Вижте пояснителната страница за други значения на Джоу.

Династията Джоу (на китайски: 周朝; на пинин: Zhōu Cháo) е династия, управлявала в Китай от около 1046 година пр.н.е. до 256 година пр.н.е.[1]. Тя заема мястото на династията Шан, а в последните десетилетия на управлението ѝ страната навлиза в Периода на воюващите държави, край на който слага налагането на династията Цин.

Династия Джоу
周朝
ок. 1046 пр.н.е. – 256 пр.н.е.
Територия на Западна Джоу около 1000 г. пр.н.е.
Територия на Западна Джоу около 1000 г. пр.н.е.
КонтинентАзия
СтолицаХаодзин, Луоян
Официален езикстарокитайски
РелигияКитайска традиционна религия, сто школи на мисълта
Форма на управлениеМонархия
ИсторияДревност
Битка при Муйеок. 1046 пр.н.е.
Край на династията256 пр.н.е.
Предшественик
Шан
Наследник
Цин (3 век пр.н.е.)
Днес част отFlag of the People's Republic of China.svg Китай
Династия Джоу в Общомедия
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна
република
след 1949

Република Китай
(в Тайван)

Периодът Джоу е свързан с разцвета на бронзовата епоха в Китай, а в неговия край регионът навлиза в желязната епоха. През тази епоха се формира и китайската писменост в нейния вид, използван до наши дни.

ИсторияРедактиране

ОсноваванеРедактиране

Според легендата основател на управляващия в Джоу род Дзи е Хоудзи, митологичен благородник от епохата Ся, но когото се приписва въвеждането на производството на просо. Неговите потомци живеят в днешния окръг Угун в Шънси, но напускат царския двор, отказват се от земеделието и водят номадски живот, подобно на своите варварски съседи. По-късно Гунлю ги отвежда на запад в града Бин в Гансу. Той се намира извън владенията на Ся, но родът Дзи го превръща процъфтяващ земеделски и търговски център, заобиколен от варварите жун и ди.

Около 12 век пр.н.е. Дзи Данфу връща рода Дзи в западната част на Шънси, в долината на река Уей, където те създават княжеството Джоу в рамките на царството на династията Шан. Те водят успешни войни срещу жун и влиянието им нараства, което предизвиква конфликт с царете на Шан. Около 1046 година пр.н.е. Джоу У нанася решително поражение в битката при Муйе на Ди Син, последния владетел на Шан, поставяйки началото на царството Джоу.

Западна ДжоуРедактиране

 
Княжествата на Западна Джоу

Цар У запазва старата столица на Шан за церемониални цели, но изгражда нов град за своя двор и администрация в близкия Хаодзин. Макар ранната смърт на У да оставя млад и неопитен наследник, неговият брат, князът на Джоу, помага на новия владетел Чън да укрепи централната власт. Той подчинява размирните князе и привържениците на Шан и се справя с проблема за легитимността на новата династия, налагайки доктрината за Небесния мандат, като в същото време запазва основните ритуали от предходната епоха в старата столица Чънджоу.

Още през първите години на династията е изградена системата фъндзян, характерна за цялата епоха Джоу, която напомня по-късния европейски феодализъм и дава възможност на владетеля да управлява значителната територия на държавата с помощта на зависими, но относително самостоятелни местни князе. С времето в тази децентрализирана система на управление започват да се засилват вътрешните напрежения, тъй като с поколенията родовите връзки между царете и местните династии постепенно отслабват. Владетелите от периферните области придобиват власт и престиж, сравним с този на централната власт.

В началото на 8 век пр.н.е. цар Йоу прогонва от двора една от своите съпруги, в отговор на което нейният баща, владетел на Шън, подпомогнат от владетеля на Дзън и варварите цюенжън превзема през 771 година пр.н.е. столицата Хаодзин. След смъртта на Йоу благородниците обявяват за нов цар Пин, внук на владетеля на Шън, с което е сложен край на управлението на рода Дзи. Столицата е преместена на изток в Чънджоу, поради което останалата част от епохата Джоу е известна като Източна Джоу.

Източна ДжоуРедактиране

От 8 до 3 век пр.н.е. държавата Джоу се разпаднала на множество самостоятелни държави. Властта само формално се намирала в ръцете на императора, който бил зависим от аристократите. Настъпил т.нар. „Период на воюващите държави“ (6-3 век пр.н.е.), време, през което обединените княжества водели борба за надмощие. През този период възникнала и класическата китайска философия, чиито главни представители са древнокитайските мъдреци и философи Конфуций и Лао Дзъ. Постепенно започнала да се налага и идеята за възстановяване на централизираната власт.

ИзточнициРедактиране

  1. Zhou dynasty | History, Achievements, Art, & Facts. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 24 февруари 2022. (на английски)