Девиация
Девиацията е отклонение от някакво правило, закономерност, регламент, концепция или стандарт. В повечето случаи девиациите се възприемат като изключения, нарушения и несъответствия. Като понятие девиацията е близка, но не е идентична на аномалията.[1]
Природни науки
редактиранеДевиацията като понятие във физиката е известна от края на XVIII век. Увеличаването на броя и калибъра на артилерийските оръдия, както и многото железни елементи за закрепване на такелажа, на ветроходните кораби, стават причина за отклонение на магнитната стрелка на компаса от посоката север.[2] През 1801 – 1802 г. капитанът от британския флот Майкъл Флиндерс провежда магнитни измервания на борда на кораба „Инвестигейтър“ до бреговете на Австралия. Флиндерс установява отклонения в показанията на компаса до ±4°. Той обяснява тези отклонения не само с измененията в курса на кораба, но и с „наличието на кораба на някакъв магнитен център на привличане, подобен на центъра на тежестта“.[3]
Днес измерванията на магнитното поле и отклоненията в него са основен изследователски метод в геофизиката и планетологията.[2]
Психология
редактиране
Проблемът за девиациите, като отклоняващо се от нормата поведение на човека, е един от основните проблеми в съвременната психология, социология, педагогика, политология и други науки. Девиацията има много форми и типове. С термина „девиантност“ се означава състоянието на субекта на девиацията, а нейното проявление се означава като девиантно поведение.[4]
Източници
редактиране- ↑ Нефедова, Л.А. Концептуальное поле девиации // Вестник Томского государственного университета (4 (24)). 2001. с. 98–105. (на руски)
- ↑ а б Гордин, В.М. Очерки по истории геомагнитных измерений. Москва, Российская академия наук. Институт физики Земли им. О.Ю.Шмидта, 2004. с. 162.
- ↑ Flinders M. Concerning the differences in the magnetic needle on board the Investigator, arising an alteration in the direction of the ship's head // Phil. Trans. Roy. Soc. London. 1805. Part. 11.
- ↑ Апинян, Григор Валерикович. О понятиях „девиация“, „девиантность“, „девиантное поведение“ // 118. Известия РГПУ им. А.И. Герцена, 2009. с. 119–123. (на руски)