Уикипедия

Фридрих Карл фон Шьонборн

Фридрих Карл фон Шьонборн-Буххайм (на немски: Friedrich Carl von Schönborn--Buchheim; * 3 март 1674 в Майнц; † 25 юли 1746 във Вюрцбург) от благородническата фамилия Шьонборн е княжески епископ на Бамберг и Вюрцбург (1729 – 1746) и от 1705 до 1734 г. имперски вице-канцлер (Reichsvizekanzler) на Свещената Римска империя на императорите Йозеф I и Карл VI. До 1701 г. той е имперски фрайхер, след това имперски граф.

Фридрих Карл фон Шьонборн
Schönborn Würzburg Mainfränkisches Museum Marienberg.jpg
Роден
Починал
26 юли 1746 г. (72 г.)
ПогребанВюрцбург, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква
Учил вПарижки университет[1]
Вюрцбургски университет[1]
Римски университет „Сапиенца“[1]
Виенски университет[1]
Семейство
БащаМелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм
Братя/сестриЙохан Филип Франц фон Шьонборн
Фридрих Карл фон Шьонборн в Общомедия
Гербът на род фон Шьонборн
Палат Шьонборн
Резиденцията във Вюрцбург, строена 1719 – 44 за княжеските епископи Фридрих Карл и Йохан Филип Франц фон Шьонборн

Той е вторият син на граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717), държавен министър на Курфюрство Майнц, и съпругата му фрайин Мария Анна София фон Бойнебург (1652 – 1726), дъщеря на фрайхер Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд († 1672) и Анна Кристина Шютц фон Холцхаузен.[2][3] Племенник е на Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), курфюрст и архиепископ на Майнц, княжески епископ на Вюрцбург, епископ на Вормс, Лотар Франц фон Шьонборн († 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729), и на Георг Фридрих фон Грайфенклау цу Фолрадс, архиепископ на Майнц, епископ на Вормс († 1629).

Брат е на Йохан Филип Франц фон Шьонборн, епископ на Вюрцбург († 1724), кардинал Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн, епископ на Шпайер и Констанц († 1743), Франц Георг фон Шьонборн, архиепископ на Трир († 1756) и Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн († 1754), дипломат и композитор.

От 1681 г. Фридрих Карл фон Шьонборн посещава, както брат му Йохан Филип Франц, Йезуитската гимназия в Ашафенбург, 1701 г. е помазан и 1704 г. е приет в катедралния капител във Вюрцбург и след една година също от капитела на Бамберг. След следването му във Вюрцбург, Майнц и Рим, чичо му Лотар Франц фон Шьонборн го праща на дипломатически мисии в Полша, Швеция, Прусия и Саксония. Като негов посланик на Курфюрство Майнц той отива във Виена. Като имперски вицеканцлер от 1705 г. Фридрих Карл фон Шьонборн през Войната за испанското наследство (1701 – 1714) има успехи при преговите между императора и папа Климент XI. През 1706 г. той става императорски таен съветник. Фридрих Карл построява от 1706 г. като вице канцлер, заради голямата си библиотека, Палат Шьонборн до Виена.

На 13 декември 1708 г. Фридрих Карл фон Шьонборн е коадютор на епископа на Бамберг, на 19 май 1710 г. е титулар епископ на Аркадиополис в Азия, на 18 май 1728 г. става дякон, на 10 юни 1728 г. свещеник, на 30 януари 1729 г. е избран за епископ на Бамберг. На 18 май 1729 г. е избран за епископ на Вюрцбург. Той остава още дълги години на службата си във Виена. На 3 август 1729 г. той е аполстолски администратор на Бамберг.[4]

Той продължава строежа на скъпата резиденция във Вюрцбург, започната от брат му епископ Йохан Филип Франц фон Шьонборн.[5]

През 1727 г. Фридрих Карл наследява унгарските собствености и други дворци на чичо му курфюрста и архиепископа на Майнц Лотар Франц фон Шьонборн. Погребан е в „капелата на Шьонборните“ в катедралата на Вюрцбург.

ЛитератураРедактиране

 
Фридрих Карл фон Шьонборн на катафалката, 1746
  • Christof Dahm: Friedrich Karl von Schönborn-Buchheim. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 627 – 633.
  • Theodor Henner: Friedrich Karl, Graf v. Schönborn. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 32, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 268 – 274.
  • Alfred Wendehorst: Friedrich Carl, Graf von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 492 f.
  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, Friedrich Karl Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 135 f.
  • Carolo Pisani und Franz Joseph von Oberkamp: Historia morbi et mortis. 1746 (Google Books).
  • Carolus Pisani mit Franz Joseph von Oberkamp, Georg Christoph Stand, Johann Heinrich Schmitz, Johann Heinrich Hilterman, Nicolaus Göpffert und Michael Simon: Unterthänig-gehorsamster Bericht der höchst-betrübten Exenteration und Balsamation des in GOtt seeligst entschlaffenen Hochwürdigsten des Heil. Römis. Reichs Fürsten und Herrn Herrn Friderich Carln, Bischoffen zu Bamberg und Wirtzburg, Herzogen zu Francken, Unsers Gnädigsten Fürsten Herrn Herrn. Würzburg 1746 (Google Books).
  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б в г doi.org.
  2. ↑ Schönborn 2, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Friedrich Carl v.Schönborn Bischof v.Bamberg und Würzburg, ww-person.com
  4. ↑ Bishop Friedrich Karl von Schönborn, catholic-hierarchy.org
  5. ↑ Max H. von Freeden: Würzburgs Residenz und Fürstenhof zur Schönbornzeit. Amorbach 1961, S. 5.

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Фридрих Карл фон Шьонборн.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_Карл_фон_Шьонборн&oldid=11794216“.