Делян Пеевски
Делян Славчев Пеевски е български олигарх, предприемач, медиен магнат и политик.[1][2][3][4][5][6][7] Народен представител е от парламентарната група на ДПС в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLVII[8], XLVIII и XLIX Народно събрание. [9] Заедно с майка си, Ирена Кръстева, e ръководил печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.[10] През август 2015 г. Пеевски официално придобива в цялост дяловете от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Юропост“.[11] Същата година официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),[12] приватизирано през мандата на първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013).[13] През 2021 г. дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски „Интръст“ продава фирмата, издаваща медиите му – „Вестник Телеграф“ ЕООД на базирания в Сърбия консорциум „Юнайтед груп“.[14]
Делян Пеевски | |
---|---|
български предприемач, медиен магнат и политик | |
![]() 20 юли 2009 г. | |
Роден | |
Националност | ![]() |
Учил в | Югозападен университет „Неофит Рилски“ |
Предприемаческа дейност | |
Област | медии |
Политика | |
Партия | НДСВ (2001 – 2009), ДПС (от 2009) |
Депутат | |
XLI НС XLII НС XLIII НС XLIV НС XLVII НС XLVIII НС XLIX НС | |
ДАНС | |
председател | 14 – 19 юни 2013 |
Семейство | |
Майка | Ирена Кръстева |
Съпруга | Цветелина Янева |
Деца | 2 |
Според германския разследващ журналист Юрген Рот Делян Пеевски контролира „Нова българска медийна група“ заедно с майка си Ирена Кръстева, която е официалният собственик. Общият тираж на шестте вестника в групата е 220 000 броя дневно. В групата влизат и два телевизионни канала и многобройни интернет издания.[15]
Биография редактиране
Роден е в София на 27 юли 1980 г., завършва столичното 119-о СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“. През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.[16] Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.[15] През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.[10]
През 2007 г. Делян Пеевски, който тогава е зам.-министър на политиката при бедствия и аварии, е обвинен от тогавашния изпълнителен директор на „Булгартабак“ Христо Лачев, че е бил притискан от него. По думите на Лачев Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания. Прокуратурата образува досъдебно производство, в рамките на което разследва Пеевски за злоупотреба със служебно положение. Докато тече разследването Пеевски е уволнен от поста си. През септември 2007 г. досъдебното производство е прекратено заради липса на данни за извършено престъпление. [17] Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.
На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 компании. Те са санкционирани съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.[18][19] В края на юни 2021 г. е обявено, че американската юридическа кантора "Морган Луис", представляваща Делян Пеевски, е подала искане до Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ за заличаване на санкциите срещу клиента им. [20] През 2022 г. същата кантора завежда от името на Пеевски съдебен иск пред американски съд за отмяна на наложената му санкция по закона "Магнитски". В иска, който е срещу Държавния департамент, Министерството на финансите на САЩ и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) се посочва, че липсват каквито и да било доказателства за негови неправомерни действия, както и че до настоящия момент американската администрация също не е предоставила такива доказателства на неговите адвокати, въпреки многократно отправените искания за това. [21]
Парламентарна дейност редактиране
От 14 юли 2009 г. насам Пеевски е народен представител в съставите на седем Народни събрания от гражданската квота на ДПС. На 29 юли 2009 г. е избран за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.
По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).[22] Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евро-атлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година.[23] Случаят става известен в цяла Европа.[15]
Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не. През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.[24] Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.[25]
На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.
На изборите за Европейски парламент през 2019 г. ДПС отново издига кандидатурата на Делян Пеевски, заедно с председателя на партията Мустафа Карадайъ. Двамата са избрани за депутати в бъдещия Европейски парламент, но се отказват от мандатите си.[26]
На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание.[27]
Медии редактиране
На 21 януари 2021 водещият доставчик на телекомуникационни услуги и издател на медии в Югоизточна Европа – „Юнайтед груп“, обявява, че е постигнал споразумение със собственика на медийната група, издаваща вестник „Монитор“ – дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски – „Инстръст“, за закупуването на „Вестник Телеграф“ ЕООД.[28] От „Юнайтед груп“ уточняват и медиите, собственост на дружеството – ежедневниците „Телеграф“ и „Монитор“, спортния вестник „Мач Телеграф“, седмичника „Политика“, англоезичния седмичник „Юропост“ и регионалното издание „Борба“ (50%). На 16 март 2021 г. от групата обявяват, че сделката е приключена, като „Юнайтед груп“ придобива изданията през дъщерното си дружество „Нет инфо“.[29]
Личен живот редактиране
Пеевски има дете от бившата си приятелка Зара Петрова, което е кръстено на баба си – Ирен.[30] Понастоящем има връзка с попфолк изпълнителката Цветелина Янева.[31][32] Бащата на Делян – Славчо Пеевски е разведен отдавна с Ирена Кръстева. Той е основател на „Асоциация за борба против корупцията в България“. Същият е подавал неколкократно сигнали в прокуратурата срещу сина си и бившата си съпруга, но по думите му, там всичко се потулва. От своя страна майката и синът му завеждат дело срещу него за оказван тормоз.[33]
В художествената литература редактиране
Част от действието в романа на Светозара Давидкова „Главен изпълнителен директор“ се развива на фона на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Делян Пеевски е определян от героите като „мафиот“ и „олигарх“.[34]
Източници редактиране
- ↑ В-к Капитал, 12 декември 2017, Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.
- ↑ Дойче веле, 23.11.2017, България: политици, олигарси и медийни бухалки Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.
- ↑ В-к Сега, 30.12.2017, „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.
- ↑ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016, „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.
- ↑ Дневник, 19:16, 29 юни 13, „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.
- ↑ Информационен портал Времена, 30 март 2017 Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.
- ↑ Пеевски продаде вестниците на новите собствениците на Нова TV // Клуб Z, 18.01.2021 г.
- ↑ Профил на народния представител Делян Пеевски в сайта на 47-ото Народно събрание.
- ↑ https://www.parliament.bg/bg/MP/4162
- ↑ а б „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“ // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.
- ↑ Пеевски излиза от сянката си. Е, и? // Капитал, 28 август 2015 г.
- ↑ Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ // Капитал, 27 август 2015 г.
- ↑ Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ // Капитал, 31 август 2011 г.
- ↑ КЗК разреши и сделката за вестниците на Пеевски // Actualno.com, 18.01.2021 г.
- ↑ а б в Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ „Кой не знае Делян Пеевски“ // в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
- ↑ https://www.mediapool.bg/prokuraturata-opravda-bivshiya-zam-ministar-delyan-peevski-news131716.html
- ↑ Санкции на Министерството на финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция // Посолство на САЩ в България, 2 юни 2021 г. Посетен на 2 юни 2021 г.
- ↑ SPECIALLY DESIGNATED NATIONALS LIST UPDATE // treasury.gov. 2.6.2021.
- ↑ https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/9914609
- ↑ [www.dps.bg Официална страница на ДПС] // https://www.dps.bg/pozitsii/6173-%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA-%D0%B2-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4,-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8.html.
- ↑ Биляна Рилска, „За 15 минути парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС“, в. „Дневник“, 14 юни 2013 г.
- ↑ „Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС“, Fakti.bg, 19 юни 2013 г.
- ↑ Красен Николов, „Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат“, Mediapool.bg, 19.12.2013 г.
- ↑ „Делян Пеевски няма да е евродепутат“ // в. „Капитал“, 26 май 2014 г.
- ↑ Ина Друмева, „Съдът прекрати делата срещу отказа на Пеевски и Карадайъ да са евродепутати“, Dnevnik.bg, 10 юни 2019.
- ↑ https://www.dnevnik.bg/politika/2023/10/16/4540052_delian_peevski_stana_supredsedatel_na_parlamentarnata/
- ↑ United Group agrees to acquire Bulgaria’s Vestnik Telegraf EOOD – United Group
- ↑ „Телеграф“ и „Монитор“ ще излизат на хартия, но ще имат и „дигитална трансформация“ – България – Дневник (dnevnik.bg)
- ↑ Първата жена на Пеевски охранявана както премиера, Novini.bg, 14 юни 2012 г.
- ↑ „Делян Пеевски се жени навръх Коледа“ Архив на оригинала от 2013-11-30 в Wayback Machine. // pravda.bg, 2 декември 2011 г.
- ↑ „Делян Пеевски – човекът за всичко на Цветан Василев“ // в. „24 часа“, 9 декември 2011 г.
- ↑ Димитър Пеев, „На мама синчето. Невероятните приключения на Делян Пеевски по етажите на властта“, в-к „Капитал“, 11 май 2007 г.
- ↑ Давидкова, Светозара. Главен изпълнителен директор, София 2015, Издателство „Асеневци“, с. 81 – 82.