Джоу
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Джоу.
Династията Джоу (на китайски: 周朝; на пинин: Zhōu Cháo) е династия, управлявала в Китай от около 1046 година пр.н.е. до 256 година пр.н.е.[1]. Тя заема мястото на династията Шан, а в последните десетилетия на управлението ѝ страната навлиза в Периода на воюващите държави, край на който слага налагането на династията Цин.
Династия Джоу | |
---|---|
周朝 | |
ок. 1046 пр.н.е. – 256 пр.н.е. | |
![]() Територия на Западна Джоу около 1000 г. пр.н.е. | |
Континент | Азия |
Столица | Хаодзин, Луоян |
Официален език | старокитайски |
Религия | Китайска традиционна религия, сто школи на мисълта |
Форма на управление | Монархия |
История | Древност |
Битка при Муйе | ок. 1046 пр.н.е. |
Край на династията | 256 пр.н.е. |
| |
Днес част от | ![]() |
Династия Джоу в Общомедия |
История на Китай | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
ДРЕВЕН ПЕРИОД | |||||||
Тримата повелители и Петимата императори | |||||||
Ся 2070–1600 пр.н.е. | |||||||
Шан 1600–1046 пр.н.е. | |||||||
Джоу 1046–256 пр.н.е. | |||||||
Западна Джоу | |||||||
Източна Джоу | |||||||
Период „Пролети и есени“ | |||||||
Период на воюващите държави | |||||||
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД | |||||||
Цин 221–206 пр.н.е. | |||||||
Хан 206 пр.н.е.–220 | |||||||
Западна Хан | |||||||
Син | |||||||
Източна Хан | |||||||
Трите царства 220–280 | |||||||
Уей, Шу, У | |||||||
Дзин 265–420 | |||||||
Западна Дзин | |||||||
Източна Дзин | Шестнайсетте царства 304–439 | ||||||
Южни и северни династии 420–589 | |||||||
Суей 581–619 | |||||||
Тан 618–907 | |||||||
Петте династии и десетте царства 907–960 |
Ляо 907–1125 | ||||||
Сун 960–1279 |
|||||||
Северна Сун | Западна Ся | ||||||
Южна Сун | Дзин | ||||||
Юен 1271–1368 | |||||||
Мин 1368–1644 | |||||||
Цин 1644–1911 | |||||||
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД | |||||||
Република Китай 1911 - 1949 | |||||||
Китайска народна република след 1949 |
|||||||
Периодът Джоу е свързан с разцвета на бронзовата епоха в Китай, а в неговия край регионът навлиза в желязната епоха. През тази епоха се формира и китайската писменост в нейния вид, използван до наши дни.
ИсторияРедактиране
ОсноваванеРедактиране
Според легендата основател на управляващия в Джоу род Дзи е Хоудзи, митологичен благородник от епохата Ся, но когото се приписва въвеждането на производството на просо. Неговите потомци живеят в днешния окръг Угун в Шънси, но напускат царския двор, отказват се от земеделието и водят номадски живот, подобно на своите варварски съседи. По-късно Гунлю ги отвежда на запад в града Бин в Гансу. Той се намира извън владенията на Ся, но родът Дзи го превръща процъфтяващ земеделски и търговски център, заобиколен от варварите жун и ди.
Около 12 век пр.н.е. Дзи Данфу връща рода Дзи в западната част на Шънси, в долината на река Уей, където те създават княжеството Джоу в рамките на царството на династията Шан. Те водят успешни войни срещу жун и влиянието им нараства, което предизвиква конфликт с царете на Шан. Около 1046 година пр.н.е. Джоу У нанася решително поражение в битката при Муйе на Ди Син, последния владетел на Шан, поставяйки началото на царството Джоу.
Западна ДжоуРедактиране
Цар У запазва старата столица на Шан за церемониални цели, но изгражда нов град за своя двор и администрация в близкия Хаодзин. Макар ранната смърт на У да оставя млад и неопитен наследник, неговият брат, князът на Джоу, помага на новия владетел Чън да укрепи централната власт. Той подчинява размирните князе и привържениците на Шан и се справя с проблема за легитимността на новата династия, налагайки доктрината за Небесния мандат, като в същото време запазва основните ритуали от предходната епоха в старата столица Чънджоу.
Още през първите години на династията е изградена системата фъндзян, характерна за цялата епоха Джоу, която напомня по-късния европейски феодализъм и дава възможност на владетеля да управлява значителната територия на държавата с помощта на зависими, но относително самостоятелни местни князе. С времето в тази децентрализирана система на управление започват да се засилват вътрешните напрежения, тъй като с поколенията родовите връзки между царете и местните династии постепенно отслабват. Владетелите от периферните области придобиват власт и престиж, сравним с този на централната власт.
В началото на 8 век пр.н.е. цар Йоу прогонва от двора една от своите съпруги, в отговор на което нейният баща, владетел на Шън, подпомогнат от владетеля на Дзън и варварите цюенжън превзема през 771 година пр.н.е. столицата Хаодзин. След смъртта на Йоу благородниците обявяват за нов цар Пин, внук на владетеля на Шън, с което е сложен край на управлението на рода Дзи. Столицата е преместена на изток в Чънджоу, поради което останалата част от епохата Джоу е известна като Източна Джоу.
Източна ДжоуРедактиране
От 8 до 3 век пр.н.е. държавата Джоу се разпаднала на множество самостоятелни държави. Властта само формално се намирала в ръцете на императора, който бил зависим от аристократите. Настъпил т.нар. „Период на воюващите държави“ (6-3 век пр.н.е.), време, през което обединените княжества водели борба за надмощие. През този период възникнала и класическата китайска философия, чиито главни представители са древнокитайските мъдреци и философи Конфуций и Лао Дзъ. Постепенно започнала да се налага и идеята за възстановяване на централизираната власт.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Zhou dynasty | History, Achievements, Art, & Facts. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 24 февруари 2022. (на английски)