Джон Полани
Джон Чарлз Полани (на английски: John Charles Polanyi) е унгарско-канадски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г. за приноса си към химичната кинетика. Освен това той е носител на много други научни награди и има 33 почетни титли. Извън областта на науката, Полани е активен в дискусиите по обществена политика, особени тези, засягащи науката и ядрените оръжия.
| Джон Полани John Polanyi | |
| унгарско-канадски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Манчестърски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Университет на Торонто |
| Награди | Нобелова награда за химия (1986) Кралски медал (1989) |
| Семейство | |
| Баща | Майкъл Полани |
| Съпруга | Ан Дейвидсън (1929 – 2013) Бренда Бъри |
| Деца | 2 |
| Джон Полани в Общомедия | |
Ранен живот и образование
редактиранеПолани е роден на 23 януари 1929 г. в Берлин, по това време в границите на Ваймарската република. Баща му (Майкъл Полани) е роден през 1891 г. в Унгария.[1] Семейството му се мести от Нацистка Германия във Великобритания през 1933 г., отчасти поради гоненията на евреите от режима на Хитлер, тъй като баща му, макар и приел католицизма, е роден евреин.[1] По време на Втората световна война, бащата на Полани го изпраща в Канада за три години, когато е на 11, така че да е в безопасност от германските бомбардировки.[2] Докато живее в Торонто, той посещава елитните училища на университета на Торонто. След като завръща във Великобритания, Полани завършва средното си образование и е приет в Манчестърския университет. От там той получава бакалавърска степен през 1949 г. и докторска степен през 1952 г.[3] Макар университетското му обучение да е фокусирано върху науката, той не е убеден, че това е признанието му, когато за кратко опитва кариера като поет.[4] Баща му е професор по химия в същия университет, докато Джон е първокурсник, но впоследствие се премества в департамента по социални науки. Ментор на Полани по време на аспирантурата му е бивш студент на баща му.[5] След като защитава докторската си дисертация, Полани започва постодокторански изследвания към Националния изследователски съвет на Канада в Отава от 1952 до 1954 г.[5] От 1954 до 1956 г. работи като научен сътрудник в Принстънския университет.[3]
Научна дейност
редактиранеПрез 1956 г. Полани е назначен за лектор в университета на Торонто. Той бързо се издига в академичната йерархия, като през 1957 г. вече е асистент, през 1960 г. е доцент, а през 1962 г. е професор.[3]
Докторантското обучение на Полани в Манчестърския университет е фокусирано върху измерването на здравината на химичните връзки посредством термична дисоциация. Той използва апарат за натриев пламък, за да определи каква е вероятността сблъсък между натриев атом и друга молекула да доведе до химична реакция.[5] През по-голямата част от кариерата си Полани се концентрира върху химичната динамика, опитвайки се да определи механиката на химичната реакция и свойствата на химичните съединения в преходно състояние.[5] Към края на престоя си в Националния изследователски съвет той работи в лабораторията на Герхард Херцберг, където използва спектроскопия за изследване на вибрационното и ротационното възбуждане на молекули йод.[5] В Принстън, Полани работи по продуктите на вибрационно възбудени реакции между атомен водород и озон.[5]
Когато се премества в университета на Торонто, първите му докторанти проучват възможността за увеличаване на скоростта на реакциите чрез вибрационно възбуден водород и търсят наличието на възбуден хлороводород по време на екзотермичната реакция на молекулен хлор с атомен водород.[5] Полани работи със студент, когато те откриват хемилуминесценцията – светлината, излъчвана от атомна молекула, когато се намира във възбудено състояние. Резултатите им са публикувани за пръв път през 1958 г.[6] От 1971 г. Полани е член на Британското кралско научно дружество.[7]
През 1986 г. е награден с Нобелова награда за химия, заедно с Дъдли Хършбак и Ли Юан Цъ. Тримата получават признание за приноса си към динамиката на химическите елементарни процеси.[8] По-късната работа на Полани все още се фокусира върху основите на химичните реакции, но методите му са различни.[9] Новите технологии му позволяват да наблюдава химичните реакции в много малък мащаб, вместо да наблюдава отделяната енергия в инфрачервения диапазон.
Освен заниманията си в науката, Полани се интересува и от света като цяло. Като студент, той редактира вестник и има явен интерес в политиката.[5] През 1950-те години Полани започва да се занимава с обществени дела, особено такива, засягащи ядрените оръжия.[5] Той основава Пъгуошката група в Канада през 1960 г. и служи като неин председател до 1978 г.[5] Глобалното движение на Пъгуош печели Нобелова награда за мир през 1995 г. Целта му е намаляване на въоръжените конфликти и разрешаване на глобалните проблеми.[10] Полани е поддръжник на чистата наука и критикува правителствените политики, които не подкрепят такъв тип изследвания.[6] Освен това той поддържа кампаниите за демократични реформи в ООН и създаването на по-отговорна международна политическа система.[11]
Източници
редактиране- ↑ а б Knepper, P. Michael Polanyi and Jewish Identity // Philosophy of the Social Sciences 35 (3). 2005. DOI:10.1177/0048393105277986. с. 263 – 293.
- ↑ John Charles Polanyi // GCS Research Society. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ а б в John C. Polanyi – Biography // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ Is Canada losing the lab-rat race? // The Globe and Mail. 2 май 2009. с. F1.
- ↑ а б в г д е ж з и к John C. Polanyi Official Website, Killiam Biography // University of Toronto. Архивиран от оригинала на 2012-03-17. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ а б Polanyi, John Charles // The Canadian Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2006-01-03. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ Fellowship of the Royal Society 1660 – 2015 // Royal Society. Архивиран от оригинала на 15 юли 2015.
- ↑ Press Release: The 1986 Nobel Prize in Chemistry // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ The Nobel Prize in Physics 1986 // The Nobel Foundation. Посетен на 1 април 2011.
- ↑ John Polanyi CI to provide exciting opportunities for Lawrence Heights students // Toronto District School Board, 17 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2021-04-13. Посетен на 31 март 2011.
- ↑ Supporters // Campaign for a UN Parliamentary Assembly. Посетен на 26 септември 2017.