Джигурово

село в община Сандански, обл. Благоевград

Джигу̀рово е село в Югозападна България в община Сандански, област Благоевград.

Джигурово
България
41.5582° с. ш. 23.3098° и. д.
Джигурово
Област Благоевград
41.5582° с. ш. 23.3098° и. д.
Джигурово
Общи данни
Население701 души[1] (15 март 2024 г.)
52,5 души/km²
Землище13 365 km²
Надм. височина367 m
Пощ. код2812
Тел. код0746
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ20780
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Кметство
   кмет
Александър Мицев (ВМРО-БНД)

География

редактиране

Село Джигурово е на 5 километра югоизточно от град Сандански в полите на Пирин, на левия бряг на Бождовска река. Самото село и околността му са типичен лозарски район, произвеждащ качествени вина. От селото се открива красива гледка към Мелнишките пясъчни пирамиди и Струмската долина с вулканичното възвишение Кожух. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите, което обуславя сухо и горещо лято и мека и влажна зима, поради което в региона успешно виреят някои представители на средиземноморската флора като: смокини, нар, киви, маслинови дръвчета, дафинов лист и др.

Землището на селото има площ 13,365 km². То граничи със землищата на Белевехчево и Дебрене на северозапад, на Малки Цалим, Бождово и Любовка на североизток, на Ладарево и Ласкарево на югоизток и на Склаве и Лешница на югозапад.[2]

Една от легендите за името на селото гласи че във времената на османското владичество, в селото е живял османски богаташ на име Джигур-бей, който е имал земя с доста развито стопанство поради което селото е било по-заможно от съседните села. Според друго предание селото е наречено на основателя му Хаджи Гюро.[3]

Под имената Зигурова и Жигурова селото се споменава в османски данъчни дефтери от 1611 – 1617 година.[3] През XIX век селото е със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джигурово (Djigourovo) е посочено като село със 122 домакинства с 300 жители мюсюлмани и 60 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Джигурово, до левия бряг от един приток на Бистрица. От Мелник до Джигурово има 2 1/4 часа. Сградено е над едно ридище над реката. Този рид е успореден с двата, над които са сградени Поленица и Беливещево. Поминуват със земледелие и лозарство; сеят тютюн. 90 къщи, между които 36 българе.[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Джигурево живеят 565 души, от които 145 българи-християни, 300 турци и 120 власи.[6]

В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Джигурово (Djigourovo) има 176 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Джигурово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Население

редактиране

По данни на ГРАО населението на селото е 701 души[1] (15 март 2024). Преброяването от 2011 година регистрира 715 жители.[9] Сред 339-те от тях, отговорили на въпроса за етническата си принадлежност, 87% се определят като българи, а 12% като турци.[10]

Културни и природни забележителности

редактиране

В центъра на селото има площад с вековен чинар с уникална форма на стеблото[11].

Тази му форма образува огромна кухина, за която местните жители казват, че някога в нея е била приспособена пещ за печене на хляб. Може би е на няколкостотин години, но това не е установено от никого. От мястото, където се намира селото, се открива изключително живописна гледка в няколко посоки. Край селото минава малка рекичка, слизаща от Пирин планина, приток на река Струма. Освен това околността се слави с изключително красива природа. В околността на селото има и няколко микро язовира, които са били част от голяма напоителна система в близкото минало.

Външни препратки

редактиране
  1. а б www.grao.bg
  2. geonames.cadastre.bg
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 269.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 26.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  9. www.nsi.bg
  10. www.nsi.bg
  11. Снимка на ствола на чинара