Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дивля.

Дивле или Дивля (тъй като л е палатализиран името се среща и с неправилното днес изписване Дивлье, на македонска литературна норма: Дивље) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

Дивле
Дивље
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.9269° с. ш. 21.7667° и. д.
Дивле
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Ибрахимово
Географска област Блатия
Надм. височина 749 m
Население 28 души (2002)
Пощенски код 1043
МПС код SK
Дивле в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Блатия в западното подножие на Градищанската планина.

ИсторияРедактиране

 
Чешмата в центъра на селото

Главната селска църква „Успение Богородично“ е изградена и изписана в 1604 година.[1]

В края на XX век Дивле е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дивлье живеят 455 българи-християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дивле има 720 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. В селото са изтезавани Диме Спасов, Мане Митрев, Стойчо Недков, Траян Павлев, Моно Милошев (60 г.), Насе Боцев, Мите Дончев, Лазо Митрев, Петре Гелев, Дане Стефанов, Боце Дойчинов и баща му Сокол Дойчинов, Петре Петров и син му Антон Петров, мухтара на селото Косто Станчев, Манасия Богатинов, Петре Динев, Троян Стефанов, Моне Иванов, Трайче Павлов, Милан Вълков, Трайко Василев,[4] градски свещеник в Скопие.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Дивле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дубле (Dublje) като село с неясен етнически състав.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 28 жители – 25 македонци и 3 сърби.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Дивле
  •   Гиошо Давчев, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]
  •   Лазар Велков (Лазар Дивлянец, Лазар Дивлянски), български революционер
  •   Мане Митрев, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]
  •   Мане Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[12]
  •   Милан Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[13]
  •   Митре Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски на два пъти[14]
  •   Петър (Петре) Костов Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[15] Деец на ВМРО[16]

БележкиРедактиране

  1. Church Assumption of the Virgin Mary, village Divle. // whereismacedonia.org. Посетен на 3 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-07 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
  4. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  11. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41, 45
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.