Димитър Гачев (комунист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Гачев.
Димитър Михайлов Гачев е български комунист и троцкист, секретар на българската секция на троцкисткия Четвърти интернационал.
| Димитър Гачев | |
| български комунист | |
| Роден |
1897 г.
|
|---|---|
| Починал | 1990 г.
|
Биография
редактиранеРоден е през 1897 година в село Брацигово, Пещерско.[1] Приема комунистическите идеи и става един от ръководителите на военната организация на Българската комунистическа партия. Първоначално отговаря за Пловдивска област, а след това за Софийска. По време на престой в Съветския съюз е специално обучен за водене на гражданска война.[1] До 1920 година е в групата на Харлаков, след това до 1923 година – член на германската комунистическа партия във Франкфурт на Майн, където учи инженерни науки.[2]
През 1925 година е осъден на смърт чрез обесване от софийския военно-полеви съд, но присъдата е заменена със строг тъмничен затвор. Прекарва в затвор 7 години и 4 месеца. В затвора става последовател на Лев Троцки. Секретар е на секцията на основания във Франция през 1938 година Четвърти интернационал, алтернативен на Третия, ръководен от Сталин и Георги Димитров.[1]
След Деветесептемврийския преврат, д-р Минчо Телбизов, Димитър Гачев, Лиляна Пиринчиева и Петър Стоев създават троцкистки профсъюз на здравните работници. Властта не съумява да превърне синдиката в казионен и подлага инициаторите на репресии.[3]
За тази си дейност Димитър Гачев прекарва 15 години в лагери и затвори. През 1954 година е осъден на 20 години лишаване от свобода. През 1961 година е освободен.[1][2] Освен другото, бил е в лагерите в Заград, Главиница и Бащино.[4]
Първото нещо, което открива след освобождението, е че болната му от рак жена живее при мизерни условия след пребиваването и в затвор само защото е била негова съпруга. Дъщерите на загиналия брат на Димитър Гачев също са преследвани по тези причини и изпратени в затвор. По-голямата му племенница умира от туберкулоза, а по-малката е въдворена в концентрационните лагери в Белене и Добруджа за 4 години.[2]
Димитър Гачев описва „героичната Соня“. Брошурата на пловдивския шеф на „Обществената безопасност“ Щерю Люкоманов е построена върху признанията ѝ. По разказ на бъдещия троцкист (Гачев) тази „героиня“, заедно с Боян Българанов, провеждали „новия сталински курс“ на елиминиране на дейците от военното крило на Българската комунистическа партия чрез предаването им в ръцете на полицията, жертва на което в Пловдив става заместникът на Гачев – Гюлеметов.[5]
За него пишат Стефан Бочев в „Белене – сказание за концлагерна България“, Георги Константинов в „Емигрантски спомени“, Георги Данаилов в „Доколкото си спомням“ и Янко Янков в „Българската лепта за тероризма“.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Димитър Михайлов Гачев // pametbg.com. Посетен на 7 януари 2021.
- ↑ а б в Данаилов, Георги. Доколкото си спомням // slovo.bg. Посетен на 8 януари 2021
- ↑ Огойски, Петко. Записки за българските страдания 1944 – 1989. Книга трета // bosilkov.com. Вулкан 4, 2000. с. 99 – 100.
- ↑ Огойски, Петко. Записки по българските страдания. София, Вулкан 4, 2000. ISBN 954-488-054-2.
- ↑ Константинов, Георги. Карикатури, клевети и фалшификации // anarchy.bg, 30 юли 2017. Посетен на 21 февруари 2024.