Търлис

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.

Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия с 416 жители (2001).

Търлис
Βαθύτοπος
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Гърция
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Източна Македония и Тракия
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 687 m
Население 416 души (2001)
Пощенски код 66033
Търлис в Общомедия

ГеографияРедактиране

Търлис е разположено в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш, Кремениш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is.[2] Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[3]

СредновековиеРедактиране

 
Стара чешма в центъра на Търлис.

Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Велика лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[4]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на 15 и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[5]

През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.

След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[6]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[7]

В 1861 година търлиският учител Димитър Стоилов превежда на български с гръцки букви неделното евангелие - така нареченото Търлиско евангелие.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[9]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село с 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи. [10]

 
Стара къща в Търлис

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[12] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[13] Според Йордан Иванов в 1900 година в селото има 2240 българи екзархисти и заедно със Старчища и Зърнево е сред най-големите български села в Неврокопско.[14]

 
Унищожена плоча на входа на църквата „Свети Николай“.

В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученика.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско (1912) и българско (1913) население се изселва. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[17] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата Калфов - Политис.[18] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[19] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[4] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[20]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търлис
 
Дине Дробенов
 
Иван Владиков
 
Теодосий Скопски
Македоно-одрински опълченци от Търлис
  •   Георги Арнаудов, четата на Георги Занков[30]
  •   Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[31]
  •   Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[32]
  •   Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
  •   Лазар Костадинов Шуманов, 4 рота на 6 охридска дружина.[34] Загинал на фронта през Първата световна война[35]
  •   Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[36]
Свързани с Търлис

ГалерияРедактиране

  • Входна табела на Търлис

  • Паметник на убитите в Гражданската война от „ЕАМобългарите“

  • Църквата „Свети Николай“

  • Стари къщи в Търлис

  • Панорама на селото с църквата

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τερλίς -- Βαθύτοπος
  2. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  3. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 209.
  4. ↑ а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 16.
  5. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  6. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  7. ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  8. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 71.
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  10. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236-237. (на руски)
  12. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 72.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  17. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  18. ↑ Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
  19. ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  20. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
  22. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.30.
  23. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620.
  24. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 93.
  25. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94.
  26. ↑ Паметна плоча на Иван Владиков
  27. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  29. ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 4. Посетен на 15 декември 2013 г.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 808.
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 41
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търлис&oldid=10685645“.