Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.

Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия с 416 жители (2001).

Търлис
Βαθύτοπος
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 687 m
Население 416 души (2001)
Пощенски код 66033
Търлис в Общомедия

ГеографияРедактиране

Търлис е разположено в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is. Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[2]

СредновековиеРедактиране

 
Стара чешма в центъра на Търлис.

Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Великата лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[3]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на 15 и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[4]

През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.

След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[7] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село със 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи. [8]

 
Стара къща в Търлис

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[10]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[11]

 
Унищожена плоча на входа на църквата „Свети Николай“.

В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученика.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско (1912) и българско (1913) население се изселва. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[14] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата Калфов - Политис.[15] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[16] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[3] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[17]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търлис
 
Дине Дробенов
 
Иван Владиков
 
Теодосий Скопски
  •   Богдан Кузмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал през Балканската война[18]
  •   Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век[19]
  •   Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1830 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви[20]
  •   Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
  •   Иван Владиков (1851 - 1923), български опълченец на Шипка, четник на Филип Тотю[21]
  •   Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист
  •   Иван Илиев, български опълченец, IV опълченска дружина[22]
  •   Иван Симеонов (Балабанов) (ок. 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник
  •   Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец
  •   архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
  •   Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
  •   Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер
  •   Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник
  •   Николай Мучуров, български просветен деец и духовник
  •   Пандо Младенов (? - 1920), деец на ВМОРО, кмет на Търлис през Междусъюзническата война, затворен от гръцката власт в Драма, бяга в Неврокоп[23]
  •     Пандо Младенов (1924 -), българо-канадски общественик
  •   Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец
  •   Стефан Духов Търлишянчето, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[24][25]
  •   Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник
  •     Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист
  •   Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Търлис
  •   Георги Арнаудов, четата на Георги Занков[26]
  •   Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[27]
  •   Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[28]
  •   Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[29]
  •   Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[30]

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τερλίς -- Βαθύτοπος
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 209.
  3. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 16.
  4. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  5. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  6. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  8. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  9. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.
  10. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  12. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.112-113.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.30.
  20. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.620.
  21. Паметна плоча на Иван Владиков
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  23. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 4. Посетен на 15 декември 2013 г.
  24. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 2. Посетен на 15 декември 2013 г.
  25. Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944 – 1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.