Дафнеро
Дафнеро̀ или Вайпеш (на гръцки: Δαφνερό, катаревуса: Δαφνερό, Дафнерон, до 1927 година Βάιπες, Вайпеси[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония. Селото има население от 81 души.
| Дафнеро Δαφνερό | |
|---|---|
| — село — | |
  Дафнеро  Дафнеро  Дафнеро | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 666 m |
| Население | 81 души (2001) |
География Редактиране
Дафнеро е разположено на тераса над река Бистрица (Алиакмонас) в югозападните склонове на планината Червена гора (Вуринос) на 10 km югоизточно от град Сятища и на 21 km югозападно от Кожани.[2]
История Редактиране
В Османската империя Редактиране
Селото е споменато за пръв път в кондиката на Завордския манастир в 1534, а по-късно отново в 1692 година и вероятно е заделено в около 1500 година. В местността Палеокастро (в превод Стара крепост) има следи от старо селище.[2]
В XIX век Вайпеш е село в Гревенската каза на Османската империя. Енорийската църква „Успение Богородично“ е от 1838 година.[2][3]
Васил Кънчов в статистиката си отбелязва Ваúписъ през 1900 година като село в Анаселишка каза със 160 жители гърци християни и 160 гърци мохамедани, но има придвид най-вероятно днешното Химерино. На етническата си карта обаче той поставя Vaipes в Гребенската каза на мястото на днешното Дафнеро като чисто гръцко село.[4]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев посочва, че във Vaïpis живеят 800 гърци патриаршисти.[5]
Жителите на селото подпомагат дейността на Гръцката въоръжена пропаганда на север в Костурско в 1903 - 1908 година. Дори местният албански бей Каплан подпомага гръцкия комитет и се среща с Павлос Мелас. Когато Каплан бей е принуден да напусне селото завещава богатството си на църквата и училището.[2][6]
Според гръцка статистика от 1904 година Вайпеси е село в Гревенска каза с 46 жители гърци елинофони.[7]
В Гърция Редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вайпеш остава в Гърция. През 60-те години започва масова емиграция отвъд океана към САЩ, Канада и Австралия. На 13 май 1995 година селото пострадва от Гревенското земетресение, което разрушава повечето къщи.[2]
Край селото има три църкви – „Свети Николай“, „Света Параскева“ и гробищната „Свети Атанасий“.[2]
- Преброявания[2]
- 1920 – 64 жители
- 1928 – 138 жители
- 1940 – 214 жители
- 1951 – 166 жители
- 1982 – 141 жители
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΚΑΙ ΤΟ ΒΟΪΟ, архив на оригинала от 31 май 2014, https://web.archive.org/web/20140531124836/http://www.tovoion.com/products/%ce%bf%20%ce%bc%ce%b1%ce%ba%ce%b5%ce%b4%ce%bf%ce%bd%ce%b9%ce%ba%ce%bf%cf%83%20%ce%b1%ce%b3%cf%89%ce%bd%ce%b1%cf%83%20%cf%83%cf%84%ce%b7%20%ce%b4%cf%85%cf%84%ce%b9%ce%ba%ce%b7%20%ce%bc%ce%b1%ce%ba%ce%b5%ce%b4%ce%bf%ce%bd%ce%b9%ce%b1%20%ce%ba%ce%b1%ce/, посетен на 2011-12-11
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.