Джанкарло Джанини
Джанкарло Джанини е италиански актьор, озвучаващ артист (италианският глас на Ал Пачино в последните му години) и режисьор. Актьор с дълга и богата кариера, успял да пресъздаде на екрана различни образи – от обикновен работник до мафиотски бос, от комедия до драма, рецитирайки непринудено и на различни италиански диалекти.[1]
| Джанкарло Джанини Giancarlo Giannini | |
| италиански актьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Италия |
| Учил в | Национална академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1965–днес |
| Награди | Кан - Най-добър актьор: „Любов и анархия“ (1973) |
| Семейство | |
| Съпруга | Ливия Джампалмо (1967-1975; развод) Еврила дел Боно (1983-днес) |
| Деца | 4 |
| Уебсайт | |
| Джанкарло Джанини в Общомедия | |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Роден е в Специя на 1 август 1942 г. На десет години се премества със семейството си да живее в Неапол, където завършва Електроника, след което се премества в Рим, където учи актьорско майсторство в Националната академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“.
В Рим на осемнадесет години дебютира в театъра в постановката „В памет на една дама“ (на италиански: „In memoria di una signora amica“) на режисьора Джузепе Патрони Грифи и с участието на Лила Бриньоне.
По-късно режисьорът Бепе Менегати му поверява ролята на Пък в романтичната комедия „Сън в лятна нощ“ по Уилям Шекспир. На сцената в театъра пожънва първите си големи успехи, най-вече благодарение на постановките „Вълчицата“ по новелата на Джовани Верга, където участва заедно с Ана Маняни, и „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир и двете под режисурата на Франко Дзефирели.
Дебют в киното редактиране
След участието си в множество театрални и телевизионни продукции, през 1965 година дебютира в киното с роля във филма „Fango sulla metropoli“ на Джино Манджини. Следват още много други изяви, но достига популярността едва през 1965 г., когато изиграва главната роля в телевизионния сериал „Дейвид Копърфилд“, адаптация по едноименния роман на Чарлз Дикенс, с режисьор Антон Джулио Маяно, който няколко години по-късно ще го ръководи и във филма „E le stelle stanno a guardare“ (1971).
Изключително важна в този период е и срещата му с италианската режисьорка Лина Вертмюлер, с която в бъдеще ще работи често и която през 1967 г. му предлага неговата първа главна роля във филм. Заглавието на италиански е „Non stuzzicate la zanzara“ и в него Джанкарло Джанини играе заедно с Рита Павоне, но не успява да се наложи до 1970 г., когато участва в „Dramma della gelosia-Tutti i particolari in cronaca“ на Еторе Скола, където вече успешно започва да очертава образа на представител от най-бедните слоеве на обществото и който по-късно ще доведе до съвършенство в следващите си филми.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1972 | Първата спокойна нощ | La prima notte di quiete | Спайдър | Валерио Дзурлини |
| 1976 | Невинният | L'innocente | Тулио Ермил | Лукино Висконти |
| 1979 | Пътуване с Анита | Viaggio con Anita | Гуидо Масачези | Марио Моничели |
| 1989 | Нюйоркски истории (Живот без Зоуи) | New York Stories (Life Without Zoë) | Клаудио | Франсис Форд Копола |
| 2001 | Ханибал | Hannibal | Риналдо Паци | Ридли Скот |
| 2006 | Казино Роял | Casino Royale | Рене Матис | Мартин Кембъл |
| 2008 | Спектър на утехата | Quantum of Solace | Рене Матис | Марк Форстър |
