Отваря главното меню
Уикипедия

Търлис

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.

Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия с 416 жители (2001).

Търлис
Βαθύτοπος
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Гърция
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Източна Македония и Тракия
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 687 m
Население 416 души (2001)
Пощенски код 66033
Търлис в Общомедия

ГеографияРедактиране

Търлис е разположено в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is. Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[2]

СредновековиеРедактиране

 
Стара чешма в центъра на Търлис.

Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Великата лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[3]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на 15 и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[4]

През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.

След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[7] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село със 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи. [8]

 
Стара къща в Търлис

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[10] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[11]

 
Унищожена плоча на входа на църквата „Свети Николай“.

В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученика.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско (1912) и българско (1913) население се изселва. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[14] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата Калфов - Политис.[15] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[16] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[3] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[17]

ЛичностиРедактиране

Родени в Търлис
 
Дине Дробенов
 
Иван Владиков
 
Теодосий Скопски
  •   Богдан Кузмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал през Балканската война[18]
  •   Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век[19]
  •   Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1830 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви[20]
  •   Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
  •   Иван Владиков (1851 - 1923), български опълченец на Шипка, четник на Филип Тотю[21]
  •   Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист
  •   Иван Илиев, български опълченец, IV опълченска дружина[22]
  •   Иван Симеонов (Балабанов) (ок. 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник
  •   Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец
  •   архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
  •   Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
  •   Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер
  •   Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник
  •   Николай Мучуров, български просветен деец и духовник
  •   Пандо Младенов (? - 1920), деец на ВМОРО, кмет на Търлис през Междусъюзническата война, затворен от гръцката власт в Драма, бяга в Неврокоп[23]
  •     Пандо Младенов (1924 -), българо-канадски общественик
  •   Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец
  •   Стефан Духов Търлишянчето, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[24][25]
  •   Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник
  •     Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист
  •   Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Търлис
  •   Георги Арнаудов, четата на Георги Занков[26]
  •   Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[27]
  •   Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[28]
  •   Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[29]
  •   Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[30]

ГалерияРедактиране

  • Входна табела на Търлис

  • Паметник на убитите в Гражданската война от „ЕАМобългарите“

  • Църквата „Свети Николай“

  • Стари къщи в Търлис

  • Панорама на селото с църквата

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τερλίς -- Βαθύτοπος
  2. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 209.
  3. ↑ а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 16.
  4. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  5. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  6. ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  8. ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  9. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.
  10. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  12. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.112-113.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. ↑ Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
  19. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.30.
  20. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.620.
  21. ↑ Паметна плоча на Иван Владиков
  22. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  23. ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 4. Посетен на 15 декември 2013 г.
  24. ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 2. Посетен на 15 декември 2013 г.
  25. ↑ Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944 – 1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търлис&oldid=9458287“.