Джон Уилям Моукли (на английски: John William Mauchly) (1907 – 1980) е американски физик и инженер, създал заедно с Джон Преспър Екерт първия цифров електронен компютър с общо предназначение ENIAC.

Джон Моукли
John William Mauchly
американски физик и инженер
UNIVAC 1 demo.jpg
Роден
Починал
Амблър (Ambler), Пенсилвания САЩ

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Университет „Джонс Хопкинс“
Научна дейност
Област Физика, електроинженерство
Образование Университет Джон Хопкинс
Работил в Пенсилвански университет
Техника
Област компютри
Известен с ENIAC, BINAC, UNIVAC

БиографияРедактиране

Роден през 1907 в семейство, в което бащата Себастиан е физик, Джон от малък проявява наклонност към математика, физика и техника. Още като малък чете до късно нощем, като монтира датчик под стълбите, който му дава сигнал, че родителите му идват на проверка. След като завършва гимназия, записва инженерство в университета Джон Хопкинс в Балтимор. След две години се прехвърля да следва физика, изследва молекулни спектри на газове и през 1932 г. получава докторска степен.

След завършване на висшето си образование започва работа като преподавател по физика в Урсинус колидж в Колиджвил, Пенсилвания. Интересува се от метеорология и възможностите да се предсказват промените във времето. През лятото на 1941 г. по време на 10-седмичен курс по електроника „Defense Training in Electronics“, организиран от военното министерство в Пенсилванския университет във Филаделфия се запознава с Дж. Преспър Екерт. По това време Екерт току-що се е дипломирал, но става инструктор на по-възрастния с 12 години и с научна степен Джон Моукли[1]. Двамата се сприятеляват и започват да споделят научните си идеи, включително за автоматизиране на изчисленията. Отначало се опитват да усъвършенстват диференциалния анализатор, като заменят механичните части с електроника[2]. Скоро Моукли се премества при Екерт в Мурската школа по електроинженерство (на английски: Moore School of Electrical Engineering).

През лятото на 1943 г., по време на Втората световна война, в условия на секретност правителството възлага разработката на изчислителна машина, с която да се ускори изчислението на балистични таблици за ползване от артилерията. Моукли и Екерт разработват конструктивен проект с помощта на екип от инженери-дизайнери и ENIAC е готова към края на 1945 г., а публичната ѝ премиера е през февруари 1946 г. Макар че е далеч от представите за съвременен компютър (командните инструкции се въвеждат чрез ръчни превключватели на комутационни панели) тя има предимството, че веднъж „програмирана“, извършва изчисленията с много по-голяма скорост, отколкото известните дотогава електромеханични сметачни машини.

През 1946 г. Моукли и Екерт напускат университета и сформират компютърната компания „Екерт-Мокли“ (Eckert-Mauchly Computer Corporation)[3]. През 1949 разработват компютъра Binary Automatic Computer (BINAC), който използва магнитна лента за запис на информацията. Компанията е погълната през 1950 от Remington Rand, Inc. (по-късно Sperry Rand Corporation), а Моукли става директор по специалните проекти. Следваща компютърна разработка е UNIVAC I, проектиран специално за бизнес приложения.

Джон Моукли продължава да работи в компютърната индустрия и е удостоен с много почести. Президент е на Mauchly Associates, Inc. (1959 – 65), след това председател на управителния съвет (1965 – 69), президент е на Dynatrend Inc. (1968 – 80) и на Marketrend Inc. (1970 – 80)[4].

ENIACРедактиране

Машината е създадена по поръчка на американската армия, като работата започва в средата на 1943 г., под кодовото име „Проект PX“ в условия на секретност в школата по електроинженерство Мур. Ръководител на проекта е Джон Брайнърд, професор по физика в университета[5].

Конструктивният проект на ENIAC е дело на Моукли и Екърт, но екипът от инженери-дизайнери, участващи в разработката, включва още Робърт Шоу (функционални табла), Джефри Чу (система за делене и коренуване), Томас Шарплес и Франк Мурал (главни програмисти), Артър Бъркс (система за умножение), Хари Хъски (четец/принтер), Джак Дейвис (регистър за аритметични и логически операции).

ENIAC е модулна машина, съставен от индивидуални панели, обработващи различни функции. Двадесет от тези модули са регистри, които могат не само да прибавят и изваждат, но и да запаметяват десетични числа с до 10 знака в паметта си. Тя е с общо предназначение – може да изпълнява различни задачи, но за целта се налага ръчно препрограмиране чрез комутационни панели. ENIAC е с огромни размери и съдържа над 18 000 електронни лампи, 500 000 спойки, 70 000 резистора и 10 000 кондензатора. По същество се свежда до поредица свързани сумиращи машини на Паскал[6].

Завършената машина е представена публично на 14 февруари 1946 г. През юли е приета официално от Артилерийския корпус на армията (U.S. Army Ordnance Corps). ENIAC е изключен за ремонт и обновяване на паметта на 9 ноември 1946 г. и е пренесен в Абърдинския изпитателен полигон в Мериленд през 1947 г. Там на 29 юли 1947 г. е включен отново и работи непрестанно до 23:45 часа на 2 октомври 1955 г. Използван е за изчисления при разработването на водородната бомба в лабораторията Лос Аламос.[7]

Конструкцията на ENIAC впоследствие не е повторена, защото остарява почти веднага, тъй като не отразява нововъведенията, които започват бързо да се появяват. Най-значимото от тях е запаметяването на програмата в паметта на компютъра. Затова още по време на Проект РХ Екерт и Мокли започват работа по нов вариант, който по-късно е наречен EDVAC, като целта им е едновременно по-прост и по-мощен компютър.

EDVACРедактиране

През лятото на 1946 г., по инициатива на Пентагона е организирана серия от четиридесет и осем лекции на тема „Теория и техники за дизайн на дигитални компютри“, по-често известни като „Лекции на Мурската школа“. Половината от тези лекции са изнесени от изобретателите на ENIAC[8][9].

В процеса на довършване на ENIAC Моукли и Екерт, осъзнали неговите ограничения, започват работа по усъвършенстван модел EDVAC. Още през 1944 г. Екерт описва запаметяващ модул, в който биха се съхранявали едновременно данните и програмата. За проекта научава Джон фон Нойман и се включва в обсъжданията, като описва, развива и формулира на формален и логичен език идеите си във вътрешен доклад First Draft of a Report on the EDVAC.[10]. С дата 30 юни 1945, той представлява първото описание на компютър с общо предназначение и запаметена програма, поставило основите на концепцията за архитектура на фон Нойман. Макар че имената на Екерт и Моукли не фигурират в него (те напускат университета, за да основат собствена компания), работата им в началните етапи на проекта, заедно с работата на фон Нойман оказват голямо влияние за последвалото развитие на компютрите.

Въпреки работния си характер документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите като въвежда понятието архитектура на фон Нойман. Документът е разпространен из кръговете на компютърните инженери и по-късно това разпространение преди критичната дата служи като един от мотивите за отнемане на патента за ENIAC.

Патентен спор за ENIACРедактиране

Патентът на Моукли и Екерт за ENIAC е заявен през юни 1947 г., но поради редица оспорвания е издаден след 17 години, и то със съдебно решение[11]. През 1973 г. обаче е обявен за невалиден след серия от корпоративни съдебни дела. В най-значимото и продължително дело Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp се констатира, че Джон Атанасов и Джон Моукли са имали през 1941 г. професионални контакти в областта на проектирането на цифрови компютри и че Моукли е извлякъл идеята за автоматичен електронен цифров компютър от компютъра ABC.

Въпреки това решение Моукли и неговите привърженици продължават да изтъкват разликите между компютъра на Атанасов-Бери и ENIAC: първият е двоичен, вторият десетичен; първият ползва регенеративна барабанна памет, а вторият електронни декадни броячи. В АВС лампите изпълняват ролята на двоичен последователен суматор, а в ENIAC извършват всички аритметични операции. АВС е специализиран само за една задача – решаване на системи линейни уравнения, докато ENIAC може да изпълнява различни задачи.

Моукли винаги твърди, че идеята му за приложение на електронните тригери за бързо изчисление датира от опита му в Суортмор колидж с регистратори на космически лъчи[12].

ИзточнициРедактиране

  1. McCartney 1999, с. 38.
  2. McCartney 1999, с. 48.
  3. ENIAC on trial: Inventors. // съдебно решение по делото за ENIAC. UShistory.org, октомври 1973. Посетен на 14 ноември 2017. (на английски).
  4. John Mauchly. // Енциклопедия Британика, 3 май 2017. Посетен на 14 ноември. (на английски)
  5. John_G._Brainerd. // Посетен на 13 октомври 2016.
  6. McCartney 1999, с. 102.
  7. Goldstine, Herman. The Computer: from Pascal to von Neumann. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 1972. ISBN 0-691-02367-0. с. 226.
  8. McCartney 1999, с. 140.
  9. Екерт изнася 11 лекции, Мокли изнася 6, Голдстайн – 6, фон Нойман е трябвало да изнесе една, но не се появил и останалите 24 са разпределени между различни поканени учени и военни
  10. von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC. // Посетен на 14 ноември. (на английски)
  11. Ekert, J.P. et.al. Electronic numerical integrator and computer US Pat. 3 120 606, filed June 26 1947. // issued Feb. 4, 1964. Посетен на 28 февруари 2017. (на английски)
  12. McCartney 1999, с. 35-6.

ЛитератураРедактиране

  • McCartney, Scott. ENIAC: The Triumphs and Tragedies of the World's First Computer. New York, Walker & Co., 1999. ISBN 0-8027-1348-3. p. 262. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

  • Goldschmidt, Asaf, Atsushi Akera. John W. Mauchly and the Development of the ENIAC Computer. // An Exhibition in the Department of Special Collections Van Pelt Library, University of Pennsylvania. Пенсилвански университет, 23 април 2003. Посетен на 14 ноември 2017. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Mauchly“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.