Херцогство Естония[1] (на датски: Hertugdømmet Estland[2]на латински: Ducatus Estonie[3]), е пряк доминион (на латински: Dominum directum) на Краля на Дания от 1219 до 1346. Датска Естония заема териториите на днешна Естония, когато е продадена на Тевтонския орден и става част от Oрденстат. Частично е върната под властта на Дания през 16-17 век като епископство Есел-Вик, а след Ливонската война става херцогство на шведската корона.

Херцогство Естония
Hertugdømmet Estland
1219–1346 –
1559–1645
Знаме
Кралство Дания
      
Герб
Герб
Територии в състава на Кралство Дания, 1219-1645
Територии в състава на Кралство Дания, 1219-1645
Статутвасално херцогство
КонтинентЕвропа
СтолицаРевал
Официален езикдатски, естонски, долносаксонски
РелигияКатолицизъм
Православие
Балтийско езичество
Форма на управлениеМонархия
вицекрал
1248–1249Саксо Агинсон (първи)
1344–1346Щигот Андерсон (последен)
История
Битка при Линданисе15 юни 1219
Ревал се присъединява към Ханзейската лига1248
Селско въстание в Естония1345
Предшественик
Вирони Вирони
Балти Балти
Наследник
Тера Мариана Тера Мариана
Датски Езел-Вик Датски Езел-Вик
Днес част от Естония
Херцогство Естония в Общомедия

Херцогство ЕстонияРедактиране

Дания се издига като военна и търговска сила през 12 век. Интересите ѝ са застрашени от естонските викинги , които заплашват Балтийската търговия. Датски флот атакува Естония през 1170 година, а също така и през 1194 и 1197. В 1206 г. крал Валдемар II и архиепископ Андреас Сунонис нападат и остров Сааремаа. Кралете на Дания предявяват претенции за Естония като тяхно владение, което е признато от римския папа. По време на Ливонския кръстоносен поход през 1218 г. папа Хонорий III дава на датския крал Валдемар II правото да завладее за себе си земи в Естония.[4] През 1219 г. Валдемар обединява усилията си с Рюгенската флота на княз Визлав Рюгенски[4] и дебаркира на северния бряг на Естония при Линданисе и побеждава естонците в битката при Линданисе (днес Талин), поставяйки Северна Естония под датско господство. Според легендата, националният флаг на Дания Данеброг пада от небето в критичен момент в завързалата се битка и помага на датчаните да спечелят срещу естонците. Датата на битката, 15 юни, все още се празнува като Valdemarsdag и национален „Ден на Знамето“ в съвременна Дания. Столица на Датска Естония става Ревал (Талин), основаван на мястото на Линданисе след 1219. Датчаните строят крепости като Каструм Данорум на хълма Тоомпеа.[5] Ревал получава Любекски градски права през 1248 и влиза в Ханзата. Естонците и днес наричат столицата си „Талин“, който според градска легенда, идва от словосъчетанието Тани линна (датски град). Датско влияние се наблюдава и днес в хералдическите символи: гербът на град Талин съдържа датски кръст, а в герба на Естония са изобразени три Лъва по подобие на датския държавен герб.

Естонското въстание от 1343 довежда тези територии под господството на Тевтонския орден, който ги продава обратно на Дания през 1346 година. Титлата „херцог на Естония“ е притежание на датските крале, но излиза от употреба в ерата на Тевтонския орден и не е бил възобновена до 1456. По-късно е взета от шведската монархия след завладяването на Естония по време на Ливонската война. След победата на руския цар във Великата Северна война титлата на руските царе до Романови е била свалена през 1917 г. по време на руската революция. Херцогство се управлява от вицекрал (на латински: capitaneus) в качеството му на упълномощен представител на краля. Този наместник притежава административни правомощия да събира данъци и да командва васали и войски в случай на война.[6]

През 1559 г. по време на Ливонскaта война епископът на Есел-Вик в Тера Мариана продава земята си на крал Фридрих II Датски за 30 000 талера. Датският крал отстъпва територия като апанажно владение на своя по-малък брат Магнус през 1560 година.[7] Сааремаа остава датско владение докато не е прехвърлена на Швеция през 1645 година.[8]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Knut, Helle. The Cambridge History of Scandinavia: Prehistory to 1520. Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-521-47299-7. с. 269.
  2. King of Denmark, Valdemar. Kong Valdemars Jordebog. Jørgensen, 1926. (на датски)
  3. Monumenta Livoniae Antiquae. E. Frantzen, 1842. с. 36.
  4. а б Christiansen, pp.111
  5. The Хроника на Хенрик Латвийски.
  6. Skyum-Nielsen pp. 120
  7. Frucht, Richard. Eastern Europe. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-57607-800-0. с. 70.
  8. Williams, Nicola. Estonia, Latvia & Lithuania. University of Michigan, 2003. ISBN 1-74059-132-1. с. 190.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Danish Estonia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​