Дебърски санджак

Дебърският санджак (на турски: Debre Sancağı; на албански: Sanxhaku i Dibrës; на македонска литературна норма: Дебарски санџак) е санджак в Османската империя с главен град Дебър, Македония.[1] Западната му част днес се намира в Албания (Долен Дебър и Мат), а източната му е в Северна Македония (Река и Дебър).

Дебърски санджак
1395 – 1913
Дебърският санджак на територията на Османската империя
Дебърският санджак на територията на Османската империя
Столица

Територия и административно делениеРедактиране

Освен Дебър територията на този санджак включва части от северна Албания, Круя и областите между реките Мат и Черни Дрин.[2] В 1440 година Скендербег е назначен за санджакбей на Дебърския санджак.[3][4] ОТ средата на XIX в. санджакът включва две каази: Дебър и Река. Преди да бъде разтурен през 1912 година се състои от 4 каази: Дебър, Река, Мат и Долни Дебър.[5]

В 1867 година Дебърският санджак е обединен с Призренския санджак и Шкодренския санджак в Шкодренския вилает. През 1871 година Дебърският санджак е присъединен към санджаците Призрен, Скопие и Ниш в един общ вилает – Призренски, който става част от Косовския вилает през 1877 година.[6][7]

След Берлинския конгрес от 1878 година Дебърският санджак е изключен от Косовския вилает и е присъединен към Битолския вилает.[8] Половината от провизиите в санджака пристигат от Скопие и четвърт от Битоля.[9]

През Балканската война в края на 1912 година и началото на 1913 година Дебърският санджак е окупиран от Кралство Сърбия. В 1914 година територията на Шкодренския санджак е поделена между новосъздадената Албания и Сърбия според Лондонския договор от 1913 година.[10]

В края на Османската епоха Дебър има население от 200 000 души.[11] Според руския консул в Битоля Александър Ростковски в 1897 година санджакът има общо население от 82 644 души, от които 52 144 са албанци. В Горен Дебър и Река има 3548 албанци християни, в Река има 3518 албанци мюсюлмани и 2342 албанци християни. В Горен Дебър има 12 355 славяни екзархисти и 3638 славяни патриаршисти. В Река има 11 850 славяни екзархисти и 172 славяни патриаршисти. В Долен Дебър и Мат славяни не са регистрирани, а в цялата област няма отбелязани турци или османци.[12]

УправителиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Vickers, Miranda, Pettifer, James. The Albanian question: reshaping the Balkans. I.B.Tauris, 2007. ISBN 978-1-86064-974-5. с. 7. Dibra and its surrounding became separate sanjak
  2. Zhelyazkova, Antonina. Albanian identities. // Посетен на 3 April 2011. portion of the north Albanian lands was included in the sancak of Debar, namely Kruja, Debar and the areas lying between the rivers of Mat and Black Drin
  3. Zhelyazkova, Antonina. Albanian identities. // [1] Архивиран от оригинала на 3 April 2011. Посетен на 3 April 2011. In 1440, he was promoted to sancakbey of Debar Архив на оригинала от 2011-04-03 в WebCite
  4. Hösch, Peter. The Balkans: a short history from Greek times to the present day, Volume 1972, Part 2. Crane, Russak, 1972. ISBN 978-0-8448-0072-1. с. 96. Посетен на 4 April 2011.
  5. Ivan Ivanić. Maćedonija i maćedondži. Štampa Savića i Komp., 1910. с. 30. Посетен на 22 July 2013. Дебарски санџак има четири казе: Дебарску, матску, доњодебарску и речку (Река)
  6. Akşin Somel, Selçuk. The modernization of public education in the Ottoman Empire, 1839 – 1908. Netherlands, Brill, 2001. ISBN 90-04-11903-5. с. 234. Посетен на 2 August 2011. the vilayet of Prizren was founded in 1871
  7. Grandits, Hannes. Conflicting Loyalties in the Balkans The Great Powers, the Ottoman Empire and Nation-building.. Gardners Books, 2010. ISBN 978-1-84885-477-2. с. 309. Посетен на 5 May 2011. In 1868 the vilayet of Prizren was created with the sancaks of Prizren, Dibra, Skopje and Niš; it only existed till 1877
  8. Apostoloski, Mihailo. Makedonija vo istočnata kriza 1875 – 1881. Skopje, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1978. с. 187. Посетен на 13 May 2011. After the Berlin Congress other administrative reforms were carried out. So the Debar Sanjak was separated from Kosovo Vilayet and was added to the Bitola vilayet...
  9. Brastvo. Društvo sv. Save., 1940. с. 176. Посетен на 22 July 2013. Уопште Дебарски санџак се, у последње време до осло- бођења, трговачким артиклима са 50°/» снабдевао из Скопља а са 25°/» из Битоља.
  10. Vickers, Miranda. The Albanians: a modern history. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-86064-541-9. с. 77, 78.
  11. Gawrych 2006, с. 35 – 36.
  12. Jedna statistika iz srednje Maćedonije. // Nova Iskra (15 – 16). 26 July 1899.
  13. British and Foreign State Papers. H.M. Stationery Office, 1897.