Морена
Морени (на френски: moraine) се нарича цялото количество натрошени камъни и пръст, които един ледник увлича със себе си, докато се движи и в резултат на геоложката си дейност отлага във вид на полета или валове.[1] Думата възниква сред френските геолози, изследващи подобни образувания в Алпите, но корените са в савойския вариант на италианския – думата morena.
ОбразуванеРедактиране
При своето движение надолу (тъй като се състои от пластичен материал и тече с ниска скорост) ледникът увлича големи количества скален материал, трошейки дънните и страничните скали на долината. В цялата област на движение, но най-вече в зоната на топене, той отлага камъните, образувайки морени.
Морени в ледникаРедактиране
Наричат се също движещи се (транзитни) морени. По размери могат да бъдат от съвсем малки (във вид на песъчинки) до огромни. Такива големи скални късове, които пътуват с ледника, се наричат надледникови. По своето положение в ледника геолозите делят морените на повърхностни, вътрешни и дънни. Биват също странични и средни. При свличането си с ледника те надраскват здравите скали, оставяйки дълбоки по няколко сантиметра следи.
Отложени морениРедактиране
Когато ледникът се оттегли от долината в резултат на топенето, той оставя и натрупва (акумулира) значителни количества камъни. В зависимост от това къде са разположени и как са се образували, учените определят няколко вида.[2]
Начални морени – намират се във високите части на ледника, където той се подхранва. Ледникът ги е откъснал, но не са се свлекли с него и затова са разпръснати хаотично.
Странични морени (lateral moraine), които се натрупват по края на ледения език. При неговото движение, опирайки се в здравите скали, те се откъсват и остават във вид на рехави ивици.[3]
Срединни морени (medial moraine) – при събирането на два ледника страничните морени образуват срединна морена, която постепенно изчезва.
Дънни морени (ground moraine) – отлагат се по цялото легло на ледника във вид на полета от разхвърляни камъни.
Челни морени (terminal moraine) се нарича най-долният (и обикновено най-мощен) вал от натрупани камъни. Другото му название е ледникова яка. Тя показва докъде е достигал лендикът при най-голямото си разширение.[4] Височината зависи от това колко дълго краят на ледения език се е задържал на това място. Над крайната челна морена може да има още един – два вала.
РазпространениеРедактиране
Морените са разпространени по цялата територия, където са се простирали ледниците през последното (плейстоценско) заледяване, както и в планините от Алпо-хималайската верига. По-видими са следите в Канада и САЩ, на Британските острови, в Скандинавия и Нидерландия, в Средноевропейската равнина, в Прибалтика и северна Русия. Морените са често явление в Алпите, Пиренеите и Карпатите. На територията на България морени могат да се видят единствено в планините Рила и Пирин. Те обаче представляват само моренни полета – дънни морени, докато челни или странични морени трудно могат да се видят. Често каменните реки на Витоша биват неправилно наричани морени.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 190.
- ↑ Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 210.
- ↑ Английските названия по Moraine, National Goegraphic Society
- ↑ Moraine, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Кръстьо Кръстев. Златните мостове. // Посетен на 2021-01-25.