Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн
	Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн
княжески епископ на Шпайер, кардинал и княжески епископ на Констанц
Роден	19 септември 1676 г. Майнц, Курфюрство Майнц
Починал	19 август 1743 г. (66 г.) Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Герб
Семейство
Баща	Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм
	Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн в Общомедия

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн-Буххайм (на немски: Damian Hugo Philipp von Schönborn-Buchheim; * 19 юни 1676, Майнц; † 19 август 1743, Брухзал) от благородническата фамилия Шьонборн, е княжески епископ на Шпайер (1719 – 1743), от 1721 г. кардинал и княжески епископ на Констанц (1740 – 1743), комтур на коменде в Аахен (1699 – 1706).

Произход редактиране

Дамиан Хуго като княжески епископ на Шпайер

Той е третият син на граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717) и съпругата му фрайин Мария Анна София фон Бойнебург-Ленгсфелд (1652 – 1726), дъщеря на фрайхер Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд († 1672) и Анна Кристина Шютц фон Холцхаузен.^[2]^[3] Племенник е на Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), курфюрст и архиепископ на Майнц, княжески епископ на Вюрцбург, епископ на Вормс, Лотар Франц фон Шьонборн († 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729), и на Георг Фридрих фон Грайфенклау, архиепископ на Майнц, епископ на Вормс († 1629).

Брат е на Йохан Филип Франц фон Шьонборн († 1724), княжески епископ на Вюрцбург (1719 – 1724), Фридрих Карл фон Шьонборн, епископ на Бамберг и Вюрцбург († 1746), Франц Георг фон Шьонборн, архиепископ на Трир († 1756), и Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн († 1754), дипломат и композитор.

Образование и духовническа кариера редактиране

Дамиан Хуго не бил предназначен за религиозна кариера. Той следва в университетите във Вюрцбург, Майнц, Рим, Лайден и Льовен. През 1699 г. е компани-водач във войската на император Леополд I. От 1699 до 1706 г. той е комтур на Тевтонския орден в „Св. Аегидиус“ в Аахен и от 1707 до 1715 г. на балай Хесен в Алден-Бизен и Марбург, също посланик на Виенския двор и поема дипломатически мисии.

По предложение на полския крал Август Силния през 1715 г. е номиниран за кардинал от папа Климент XI, въпреки че още не е помазан. През 1719 г., чрез съдействието на чичо му Лотар Франц, е избран за княжески епископ на Шпайер. Едва тогава на 15 август 1720 г. е помазан за свещеник. За епископ е помазан на 24 февруари 1721 г. Кардинал фон Шьонборн участва в конклава през 1721 г., който избира папа Инокентий XIII; той се появява един ден преди края на конклава в Рим.

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн на смъртното легло, 1743

След конфликти със съвета на протестантския имперски град Шпайер той мести през 1723 г. резиденцията си в Брухзал, където построява разкошния дворец Брухзал. От 1724 и от 1737 г. той строи и други дворци.

Дамиан Хуго не присъства на конклава през 1724 г., който избира папа Бенедикт XIII. През 1730 г. кардинал Шьонборн участва в четиримесечния конклав в Рим, който избира папа Климент XII.^[4]

Хуго Дамиан фон Шьонборн умира на 19 август 1743 г. в Брухзал след боледуване от малария, с която е заразен по времето му в Рим. През 1755 г. той е преместен и погребан в епископската гробница, в построената от него църква „Св. Петър“ в Брухзал. Въпреки голямата му строителна активност, той оставя за наследниците си 1,8 милиона гулдена в държавната каса.

През неговото време на живот и управление е върхът на влиянието на фамилията Шьонборн в историята на империята.

Строежи на княжеския епископ Дамиан Хуго редактиране

Дворец Брухзал, строен от 1720
Ловен дворец Кизлау, строен 1721
Еремитаже (Вагхойзел), строен от 1724
Новият дворец (Мерсбург), завършен от 1740
Св. Петер цу Брухзал (от 1736)

Литература редактиране

Constantin von Wurzbach: Schönborn, Damian Hugo Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 134.
Anton Wetterer: Das religiös-aszetische Leben des Kardinals Damian Hugo von Schönborn, Fürstbischof von Speier (1719 – 1743) und Konstanz (1740 – 1743). In: Freiburger Diözesan-Archiv, Band 43, 1915, S. S. 151 – 166.
Ludwig Stamer: Damian Hugo Philipp Graf von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 500 (Digitalisat).
Christof Dahm: Schönborn, Damian Hugo Philipp Reichsfreiherr (seit 1701 Reichsgraf) von. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 620 – 623.
Hans Ammerich: Das Bistum Speyer und seine Geschichte. Band 3: Von der Reformationszeit bis zum Ende des alten Bistums. Kehl am Rhein 1999, ISBN 3-927095-49-4, S. 24 – 26.
Stephan Mauelshagen: Ordensritter – Landesherr – Kirchenfürst. Damian Hugo von Schönborn (1676 – 1743) – Ein Leben im alten Reich. Ubstadt-Weiher 2001, ISBN 3-89735-173-0.
Andreas Flurschütz da Cruz: Zwischen Reich und Revolte. Die habsburgischen Gesandten in Hamburg zu Beginn des 18. Jahrhunderts. In: Zeitschrift des Vereins für Hamburgische Geschichte 99 (2013), S. 1 – 29.
Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136