Отваря главното меню

Дейр ез-Зор (на арабски: دير الزور; на сирийски: ܕܝܪܐ ܙܥܘܪܬܐ; на арменски: Տէր Զօր, Դեր Զոր – Тер Зор) е град в Североизточна Сирия. Той е административен център на провинция (мухафаза) Дейр ез-Зор.

Дейр ез-Зор
دير الزور
— Град —
Deir ez-Zour-March8Square front.jpg
Syria physical location map.svg
35.3333° с. ш. 40.15° и. д.
Дейр ез-Зор
Страна Flag of Syria.svg Сирия
Мухафаза Дейр ез-Зор
Надм. височина 210 m
Население 211 857 души (2004)
Дейр ез-Зор в Общомедия

Разположен е по бреговете на река Ефрат, на 450 км североизточно от сирийската столица Дамаск.[1]. Според официални данни има 211 857 жители към 22.09.2004 г., докато в цялата област Дейр ез-Зор живеят 1 239 000 души[2].

ИсторияРедактиране

На 85 км югоизток от Дейр-ез-Зор се намира археологическия паметник Дура-Европос – римска крепост на Евфрат, а на 120 км в същото направление – останките на древния град Мари. В епохата на Римската империя това е бил важен търговски пункт между Рим и Индия. След завоюването му от Зенобия той става част от Палмирското царство. Окончателно е разрушен от монголите, нахлули на Близкия изток.

Днешния град е построен през 1867 година във времената на Османската империя.

По време на арменския геноцид през 1915 година, Дейр-ез-Зор и обкръжаващата го пустиня са били избрани от младотурското правителство като основен пункт за събиране на депортираните от Западна Армения и Турция арменци, които наброявали сотици хиляди. Тук са били създадени концентрационни лагери. Хиляди арменци намират смъртта си в Дейр ез Зор и неговите околности от ръцете на турците, както и от глад и епидемии.

Франция окупира Дейр-ез-Зор през 1921 година и разполага в него голям военен гарнизон.

В началото на 1920-те французите построяват въжен мост през Евфрат.

През 1946 година градът става част от независима Сирия.

ПромишленостРедактиране

Градът е център на селскостопански район, където е развито животновъдството, производството на зърнени култури и отглеждането на памук.

След откриването на лек нефт в Сирийската пустиня градът става център на нефтодобиващата промишленост в Сирия. Наоколо са разположени нефтени находища и сонди.[3]

Редом с града се добива сол.

В града е развита туристическата инфраструктура: ресторанти на брега на реката, хотели до пет звезди (Фурат-эш-Шам и Бадият-эш-Шам), транспортен възел за пътешествия през пустинята и летище в крайградския квартал Джафра.

ТранспортРедактиране

Градът се намира на речния път Ар-РаккаБагдад и автотрасето ПалмираКамишли. До града е расположена авиобазата със съвместно базиране Дейр-ез-Зор (код IATA: DEZ).

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((ar)) Министерство на туризма на Сирия. // Посетен на 10 май 2007.
  2. Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web) – данни към 22.09.2004 г.
  3. International Energy Agency. World Energy Outlook. Petroleum Economist. Institute for the Study of War. Oil infrastructure across Syria and Iraq (map). in BBC News. (18 май 2015). "Battle for Iraq and Syria in maps". Посетен на 18 май 2015. BBC News website