Децим Юний Брут Калаик

Вижте пояснителната страница за други личности с името Децим Юний Брут.

Децим Юний Брут Калаик (на латински: Decimus Iunius Brutus Callaicus) e значителен политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Децим Юний Брут Калаик
Decimus Iunius Brutus Callaicus
римски политик
Роден
около 181 г. пр.н.е.
Починал
113 г. пр.н.е. (68 г.)
Семейство
РодЮнии
БащаМарк Юний Брут[1][2]
Майканеизв.
Братя/сестриМарк Юний Брут (претор 140 пр.н.е.)[1][3]
ДецаДецим Юний Брут (консул 77 пр.н.е.)[4][5]
Луций Юний Брут Дамасип

Произход и кариера редактиране

Произлиза от фамилията Юнии. Син е на Марк Юний Брут (консул 178 пр.н.е.).[6] Неговият по-голям брат юристът Марк Юний Брут e прародител на Марк Юний Брут, убиецът на Юлий Цезар.

През 138 пр.н.е. Брут е избран за консул заедно с Публий Корнелий Сципион Назика Серапион.[7] Той получава провинция Далечна Испания. Там се бие като проконсул до 136 пр.н.е.[8] Като консул Брут основава град Valentia (днес Валенция) за ветераните от успешната война против лузитаните и убития Вириат (139 пр.н.е.). След връщането му в Рим той получава за успешните си битки в Испания против лузитаните и калаиките триумф. Получава и допълнителното име Калаик.[9][10] След това построява обещания храм на Марс на Марсовото поле и го украсява с две статуи на седнал Арес и на Афродита, направени от гръцкия скулптор Скопас.[11]

През 129 пр.н.е. Брут е легат на консула Гай Семпроний Тудицан и му помага в боевете против племената яподи, либурни и хистри в Илирия. Консулът получава за победата триумф.[12] През 121 пр.н.е. той помага на консула Луций Опимий, който се бори против привържениците на реформаторите Гай Семпроний Гракх на Авентин.[13]

Брут е също авгур,[14] оратор и патрон на поета Луций Акций.[15]

Фамилия редактиране

Неговата съпруга се казва Клодия.[16] С нея, вече доста стар през 120 пр.н.е., той има син Децим Юний Брут, който става през 77 пр.н.е. консул. Изглежда той има и дъщеря, която се омъжва за Гай Семпроний Гракх.[17]

Литература редактиране

  • Friedrich Münzer, RE, X,1, 1021, 1025, Iunius 57)

Източници редактиране

  1. а б D. Iunius (57) M. f. M. n. Brutus Callaicus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 1131 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 1533 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. D. Iunius (57) M. f. M. n. Brutus Callaicus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 2023 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. Цицерон (Brutus 107); F. Münzer, RE X 1, Sp. 1021.
  7. Fasti Capitolini
  8. Апиан, Iberica 73 – 75; Страбон, 3, 3, 1ff., S. 152ff.
  9. Евтропий, 6, 19, 1; Плутарх, Tiberius Gracchus 21, 1.
  10. Fasti Capitolini; Велей Патеркул, 2, 5, 1.
  11. Плиний Стари, Naturgeschichte 36, 26.
  12. Ливий, periochae 59.
  13. Орозий, 5, 12, 7; Ампелий 19, 4; 26, 2.
  14. Цицерон, Laelius de amicitia 7.
  15. Цицерон, pro Archia poeta 27; de legibus 2, 54; Brutus 107; Валерий Максим, 8, 14, 2.
  16. Цицерон, epistulae ad Atticum 12, 22, 2.
  17. Корнелий Непот, Fragment 9 ed., Плутарх, Tiberius Gracchus 21, 1.; F. Münzer (RE X,1, Sp. 1024f.).