Джулио Ната
Джулио Ната (на италиански: Giulio Natta) е италиански химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. „за откриване на изотактния полипропилен“.
|
Джулио Ната Giulio Natta |
|
|---|---|
| италиански химик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
26 февруари 1903 г.
|
| Починал | |
| Националност |
 Италия |
| Научна дейност | |
| Област | Химия, органична химия |
| Образование | Милански политехнически университет |
| Работил в |
Милански политехнически университет; Павиански университет; Римски университет „Ла Сапиенца“; Политехнически университет Торино |
| Награди |
 |
| Джулио Ната в Общомедия | |
Съдържание
Произход, образование и академична кариераРедактиране
Роден е на 26 февруари 1903 година в Империя, Италия. През 1924 г. завършва Миланския политехнически университет и от 1925 работи там като асистент. От 1927 г. е професор по обща химия и през 1933 до 1935 г. е директор на Института по обща химия в университета в Павия. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на Римски университет „Ла Сапиенца“. От 1936 до 1938 е професор и директор на Института по промишлена химия в Политехнически университет Торино. През 1938 г. става директор на Института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.
Научна дейностРедактиране
Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на твърдите тела, включително и структурата на катализаторите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен каучук и осъществява разделяне на бутадиен и бутен. През 1954 г. осъществява полимеризация с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.
През 1963 г., заедно с немския химик Карл Циглер, получава Нобелова награда за химия.
Личен животРедактиране
През 1935 г. Ната се жени за Росита Беати. Имат двама сина.[1] Тя умира през 1968 г.
През 1956 г. Ната е диагностиран за Паркинсон. Умира на 2 май 1979 г. в Бергамо, Италия, на 76-годишна възраст.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Seymour, F.B.. Pioneers in Polymer Science. Springer Science & Business Media, 6 декември 2012. ISBN 978-94-009-2407-9. с. 210.