Отваря главното меню

Сър Джеймс Едуард Александър (на английски: James Edward Alexander) е шотландсдки пътешественик, генерал-майор, изследовател на Африка.

Джеймс Едуард Александър
James Edward Alexander
шотландски изследовател
James Edward Alexander00.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Научна дейност
Образование Кралска военна академия Сандхърст
Джеймс Едуард Александър в Общомедия

Ранни години (1803 – 1819)Редактиране

Роден е на 16 октомври 1803 година в Стърлинг, Шотландия, най-възрастният син на Едуард Александър от Клакмананшър и втората му съпруга Катрин Глас. Учи в Единбург и Глазгоу, а по-късно завършва Кралския военен колеж Сандхърст .

Военна кариера (1820 – 1834)Редактиране

През 1820 г. постъпва в Британската източноиндийска компания, а през 1825 г. се прехвърля в британската армия. Като адютант на британския военен аташе в Иран, става свидетел на Руско-иранската война от 1826 г., а през 1829 посещава България, като военен аташе по време на Руско-турската война (1828 – 1829). От 1832 до 1834 г. е военен аташе в Португалия.

Експедиционна дейност (1835 – 1837)Редактиране

През 1835 – 1836 г. участва като специалист по демаркацията на границите между владенията на Великобритания и Германия в Южна Африка.

През 1836 – 1837 със съдействието на основаната през 1834 „Асоциация на нос Добра Надежда за изследване на Централна Африка“ извършва експедиция в Южна Африка.

На 8 септември 1836 г. тръгва от Кейптаун на север, пресича Оранжевата река и изследва планината Карасберг, след което форсира река Фиш (десен приток на Оранжевата река) и се изкачва по десния ѝ приток, река Конкип, до платото Намакваленд. След това, през откритото от него плато Дамараленд (2600 м, 23 – 24º ю.ш.) и пустинята Намиб, стига до река Кусейб и като се спуска по нея, в средата на април 1837 г. достига до Атлантическия океан. В началото на май тръгва обратно и на 21 септември се завръща в Кейптаун.

Резултатите от пътешествието му са публикувани през 1838 в Лондон.

Следващи години (1837 – 1885)Редактиране

През 1837 се жени за Евелин Мари Мичъл, а една година по-късно му е присъдено рицарско звание.

От 1841 до 1855 служи в Канада, а по време на Кримската война, като подполковник командва 14-ти полк при обсадата на Севастопол. Командва британския експедиционен корпус в Нова Зеландия по време на войната с маорите. През 1877 г. се оттегля от активна военна дейност и през 1881 получава чин генерал-майор.

Умира на 2 април 1885 година на остров Уайт на 81-годишна възраст.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „James Edward Alexander“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.