Делян Пеевски

български предприемач, медиен магнат и политик

Делян Славчев Пеевски е български олигарх, предприемач, медиен магнат и политик.[1][2][3][4][5][6][7] Народен представител е от парламентарната група на ДПС в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLVII[8], XLVIII и XLIX Народно събрание. [9] Заедно с майка си, Ирена Кръстева, e ръководил печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.[10] През август 2015 г. Пеевски официално придобива в цялост дяловете от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Юропост“.[11] Същата година официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),[12] приватизирано през мандата на първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013).[13] През 2021 г. дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски „Интръст“ продава фирмата, издаваща медиите му – „Вестник Телеграф“ ЕООД на базирания в Сърбия консорциум „Юнайтед груп“.[14] През 2024 година е издигнат на поста председател на ДПС.

Делян Пеевски
български предприемач, медиен магнат и политик
Пеевски през 2023 г.
Пеевски през 2023 г.
Роден
27 юли 1980 г. (43 г.)
Националност България
Учил вЮгозападен университет „Неофит Рилски“
Предприемаческа дейност
Областмедии
Политика
ПартияНДСВ (2001 – 2009),
ДПС (от 2009)
Председател на ДПС
от 24 февруари 2024
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   
Семейство
БащаСлавчо Кънчев
МайкаИрена Кръстева
СъпругаЦветелина Янева
Деца2
Делян Пеевски в Общомедия

Според германския разследващ журналист Юрген Рот Делян Пеевски контролира „Нова българска медийна група“ заедно с майка си Ирена Кръстева, която е официалният собственик. Общият тираж на шестте вестника в групата е 220 000 броя дневно. В групата влизат и два телевизионни канала и многобройни интернет издания.[15]

Биография редактиране

Роден е в София на 27 юли 1980 г., завършва столичното 119-о СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“. През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.[16] Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.[15] През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.[10]

През 2007 г. Делян Пеевски, който тогава е зам.-министър на политиката при бедствия и аварии, е обвинен от тогавашния изпълнителен директор на „Булгартабак“ Христо Лачев, че е бил притискан от него. По думите на Лачев Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания. Прокуратурата образува досъдебно производство, в рамките на което разследва Пеевски за злоупотреба със служебно положение. Докато тече разследването Пеевски е уволнен от поста си. През септември 2007 г. досъдебното производство е прекратено заради липса на данни за извършено престъпление. [17] Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.

На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 компании. Те са санкционирани съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и пране на пари и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.[18][19] В края на юни 2021 г. е обявено, че американската юридическа кантора "Морган Луис", представляваща Делян Пеевски, е подала искане до Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ за заличаване на санкциите срещу клиента им. [20] През 2022 г. същата кантора завежда от името на Пеевски съдебен иск пред американски съд за отмяна на наложената му санкция по закона "Магнитски". В иска, който е срещу Държавния департамент, Министерството на финансите на САЩ и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) се посочва, че липсват каквито и да било доказателства за негови неправомерни действия, както и че до настоящия момент американската администрация също не е предоставила такива доказателства на неговите адвокати, въпреки многократно отправените искания за това. [21]

Парламентарна дейност редактиране

От 14 юли 2009 г. насам Пеевски е народен представител в съставите на седем Народни събрания от гражданската квота на ДПС. На 29 юли 2009 г. е избран за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.

По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).[22] Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евро-атлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година.[23] Случаят става известен в цяла Европа.[15]

Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не. През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.[24] Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.[25]

На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. ДПС отново издига кандидатурата на Делян Пеевски, заедно с председателя на партията Мустафа Карадайъ. Двамата са избрани за депутати в бъдещия Европейски парламент, но се отказват от мандатите си.[26]

На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[27] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[28] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки.[29] На 15 ноември 2023 г. Пеевски заявява, че ще се кандидатира за председател на ДПС, а след два дни той открива сам заседанието на Централния съвет на партията, на което е решено Националната конференция за избор на нов председател да се проведе на 24 февруари 2024 г. [29] На 18 декември 2023 г. Делян Пеевски и Йордан Цонев участват в скандално спречкване и влизат във физически сблъсък с депутати от партия „Възраждане“, които Пеевски нарича с остра обидна реплика.[30][31]

Медии редактиране

На 21 януари 2021 водещият доставчик на телекомуникационни услуги и издател на медии в Югоизточна Европа – „Юнайтед груп“, обявява, че е постигнал споразумение със собственика на медийната група, издаваща вестник „Монитор“ – дружеството еднолична собственост на Делян Пеевски – „Инстръст“, за закупуването на „Вестник Телеграф“ ЕООД.[32] От „Юнайтед груп“ уточняват и медиите, собственост на дружеството – ежедневниците „Телеграф“ и „Монитор“, спортния вестник „Мач Телеграф“, седмичника „Политика“, англоезичния седмичник „Юропост“ и регионалното издание „Борба“ (50%). На 16 март 2021 г. от групата обявяват, че сделката е приключена, като „Юнайтед груп“ придобива изданията през дъщерното си дружество „Нет инфо“.[33]

Личен живот редактиране

Пеевски има дъщеря от бившата си приятелка Зара Петрова, което е кръстено на баба си – Ирен-Софи.[34] Понастоящем има връзка с попфолк изпълнителката Цветелина Янева.[35][36] Ражда им се син в началото на септември 2023 г.[37] Бащата на Делян – Славчо Пеевски е разведен отдавна с Ирена Кръстева. Той е основател на „Асоциация за борба против корупцията в България“. Същият е подавал неколкократно сигнали в прокуратурата срещу сина си и бившата си съпруга, но по думите му, там всичко се потулва. От своя страна майката и синът му завеждат дело срещу него за оказван тормоз.[38]

В художествената литература редактиране

Част от действието в романа на Светозара Давидкова „Главен изпълнителен директор“ се развива на фона на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Делян Пеевски е определян от героите като „мафиот“ и „олигарх“.[39]

Източници редактиране

  1. В-к Капитал, 12 декември 2017, Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.
  2. Дойче веле, 23.11.2017, България: политици, олигарси и медийни бухалки. Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.
  3. В-к Сега, 30.12.2017, „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.
  4. Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016, „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.
  5. Дневник, 19:16, 29 юни 13, „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.
  6. Информационен портал Времена, 30 март 2017 Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.
  7. Пеевски продаде вестниците на новите собствениците на Нова TV // Клуб Z, 18.01.2021 г.
  8. Профил на народния представител Делян Пеевски в сайта на 47-ото Народно събрание.
  9. Народни представители – Делян Славчев Пеевски, Народно събрание на Република България.
  10. а б „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“ // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.
  11. Пеевски излиза от сянката си. Е, и? // Капитал, 28 август 2015 г.
  12. Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ // Капитал, 27 август 2015 г.
  13. Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ // Капитал, 31 август 2011 г.
  14. КЗК разреши и сделката за вестниците на Пеевски // Actualno.com, 18.01.2021 г.
  15. а б в Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  16. „Кой не знае Делян Пеевски“ // в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  17. Прокуратурата оправда бившия зам.-министър Делян Пеевски, Mediapool.bg, 5 септември 2007.
  18. Санкции на Министерството на финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция // Посолство на САЩ в България, 2 юни 2021 г. Посетен на 2 юни 2021 г.
  19. SPECIALLY DESIGNATED NATIONALS LIST UPDATE // treasury.gov. 2.6.2021.
  20. Делян Пеевски е предприел действия в САЩ за отмяна на санкциите по „Магнитски“, „24 часа“, 22.06.2021
  21. Пеевски внесе иск в американския съд, настоява да го извадят от "Магнитски" // Официална страница на ДПС, 12 Август 2022. Посетен на 18.12.2023. (на български)
  22. Биляна Рилска, „За 15 минути парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС“, в. „Дневник“, 14 юни 2013 г.
  23. „Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС“, Fakti.bg, 19 юни 2013 г.
  24. Красен Николов, „Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат“, Mediapool.bg, 19.12.2013 г.
  25. „Делян Пеевски няма да е евродепутат“ // в. „Капитал“, 26 май 2014 г.
  26. Ина Друмева, „Съдът прекрати делата срещу отказа на Пеевски и Карадайъ да са евродепутати“, Dnevnik.bg, 10 юни 2019.
  27. Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС, Дневник, 16.10.2023.
  28. След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк, Mediapool.bg, 10 ноември 2023.
  29. а б Пеевски се кандидатира за председател на ДПС, Доган го нарече "феномен", Mediapool.bg, 17 ноември 2023.
  30. Скандали и сблъсъци в НС: "Възраждане" бойкотира заседанието (СНИМКИ), Vesti, 18 декември 2023.
  31. След сблъсъците в НС: Пеевски с остър коментар срещу "Възраждане", Vesti, 18 декември 2023.
  32. United Group agrees to acquire Bulgaria’s Vestnik Telegraf EOOD – United Group
  33. „Телеграф“ и „Монитор“ ще излизат на хартия, но ще имат и „дигитална трансформация“ – България – Дневник (dnevnik.bg)
  34. Първата жена на Пеевски охранявана както премиера, Novini.bg, 14 юни 2012 г.
  35. „Делян Пеевски се жени навръх Коледа“ Архив на оригинала от 2013-11-30 в Wayback Machine. // pravda.bg, 2 декември 2011 г.
  36. „Делян Пеевски – човекът за всичко на Цветан Василев“ // в. „24 часа“, 9 декември 2011 г.
  37. Елена Иванова – Делян Пеевски. Деца, сватбата с Цветелина Янева. Биография, „7 минути“, 21.11.2023.
  38. Димитър Пеев, „На мама синчето. Невероятните приключения на Делян Пеевски по етажите на властта“, в-к „Капитал“, 11 май 2007 г.
  39. Давидкова, Светозара. Главен изпълнителен директор, София 2015, Издателство „Асеневци“, с. 81 – 82.

Външни препратки редактиране