се отказва от него, казвайки, че „са му по скъпи не парите, а това, че поръчителят е останал доволен“. Това достойно поведение прави силно впечатление на Торнабуони, и когато в началото на 1494 г. ху­дожникът се разболява от треска, той му изпраща в дар сто златни дуката.

Олтарни картиниРедактиране

Други картиниРедактиране

МозайкиРедактиране

В последните години на живота си Гирландайо се занимава активно и с изработването на мозайки. През 1489-90 г. Доменико и Давид изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „Санта Мария дел Фиоре“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г. [19] През 1492 г. Доменико реставрира мозайка на Чимабуе в катедралата на Пиза.

Семеен животРедактиране

През 1480 г. Доменико Гирландайо се жени за Костанца Нучи, дъщеря на Бартоломео Нучи, с която имат четири деца : Бартоломео (1481), който става астроном и философ, по късно монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ във Флоренция, получава длъжността приор през 1522 г. и умира през 1543 г.; Ридолфо (1483), единственото от деветте деца на Гирландайо, което поема по стъпките на баща си и става художник; Антония (1484) и Франческа (1485).

След като Костанца умира по време на раждане, Гирландайо се жени за за Антония Паолии, дъщеря на Паоло Паоли, вдовица от Сан Джиминяно, която му ражда още пет деца - три дъщери и двама синове, един от които през 1507 г. става монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ под името Микеланджело. Съдейки по всичко, Доменико Гирландайо прекарва по голямата част от живота си във Флоренция в дома си на Виа дел Аренто, в съседство с известна старинна остерия и с винарната „Чело ди Чардо“, пътувайки в други градове само за изпълнение на конкретни поръчки.

СмъртРедактиране

Доменико Гирландайо умира на 11 януари 1494 година, след кратко боледуване от треска. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло се намира следния запис : „...Доменико, син на Томазо, внук на Корадо Бигорди, живописец, почина в събота сутрин в 11 ден от януари 1494 г. Погребан в събота вечерта в „Санта Мария Новела“ между 24 и 1 часа след полунощ. Голяма загуба, поради това че покойният беше значим във всяко отношение, и скръбта беше голяма за всички...“. Вазари описва последните му дни така : „...Доменико заболява от такава силна треска, че болестта го уморява за пет дни. Когато той се разболява, Джовани Торнабуони му изпраща в дар сто златни дуката в знак на приятелство и за предаността и услугите, които Доменико оказва постоянно на Джовани и цялото му семейство. Доменико живя четиридесет и четири години и с много сълзи и плач от Давид и Бенедето, неговите братя, и от Ридолфо, неговия син, след тържествена служба е погребан в църквата „Санта Мария Новела“, и тази загуба силно натъжи неговите приятели. Също и много превъзходни чуждоземни живописци, чувайки за смъртта му, пишат на родствениците му, изразявайки съболезнованията си по повод жестоката му смърт...“. Съдейки по описанието на Вазари, Доменико е бил не само изключително талантлив, на и много добър човек и приятел, заради което е спечелил обичта своите близки и приятели.

Обща оценкаРедактиране

Ботега ГирландайоРедактиране

Работилницата на Гирландайо приема толкова много поръчки за фрески и картини, че самият Доменико не може да участва в изработването на всички лично, затова по правило, той съставял общия план и главните детайли на бъдещите творби, които изпълнявали под неговия надзор многобройните му помощници. Даже такава важна поръчка, като олтара да Капела Торнабуони, е започнат от Доменико, и е завършен след смъртта на художника от неговите помощници. Последната голяма творба на Гирландайо - „Христос в слава с дарител“ (1492-1493, Пинакотека, Волтера), предназначена за абатството „Санти Джусто е Клементе“ във Волтера, е създадена по рисунка на Доменико от неговите помощници. Работоспособността на Доменико Гирландайо през тези години е безгранична. Както свидетелства Вазари, „...такава била неговата любов към работата и към това, да угоди на всекиго, че заповядал на своите помощници да приемат всяка поръчка, с която идвали в работилницата, дори тя да бъде за изработка на гирлянди за дамски кошници, казвайки им, че ако те не искат да правят това, то той ще ги изработи сам, така че никой да не напусне неговата работилница недоволен.... той възложил всички задължения в работилницата на своя брат Давид,като му казал : „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“

Произведения на ГирландайоРедактиране

АвтопортретиРедактиране

ГалерияРедактиране

Портрет на
Джована Торнабуони
(1488)
музей Тисен, Мадрид
Олтарно пано (1492)
Пинакотека Комунале,
Волтера
Мадоната и младенеца (1486)
музей Уфици, Флоренция
Св. Екатерина Сиенска и
Св. Лаврентий (1490-1498),
Старата Пинакотека,
Мюнхен
       

ЛитератураРедактиране

  • Вазари, Джорджо, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568
  • Steinmann, Ernst, Ghirlandajo [Domenico Ghirlandaio]. сер.Künstler-Monographien № 117 Liebhaber-Ausgabe, Velhagen & Klasing, Bielefeld 1897. ASIN: B004N9OG3G
  • Davies, Gerald Stanley, Ghirlandaio, Scribner's, New York City 1909. ASIN B00087U3YI
  • Ragghianti, Carlo Ludovico, „La giovinezza et lo svolgimento artistico di Domenico Ghirlandaio. Problemi critici“, в: L'Arte г.ХХХVІІІ (1935), с.167-198, 341-373
  • Sabbatini, Attilio, Domenico Ghirlandaio, Illustrazione Toscana, Firenze 1944. ASIN B0010YBY50
  • Bargellini, Piero, Il Ghirlandaio del bel mondo fiorentino, Del Turco, Firenze, 1948. ASIN B007JTKA5U
  • Weiser - von Inffeld, Josepha, Das Buch um Ghirlandaio. Eine Florentiner Chronik., Rascher, Zürich 1957. ASIN B002U0796G
  • Chiarini, Marco, Bigordi, Domenico, detto (del) Ghirlandaio. в: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). кн. 10 (Biagio–Boccaccio), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1968.
  • Behrends, Susan J., The political significance of Domenico del Ghirlandaio's frescoes in the Capella maggiore of Santa Maria Novella , сер.MACAA, Hamline University Press, Saint Paul, Minnesota 1977. ASIN B000726TT2
  • Chastel, André, Art of the Italian Renaissance, Alpine Fine Arts Collection (UK) Ltd., 1983. ISBN 0 88168 139 3
  • Cassarino, Enrica, La Cappella Sassetti nella Chiesa di Santa Trinita, Maria Pacini Fazzi, Lucca 1996. ISBN 978-8872462379
  • Graziano, A., Mancinelli, F., Rossi, F., Michelangelo and Raphael in the Vatican: With Botticelli-Perugino-Signorelli-Ghirlandaio and Rosselli, Edité par Treasures Inc, 1996. ISBN 9788886921046
  • Quermann, Andreas, Ghirlandaio, сер. Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Kecks, Ronald G., Domenico Ghirlandaio, Octavo, Firenze 1998. ISBN 88-8030-121-7
  • Razeto, Francesco, La Cappella Tornabuoni a Santa Maria Novella, in AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6
  • Innocenti, Siro, La Cappella Sassetti a Santa Trinita a Firenze, in AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6
  • Kecks, Ronald G., Domenico Ghirlandaio und die Malerei der Florentiner Renaissance, Deutscher Kunstverlag, München 2000, ISBN 3-422-06282-3.
  • Cadogan, Jean K., Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan, Yale University Press, 2000, ISBN 9780300087208
  • Cesati, Francesco, La grande guida delle strade di Firenze, сер. Guide insolite (том 45), Newton Compton Editori, Roma 2003
  • Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze 2004. ISBN 88-8117-099-X
  • van der Sman, Gert Jan, Lorenzo e Giovanna. Vita e arte nella Firenze del Quattrocento, Mandragora, Firenze 2010. ISBN 978-88-7461-128-7
  • Layard, Austen Henry, Domenico Ghirlandaio and His Fresco of the Death of S. Francis, Nabu Press, 2010. ISBN 978-1144099532
  • Egger, Hermann, и Christian Hülsen, Codex Escurialensis: Ein Skizzenbuch Aus Der Werkstatt Domenico Ghirlandaios, 4 изд., Nabu Press, 2010. ISBN 978-1141824724
  • Caracciolo, Raffaele, „La “Pala di Santa Cecilia” di Luca Signorelli (e una proposta per l'”Incoronazione della Vergine” del Ghirlandaio)“, в: Pagine Altotiberine, n. 51, Associazione Storica dell’Alta Valle del Tevere, Città di Castello 2013.
  • Warburg, Aby, Domenico Ghirlandaio, сер.Imago (кн.32), KKYM, Lisboa 2015. ISBN 978-9899939318
  • Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio, ред. Lisa Venturini, с въведение, есе и бележки на Nicoletta Baldini, Biblioteca storica toscana - Serie I, vol. 76, Leo S. Olschki, Firenze, 2017, ISBN: 9788822264985

БележкиРедактиране

  1. Corriere della Sera — RCS MediaGroup, 1876. — ISSN 1120-4982
  2. Mather, R. G., „Documents...“, в The Art Bulletin, г.XXX (1948), с.47
  3. Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568
  4. Jean K. Cadogan, Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan, Yale University Press, 2000, с.14-15, 20.
  5. Ghirlandaria. Un manoscritto di ricordi della famiglia Ghirlandaio, ред. Lisa Venturini, с въведение, есе и бележки на Nicoletta Baldini, Biblioteca storica toscana - Serie I, vol. 76, Leo S. Olschki, Firenze, 2017, ISBN: 9788822264985
  6. Дневникът на Франческо Балдовинети, остава непознат до 1911 г., когато е публикуван от E. Londi - Appunti di un fautore dei Medici durante l'assedio di Firenze del 1529-30, Firenze 1911.
  7. Chiarini, Marco „BIGORDI, Domenico, detto Ghirlandaio“ в: Dizionario Biografico degli Italiani, том 10, 1968
  8. Angelini, Alessandro, „Domenico Ghirlandaio 1470-1480“, в: Domenico Ghirlandaio : Restauro e storia di un dipinto, Fiesole, 1983
  9. Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, Florence, Scala, 1990
  10. Kecks, Ronald G., Domenico Ghirlandaio, Florence, Octavo, 1998
  11. Marangoni, Matteo, „Un eclettico fiorentino del Quattrocento“, в: L'arte 30, с.256-258
  12. Gamba, Claudio, „La mostra del tesoro di Firenze sacra. La pittura“, в: Bollettino d'arte 27, с.145-163
  13. Chiesa di Santa Maria a Argiano
  14. Ragghianti, Carlo Ludovico, „La giovinezza et lo svolgimento artistico di Domenico Ghirlandaio. Problemi critici“, в: L'Arte 38, с.167-198, 341-373
  15. Nutall, P., „La tavele Sinte Barberen : New Documents for Cosimo Rosselli and Giuliano de Maiano“, в: Burlington Magazine, CXVII, 1985, с.367-372
  16. Mather, R. G., „Documents...“, в: The Art Bulletin, XXX (1948), с.49, док.5 и бел.
  17. от фигурите на светците са запазени отделни фрагменти
  18. Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16
  19. G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в: „Miscellanea d'arte“, I (1903), с.70

Външни препраткиРедактиране