Джулио Ната

Джулио Ната (на италиански: Giulio Natta; роден на 26 февруари 1903 г. в Империя, починал на 2 май 1979 г. в Бергамо) е италиански химик-органик.

Джулио Ната Giulio Natta
италиански химик
Роден	26 февруари 1903 г. Империя (град), Италия
Починал	2 май 1979 г. Бергамо, Италия
Националност	Италия
Научна дейност
Област	Химия, органична химия
Образование	Милански политехнически университет
Награди	Нобелова награда за химия (1963)
Джулио Ната в Общомедия

Съдържание

Биография

През 1924 г. завършва Миланския политехнически университет и от 1925 г. работи там като асистент. От 1927 година е професор по обща химия и през 1933 г. до 1935 г. е директор на института по обща химия в университета в Павия. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на Римски университет „Ла Сапиенца“. От 1936 до 1938 е професор и директор на института по промишлена химия в Политехнически университет Торино. През 1938 г. става директор на института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.

Основни дейности

Джулио Ната със съпругата си през 1960-те.

Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на твърдите тела, включително и структурата на катализаторите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен каучук и осъществява разделяне на бутадиен и бутен. През 1954 г. осъществява полимеризация с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.

През 1963 г. заедно с немския химик Карл Циглер получава Нобелова награда за химия.

Личен живот

През 1935 г. Ната се жени за Rosita Beati. Имат двама сина. Тя умира през 1968 г. Ната е диагностиран за Паркинсон през 1956 г. Умира през 1979 г. в Бергамо, Италия.