Българско ботаническо дружество
Българското ботаническо дружество е основано на 7 ноември 1923 г. с цел проучване на флората и растителността на България. Основатели са ботаниците Николай Стоянов, Борис Стефанов, Даки Йорданов, Стефан Петков, Иван Урумов, Никола Арнаудов, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Тома Георгиев и др., и зоолозите Павел Патев, Делчо Илчев, Иван Буреш и др.[1]
| Българско ботаническо дружество | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | ББД |
| Тип | научна организация |
| Основатели | Николай Стоянов, Борис Стефанов, Даки Йорданов, Стефан Петков, Иван Урумов, Никола Арнаудов, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Тома Георгиев, Павел Патев, Делчо Илчев, Иван Буреш |
| Основана | 7 ноември 1923 г. |
| Положение | действаща организация |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
| Ръководител | проф. Добрина Темнискова |
| Сайт | bio.bas.bg |
История редактиране
Дружеството работи за популяризиране и утвърждаване авторитета на първото ботаническо дружество на Балканите, за установяване и развитие на активно международно сътрудничество. През 1926 г. наброява 34 души, сред които са чуждестранните учени-ботаници Йоханес Матфелд (Берлин), Франтишек Новак (Прага), Уилям Турил (Лондон) и Гилат Смит (английски търговски консул в Табрис, Персия). През 1939 г. членовете му наброяват 64 души.[1]
Българското ботаническо дружество подпомага и насочва изследванията на българските ботаници, организира обсъждането и публикуването им. Провеждат се редовни срещи и събрания, на които се четат оригинални трудове, правят се и се обсъждат оригинални научни съобщения, като откриване на нови, непознати или редки видове, реферират се книги и статии, обсъждат се мисли и идеи, свързани с проучването на флората и растителността и др.[1]
В периода 1926 – 1943 г. се издават „Известия на Българското ботаническо дружество“.[1]
През 1958 г. е приет нов устав, а в края на 1960-те години дружеството става колективен член на Съюза на научните работници в България и получава от него организационна и финансова подкрепа. Печатът на дружеството изобразява стилизиран родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) в средата. Той е изработен от Даки Йорданов.[1]
От 1999 г. Българското ботаническо дружество е регистрирано като сдружение с идеална цел.[1]
Председатели редактиране
Първият председател на дружеството е д-р Борис Иванов, който е началник на отдела по Фитопатология към Земеделската опитна станция в София и частен учител по естествени науки на княз Борис.[1]
- д-р Борис Иванов (1923 – 1928)
- акад. Стефан Петков (1928 – 1944)
- акад. Николай Стоянов (1944 – 1965)
- акад. Даки Йорданов (1965 – 1978)
- проф. Велчо Велчев (1979 – 1991)
- проф. Стефан Кожухаров (1991 – 1997)
- проф. Добрина Темнискова (1998 – )
Заместник-председатели, секретари и членове на Дружеството през годините са професорите Димитър Воденичаров, Борис Китанов, Кирил Попов, Михаил Христов, Иван Бондев, Христо Кочев, Стефан Станев, Боян Захариев, Илия Чешмеджиев, Минчо Анчев и др.[1]
Почетни членове на Българското ботаническо дружество са цар Борис III, проф. Арпад фон Деген (Унгария), проф. Йозеф Веленовски (Чехия), Вацлав Стрибърни (Чехия), проф. Борис А. Федченко (СССР).[2]