Морени край езерото Луис в Канадските скалисти планини

Морени (на френски moraine) се нарича цялото количество натрошени камъни и пръст, които един ледник увлича със себе си, докато се движи и в резултат на геоложката си дейност отлага във вид на полета или валове.[1] Думата възниква сред френските геолози, изследващи подобни образувания в Алпите, но корените са в савойския вариант на италианския – думата morena.

Видове морени

ОбразуванеРедактиране

При своето движение надолу (тъй като се състои от пластичен материал и тече с ниска скорост) ледникът увлича големи количества скален материал, трошейки дънните и страничните скали на долината. В цялата област на движение, но най-вече в зоната на топене, той отлага камъните, образувайки морени.

Морени в ледникаРедактиране

Наричат се също движещи се (транзитни) морени. По размери могат да бъдат от съвсем малки (във вид на песъчинки) до огромни. Такива големи скални късове, които пътуват с ледника, се наричат надледникови. По своето положение в ледника геолозите делят морените на повърхностни, вътрешни и дънни. Биват също странични и средни. При свличането си с ледника те надраскват здравите скали, оставяйки дълбоки по няколко сантиметра следи.

Отложени морениРедактиране

Когато ледникът се оттегли от долината в резултат на топенето, той оставя и натрупва (акумулира) значителни количества камъни. В зависимост от това къде са разположени и как са се образували, учените определят няколко вида.[2]

Начални морени – намират се във високите части на ледника, където той се подхранва. Ледникът ги е откъснал, но не са се свлекли с него и затова са разпръснати хаотично.

Странични морени (lateral moraine), които се натрупват по края на ледения език. При неговото движение, опирайки се в здравите скали, те се откъсват и остават във вид на рехави ивици.[3]

Срединни морени (medial moraine) – при събирането на два ледника страничните морени образуват срединна морена, която постепенно изчезва.

Дънни морени (ground moraine) – отлагат се по цялото легло на ледника във вид на полета от разхвърляни камъни.

Челни морени (terminal moraine) се нарича най-долният (и обикновено най-мощен) вал от натрупани камъни. Другото му название е ледникова яка. Тя показва докъде е достигал лендикът при най-голямото си разширение.[4] Височината зависи от това колко дълго краят на ледения език се е задържал на това място. Над крайната челна морена може да има още един – два вала.

 
Морени край Леденото езеро в Рила

РазпространениеРедактиране

Морените са разпространени по цялата територия, където са се простирали ледниците през последното (плейстоценско) заледяване, както и в планините от Алпо-хималайската верига. По-видими са следите в Канада и САЩ, на Британските острови, в Скандинавия и Нидерландия, в Средноевропейската равнина, в Прибалтика и северна Русия. Морените са често явление в Алпите, Пиренеите и Карпатите. На територията на България морени могат да се видят единствено в планините Рила и Пирин. Те обаче представляват само моренни полета – дънни морени, докато челни или странични морени трудно могат да се видят. Често каменните реки на Витоша биват неправилно наричани морени.[5]

БележкиРедактиране

  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 190.
  2. Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 210.
  3. Английските названия по Moraine, National Goegraphic Society
  4. Moraine, Encyclopaedia Britannica
  5. Ледниковата дейност във Витоша (ако изобщо е имало такава) е била твърде слаба, за да се образуват морени.

Вижте същоРедактиране