Отваря главното меню

Джулио Ната (на италиански: Giulio Natta; роден на 26 февруари 1903 г. в Империя, починал на 2 май 1979 г. в Бергамо) е италиански химик-органик.

Джулио Ната
Giulio Natta
италиански химик

Роден
Починал
2 май 1979 г. (76 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Област Химия, органична химия
Образование Милански политехнически университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1963)
Джулио Ната в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Съдържание

БиографияРедактиране

През 1924 г. завършва Миланския политехнически университет и от 1925 г. работи там като асистент. От 1927 година е професор по обща химия и през 1933 г. до 1935 г. е директор на института по обща химия в университета в Павия. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на Римски университет „Ла Сапиенца“. От 1936 до 1938 е професор и директор на института по промишлена химия в Политехнически университет Торино. През 1938 г. става директор на института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.

Основни дейностиРедактиране

 
Джулио Ната със съпругата си през 1960-те.

Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на твърдите тела, включително и структурата на катализаторите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен каучук и осъществява разделяне на бутадиен и бутен. През 1954 г. осъществява полимеризация с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.

През 1963 г. заедно с немския химик Карл Циглер получава Нобелова награда за химия.

Личен животРедактиране

През 1935 г. Ната се жени за Rosita Beati. Имат двама сина.[1] Тя умира през 1968 г. Ната е диагностиран за Паркинсон през 1956 г. Умира през 1979 г. в Бергамо, Италия.

ИзточнициРедактиране

  1. Seymour, F.B.. Pioneers in Polymer Science. Springer Science & Business Media, 6 декември 2012. ISBN 978-94-009-2407-9. с. 210.