Отваря главното меню

Дервѐшен (на гръцки: Οινούσσα, Инуса, до 1930 Δερβέσιανη, Дервесяни[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 524 жители (2001).

Дервешен
Οινούσσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 130 m
Население 524 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в южните поли на планината Змийница (Меникио), в Серското поле, на около 7 километра източно от град Сяр (Серес) на надморска височина от 130 m.[2]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име с гръцка замяна на т > δ и б > β в начално *Требешане от местното име *Требеш от *треба < трѣба и топонимична наставка -еш.[3]

АнтичностРедактиране

На 2-3 km северно от Дервешен и североизточно от Геди Дермен на южния склон на един хълм е открито малко римско селище.[4]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Дервешен е чисто българско село в Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дервешан (Dérvechan) има 12 домакинства и 33 жители цигани и черкези.[5] В 1889 година Стефан Веркович „(Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Дервешени като чифлик с 8 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Дервещане, чифлик на манастира „Св. Иван“, 3/4 час на И от Сяр при подножието на Боздаг. Земя плодородна, пои се от речицата Та Яни. Преди няколко години жителите му бяха постоянни; сега се набират от околните села само лете. 25 къщи, 125 души жители, българе. Има си гръцка църква.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дервешенъ (Дервищани) има 180 жители българи християни.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1930 година името на селото е променено на Инуса.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δερβέσιανη -- Οινούσσα
  2. Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 12 май 2014.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 104.
  4. Σαμσάρης, Δημήτρης Κ. Ιστορία των Σερρών κατά την αρχαία και ρωμαϊκή εποχή. Θεσσαλονίκη, 1999. σ. 163 - 164.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 124-125.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 228-229.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 837.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 177.