Движение за права и свободи
- Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други малцинства в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
| Движение за права и свободи | |
|---|---|
 | |
| Абревиатура | ДПС |
| Ръководител(и) | Ахмед Доган |
| Основател(и) | Ахмед Доган |
| Основана | 4 януари 1990 г. |
| Седалище | София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А |
| Членове |  40 000~ (2018)[1] |
| Младежка организация | Младежко движение за права и свободи |
| Член на | Либерален интернационал |
| Идеология | социален либерализъм |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | Обнови Европа |
| Цветове | Син |
| Парламент | 36 / 240
|
| Европарламент | 3 / 17
|
| Общински кметове | 41 / 265
|
| Сайт | www.dps.bg |
| Движение за права и свободи в Общомедия | |
История редактиране
Образуване редактиране
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[2] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност, [3] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[4][5]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса. [6]
Конституционност редактиране
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ [7] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна. [8]
Отстраняване на Лютви Местан (2015) редактиране
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[9] както и резултатите на ДПС на местните избори. [10] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[11]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС. [12] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати. [13]
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ. [14][15]
Председатели на ДПС редактиране
- Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
- Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
- Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
- Мустафа Карадайъ ( 24 април 2016 - 7 ноември 2023)
- Ахмед Доган (7 ноември 2023 - настояще)
Изборни резултати редактиране
Парламентарни избори редактиране
| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1990 | 491 596 | – | 8,03 % | – | 23 / 400
|
Опозиция |
| 1991 | 418 168 | 73 428
|
7,6 % | 0,43 %
|
24 / 240
|
Подкрепя правителството |
| 1994 | 282 711 | 135 457
|
5,4 % | 2,2 %
|
15 / 240
|
Подкрепя правителството |
| 1997 | 323 429 |  40 718
|
7,6 % | 2,2 %
|
19 / 240
|
Опозиция |
| 2001 | 340 395 | 16 966
|
7,45 % | 0,2 %
|
21 / 240
|
Коалиция |
| 2005 | 467 400 | 127 005
|
12,8 % | 5,3 %
|
34 / 240
|
Коалиция |
| 2009 | 592 381 | 124 981
|
14 % | 1,2 %
|
37 / 240
|
Опозиция |
| 2013 | 400 466 | 191 915
|
11,3 % | 2,7 %
|
36 / 240
|
Коалиция |
| 2014 | 487 134 | 86 668
|
14,8 % | 3,5 %
|
38 / 240
|
Опозиция |
| 2017 | 315 976 | 171 158
|
8,9 % | 5,8 %
|
26 / 240
|
Опозиция |
| април 2021 | 335 701 | 19 725
|
10,49 % | 1,59 %
|
30 / 240
|
|
| юли 2021 | 292 514 | 43 187
|
10,71% | 0,22%
|
29 / 240
|
|
| ноември 2021 | 341 000 | 48 486
|
13 % | 2,29 %
|
34 / 240
|
Опозиция |
Президентски избори редактиране
| Година | Институция | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2021 | Президентска | 309 681 | — | 11,57% | — | Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова | — |
Участия в избори редактиране
Парламентарни избори през 2001 година
На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).
Парламентарни избори през 2005 година редактиране
На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
Избори за Европейски парламент през 2007 година редактиране
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.
Местни избори през 2007 година редактиране
На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[16]
Избори за Европейски парламент през 2009 година редактиране
Парламентарни избори през 2009 година редактиране
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[17]
| |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 147 | -381049 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | -42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 470 | -597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | -53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[18] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО-БНД[19] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
| |||||||||||||||||||
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[20]
Европейски избори 2014 редактиране
На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.
Местни избори 2015 редактиране
ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[21]
ДПС взима 48 общински постове.[22]
Европейски избори 2019 редактиране
На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.
Структура редактиране
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председател на партията е Мустафа Карадайъ, заместник-председатели са Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, Хасан Азис.
Разслояване на ДПС редактиране
Критика редактиране
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[23]
Незаконни практики редактиране
По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[24] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[25] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[26]
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // 24 Часа, 6 август 2018. Посетен на 25 септември 2020.
- ↑ Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
- ↑ Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 29 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-05-20. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
- ↑ Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Конституция на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2011-10-24.
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
- ↑ Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7. с. 199.
- ↑ Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
- ↑ Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine., btv новините, 24 април 2016 г.
- ↑ Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР) Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine., Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г., архив на оригинала от 26 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926, посетен на 2009-11-21
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г. // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 2009-11-21.
- ↑ БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
- ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
- ↑ Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ ДПС отново незаконно използва турски език в предизборната си кампания (видео) // Господари на ефира. 1 октомври 2019. Посетен на 3 септември 2023.
- ↑ Изборен кодекс // Държавен вестник. 28 януари 2011. Посетен на 3 септември 2023.
- ↑ ВМРО внесе сигнал до ЦИК срещу ДПС за изборите в Турция // Mediapool.bg. 13 ноември 2021. Посетен на 3 септември 2023.