Търлис
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.
Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия с 416 жители (2001).
Търлис Βαθύτοπος |
|
---|---|
Църквата „Свети Николай“ в Търлис |
|
Страна |
![]() |
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Неврокоп |
Географска област | Елеска котловина |
Надм. височина | 687 m |
Население | 416 души (2001) |
Пощенски код | 66033 |
Търлис в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Търлис е разположено в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш, Кремениш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is.[2] Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[3]
СредновековиеРедактиране
Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Велика лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[4]
В Османската империяРедактиране
Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на 15 и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[5]
През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.
След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[6]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[7]
В 1861 година търлиският учител Димитър Стоилов превежда на български с гръцки букви неделното евангелие - така нареченото Търлиско евангелие.[8]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[9]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село с 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи. [10]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[11]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[12] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[13] Според Йордан Иванов в 1900 година в селото има 2240 българи екзархисти и заедно със Старчища и Зърнево е сред най-големите български села в Неврокопско.[14]
В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученика.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско (1912) и българско (1913) население се изселва. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[17] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата Калфов - Политис.[18] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[19] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[4] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[20]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Търлис
- Богдан Кузмов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал през Балканската война[21]
- Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век[22]
- Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1861 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви[23]
- Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
- Иван Вандов, български свещеник,[24] назначен в началото на 1915 година като енорийски свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Неврокоп[25]
- Иван Владиков (1851 - 1923), български опълченец на Шипка, четник на Филип Тотю[26]
- Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист
- Иван Илиев, български опълченец, IV опълченска дружина[27]
- Иван Симеонов (Балабанов) (ок. 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник
- Лазар Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[28]
- Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец
- архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
- Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
- Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер
- Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник
- Николай Мучуров, български просветен деец и духовник
- Пандо Младенов (? - 1920), деец на ВМОРО, кмет на Търлис през Междусъюзническата война, затворен от гръцката власт в Драма, бяга в Неврокоп[29]
- Пандо Младенов (1924 -), българо-канадски общественик
- Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец
- Стоян Малев, български свещеник,[24] назначен в началото на 1915 година за енорийски свещеник в „Свети Архангел Михаил“ Неврокоп[25]
- Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник
- Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист
- Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
- Македоно-одрински опълченци от Търлис
- Георги Арнаудов, четата на Георги Занков[30]
- Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[31]
- Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[32]
- Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
- Лазар Костадинов Шуманов, 4 рота на 6 охридска дружина.[34] Загинал на фронта през Първата световна война[35]
- Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[36]
- Свързани с Търлис
- Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
- Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
ГалерияРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920.
- Описание на с. Търлис от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.209-210.
- Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.
- Официален сайт на дем Неврокоп
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τερλίς -- Βαθύτοπος
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 209.
- ↑ а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 16.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
- ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 71.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236-237. (на руски)
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 72.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.30.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620.
- ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 93.
- ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94.
- ↑ Паметна плоча на Иван Владиков
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
- ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 4. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 808.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 41
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.