Даки Йорданов
Даки Йорданов Вичев е български ботаник и университетски преподавател, академик на Българска академия на науките, ректор на Софийския университет в периода 1956 – 1962 г.[1][2][3]
Даки Йорданов | |
---|---|
български ботаник | |
Роден |
13 септември 1893 г.
|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | ботаника, палеоботаника |
Работил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Йордан Вичев |
Майка | Иванка Вичева |
Съпруга | Мария Величкова |
Деца | Стефан |
Даки Йорданов в Общомедия |
Биография и дейност редактиране
Даки Йорданов е роден на 13 септември 1893 г. (1 септември 1893 г. стар стил) в Осман пазар (днешен Омуртаг).[4] Основното си образование завършва в родния си град. След това завършва Земеделското училище в Шумен. През 1914 г. завършва гимназия в Шумен.[1]
Записва се да учи естествена история в Софийския университет, но по време на Първата световна война прекъсва следването си. През 1921 г. се дипломира с работа на тема „Флората в Омуртагската околия“.[4] Работи в Централния изпитателен институт. От 1922 г. е асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1923 г. става член-основател на Българското ботаническо дружество. През 1935 г. защитава докторска дисертация на тема „Върху разпространението на степната растителност в България“.[5] През 1939 г. е избран за доцент, от 1945 г. е професор, а през 1947 г. е избран за академик на Българска академия на науките. В периода 1956 – 1962 г. е ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1962 до 1973 г. е директор на Института по ботаника при БАН.[1]
Научна дейност редактиране
През 1955 г. създава Ботаническата градина в Балчик. Автор е на над 80 научни труда – монографии, студии, съобщения. Ръководи издаването на многотомната „Флора на Република България“.[1]
Откривател е на 11 нови рода растения за България. Открива над 180 таксона нови за България и Балканския полуостров.[1]
Памет редактиране
В негова чест са именувани новоописаните видове Myosotis jordanovii, Verbascum jordanovii, Anthemis jordanovii, Poa jordanovii, Vicia jordanovii, Brassica jordanovii.[1]
На негово име е кръстена улицата, на която се намира ботаническата градина в Балчик. [6]
Погребан е в парцел 49 на Централните софийски гробища.[7]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Акад. Даки Йорданов – 125 години от рождението му и 40 години от смъртта му // bio.bas.bg. Посетен на 10 септември 2018 г.
- ↑ Станев, Стефан; Велчев, Велчо. Даки Йорданов. София, Университетско издателство „Климент Охридски, 1987.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 121.
- ↑ а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 356-357.
- ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
- ↑ Местоположение в „Wikimapia“
- ↑ ПАРЦЕЛ 49 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2023.
Външни препратки редактиране
- Гъркова, Зорница. Акад. Даки Йорданов – основател на Ботаническата градина в Балчик // Българско национално радио; Програма "Христо Ботев"; Радиоенциклопедия, 1 юли 2021.